Борисов в западното огледало: от „embracing“ до „embarrassing“
Консервативният британски всекидневник “Дейли телеграф” забеляза до болка познатото ни “смущаващо” приказване на премиера Бойко Борисов.
“Откритото говорене на Борисов е особено смущаващо, защото България скоро ще поеме ротационното председателство на ЕС, което означава, че ще председателства дискусиите за Брекзит сред 27 страни в ЕС от 1 януари. Говорейки преди среща в Брюксел, където Тереза Мей се видя с президента на Европейския съвет Доналд Туск за разговорите за Брекзит, г-н Борисов каза: „Ако кажа, че сме готови (за европредседателството при Брекзит- б.р.), ще значи, че се надценяваме. Ако попитате който и да е премиер или канцлер тук, те ще ви кажат, че не са готови.”
И друг път, особено в началото на кариерата на Борисов, когато се държеше като шериф от дивия балкански Запад на поста си главен секретар на МВР, в западни медии са се появявали иронични описания на неговия образ.
В случая с “Дейли телеграф” обаче припомнянията за Борисов като бивш охранител на “последния комунистически диктатор“ в България, каратист и треньор на националния отбор на страната по карате, както и на футболист от второразряден отбор, не са водещият акцент в нескрито критичната публикация на влиятелния британски вестник.
Ключовата оценка за поведението на Борисов е английската дума “embarrassing“ по отношение на неговото “праволинейно” или “без заобикалки” говорене. Най-мекият превод на тази дума е “смущаващо”, а в определен контекст може да означава и “скандално”.
Поводът за смущението, изразено от британския всекидневник, е от отговора на журналистически въпрос, който Борисов дава във връзка с Брекзита. Запитан, дали България (като следващ председател на ЕС) е готова за предизвикателствата от напускането на Великобритания, българският премиер откровеничи, че би било преувеличено да се каже това и че същото важи за останалите държави от ЕС.
Горчивият въпрос, който си задава един български критик и политически наблюдател за начина, по който европейските лидери окуражават от години точно този тип говорене на Борисов, е дали не смятат за “embarrassing” фактът, че с техния “embracing” (т.е. с “прегръщането” му – в буквалния и в преносния смисъл ) допринасят за неговото самочувствие и властово окопаване в България.
И защо чак сега уважаваният британски вестник се сети да се надсмее над мечешките прегръдки на фамилиарния Борисов, с които веднъж едва не “убил” премиера Камерън (наричан упорито от Борисов публично у нас “Дейвид”)?
Питам, защото Борисов налита на всеки за прегръдки и целувки, но някой отдавна трябваше да му каже, че съпругата на Ердоган не е все пак като вдовицата на сръбския военнопрестъпник Аркан, певачката Цеца Величкович, че да я млящи (за ужас на втрещените турски домакини от това брутално нарушаване на протокола), а пък британците по традиция са особено резервирани към южняшките нежности между мъже в публичността.
Борисов се опитва да компенсира с показна любвеобилност своята безсловесност в общуването си с чужди големци чрез езика на тялото. Известните ни закачки на политици, като Берлускони (с прословутото му мерене на гърба на Борисов с педи), бяха досега по-скоро реплика на тази компенсаторно-комплексарска линия на поведение на нашия “широкоплещест премиер” (както го нарича “Дейли телеграф”).
Когато обаче започнат да му обръщат внимание на плещенето, а не просто колко са му широки плещите, темата напуска рамките на обичайния подбив, на който очевидно се “радва” нашият най-овластен държавен ръководител.
Какво ли още предстои да “открият” западните ни съюзници в образа на човека, когото по силата на българското гласуване са принудени да търпят като равнопоставен в т.нар. евроатлантическо семейство, в което скоро ще се пъчи в продължение на половин година като пръв между равни?
От ivo.bg