Защо медиите мълчат за кражбите от клиенти? Хърсев и Каролев със защита на банките крадци
След първоначалната новина за откраднати 3,8 млн. лева от сметките на футболиста Мартин Петров в „Уникредит Булбанк”, която изтече в не много медии, настъпи тишина. Много пестеливо само някои сайтове в интернет засягат огромния скандал (включително лъжливи сайтове с измислени новини пускат отклоняващи вниманието партенки). Сякаш тази тема е горещ картоф, който никой не иска да пипа.
Малък скандал ли е на клиент да откраднат близо 4 млн. лева? Медиите по правило не обичат да засягат теми, свързани с банки. Сякаш банките са свещени крави. Има и Закон за кредитните институции, който ги брани от публикуване на „невярна” информация – предвидени са глоби между 10 хил. и 50 хил. лева за медия, а при повторна публикация – двойно. Но когато информацията е вярна? Когато става дума за скандални кражби? Защо мълчат и в такива случаи медиите?
Само двама души коментираха случая пред медии, и двамата се показаха като защитници на банките. Пред Нова тв икономистът Владимир Каролев (икономист не значи непременно и експерт по банкови дела, но точно този е специалист по всичко)
изрази съмнение, че може да се случи такава измама,
имало „невнимание от едната страна”, визирайки Мартин Петров. „Много ще се учудя, ако банката има вина за случилото се с Мартин Петров“, заяви Каролев в „Здравей, България“. При частното банкиране се изисквало допълнително потвърждение и т. н. в този дух. „Ако банката е виновна”, тя ще възстанови парите на Мартин Петров каза Каролев.
„Ако” в случая значи, че Петров може нещо да не е прав – „Не са ти откраднали парите, човече”, ще му обясни банката – „Сам си си ги откраднал, сам си се излъгал”. Това намеква Каролев. Както има много такива случаи в различни банки – те не искат да връщат пари, когато клиент се оплаче, че са му източили сметката. В e-vestnik сме описвали подробно такива случаи с „Инвест банк” на Петя Славова.
Сайтът „Пик” и финансистът Емил Хърсев също се опитаха да адвокатстват на банките. „Пик” не един път се е явявал в защита на „Инвест банк” на Петя Славова, като пише срещу клиентите, чиито пари са откраднати в банката. „Пик” също така избълва кафяво-жълти публикации и срещу редактора на e-vestnik, който публикува поредица за кражбите в „Инвест банк”.
Какво казва Хърсев пред меродавния сайт „Пик”?
Той прави някои безспорни констатации, че банката поема вина за щети, клиентът не е длъжен да е банкер, твърди, че в 90 процента от случаите банката възстановява щетите. Точно това у нас не е вярно – в 90 процента от случаите на кражби от сметки на клиенти, банките отказват да връщат парите и се водят съдебни дела дълги години. Дори не в 90 процента, а в почти всички случаи.
Но най-важното, което казва Хърсев:
„Има случаи, в които клиентът е инициатор и съпричинител, тъй като в много случаи той се сговаря със служители на банката. Има такъв случай с един клиент, подсъдим по други престъпления и след това убит – Борислав Манджуков, който твърдеше, че е вложил 2 милиона долара в банка, но бе доказано, че такива пари не са влизали в трезора, а клиентът е действал с главния счетоводител и изпълнителния директор на банката и са ощетили институцията. В много случаи се оказват замесени и двете страни – и банковият служител, и клиентът”.
За сведение на Хърсев, единственото вярно в неговите твърдения за този случай е, че Манджуков е убит. И това беше добре дошло за банката в съдебните й дела срещу фирмите на Манджуков, защото остана да ги води възрастната му майка, а съдружниците му се изпариха и завлякоха каквото могат (това е друга тема).
Първо, не е доказано по никой начин, че такива пари не са влизали в банката (2 млн. долара според Хърсев). Става дума за общо над 5 млн. долара, източени от сметките на три фирми, свързани с Манджуков. По случая има доклад на БНБ от 10 страници, който установява точно кога е имало движение по тези сметки и как главният счетоводител на клон централен е източвал с подписа си от сметките, и към кои фирми са отивали парите. Има и още два доклада по случая, вътрешни одити. Парите първоначално са преведени на депозити в „Инвест банк”от Централна кооперативна банка, не са носени на гише в чували, че да се правят някакви шашми, уж са внесени, пък не са.
Едната фирма осъди „Инвест банк”
в Софийски градски съд да й бъдат възстановени откраднатите около 2,5 млн. долара. С лихви, обезщетения и такси, общата сума, която трябваше да плати банката на фирмата на майката на покойния Манджуков, е към 9 млн. лева (виж тук). В съдебното решение се казва:
„По такъв несъмнен начин се установява „източването” на средствата от депозитната сметка, че всички доводи на ответника (банката – бел. ред.) „против” се явяват абсурдни, а по силата на използвания в логиката принцип reductio ad absurdum , това само по себе си доказва тяхната неистинност”.
След това решение се развиха скандални случаи в съда на горна инстанция, с намеса на адвокат, който не е наеман от ищцата Манджукова, но съдията го допусна по делото, а той оттегли иска на фирмата срещу банката (виж тук). Делото още се точи из съда.
За сведение на Хърсев, самата банка още през 2010 г., когато са откраднати парите, сключва договор с окрадените фирми, че ще им възстанови парите в специална ескроу сметка (виж факсимилето от договора). Подписан е от изпълнителната директорка, зам.директора и главния счетоводител на клон „централен”. Разбира се, договорът не е изпълнен, банката не връща пари. Затова почват съдебни дела. Междувременно Манджуков е убит.
Това защитава Хърсев с невярната си информация, че имало сговор между клиента и шефа на банката, парите не са внасяни и т. н.
Така се създава съмнение и за сегашния случай с Мартин Петров. „Абе няма начин, не може така да му откраднат парите, сигурно има нещо”, ще си каже средният читател, като т. нар. експерти напускат такива съмнения през медиите.
Банкстерите се защитават взаимно.
Съвсем нагло в банките крадат пари от сметки на клиенти, после отказват да ги връщат, чакат съдебни решения.
Самият факт, че Мартин Петров преговаря с банката от август насам, заедно с адвоката си, е показателен. След като е изчерпал възможностите, е подал сигнал до прокуратурата и е оповестил пред медии.
Защо самата банка не е подала сигнал
до прокуратурата срещу своята служителка? Защо само я е уволнила?
Поведението на банката в случая е съмнително и следва досегашната практика пари да се връщат само в краен случай, когато има съдебно решение и изпълнителен лист (след поне 5 години).
И БНБ без изключение се явява защитник на банковите кражби, като отказва да се намеси, защото това било „частно-правен спор”.
Досега партиите винаги са приемали в парламента закони, които облагодетелстват и дават безмерни права на банките да мачкат клиентите.
Дошло е време избирателят да поиска от кандидатите на следващите избори конкретни предложения за реформи в онези закони, които са развързали ръцете на банките.