От честване на честване – председателят Дойнов и държавната субсидия

Николай Дойнов връчва награди. Снимка: официален сайт

Б.р. – В публикацията Как председателят Николай Дойнов едва не затри Съюза на народните читалища разказахме как четири поредни години председателят на Съюза на народните читалища (СНЧ) Николай Дойнов, в нарушение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, не е представял за обществено публикуване в Централния регистър на Министерството на правосъдието годишните си финансови доклади и докладите за дейността на СНЧ от 2013 до 2016 г. Заради това съюзът на българските светини – читалищата, беше заплашен от заличаване. Изискваните документи бяха представени спешно, но е интересно какво разкриват те.

Питали ли сте се какво „работи“ един председател на сдружение с нестопанска цел в обществена полза? Вероятно отговорът ви ще бъде:„Не“.
Един такъв председател е Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища. Той оглавява национално представително сдружение, което всяка година получава държавна субсидия, за да съдейства за постигане целите на читалищата, да защитава интересите на своите членове и да ги представлява пред държавните и общински органи, както и да организира национални читалищни инициативи като фестивали, събори, тържества и други. Отчетите на СНЧ разкриват с каква дейност на ползу роду е зает председателят му Дойнов. Ето например едни много натоварени месеци – октомври и ноември 2016 г.

Октомври 2016

Участие в церемонията по откриването на възстановения паметник на Никола Ракитин в град Плевен.
Честване на 90 години от създаването на НЧ „Пробуда- 1926“ с. Добрич и награждаване на читалището във  връзка с юбилея.
Честване на 95 години от създаването на НЧ „Никола Михайловски -1921“ гр. Велико Търново и награждаване на читалищните дейци.
– Организация и подготовка на ГАЛА КОНЦЕРТ „НА ПОЛЗУ РОДУ“, във връзка със 160 години общонародно ‘читалищно дело.
Честване на 145 години от създаването на НЧ „Христо Ботев – 1871“ с.Ябълково и награждаване на  читалището във връзка със значимата им годишнина.    ,
– Регионални срещи с Областните читалищни съвети по програмата EVN, в гр. Хасково.
Честване на 120 години от създаването на НЧ „Просвета-1896“ гр. Меричлери и награждаване на читалището  във връзка с юбилея.
Работна среща и удостояване с почетен знак на г-н Мартин Митев – председател на Общински съвет Плевен.
Честване на 90 години от създаването на НЧ „П.Р.Славейков 1926“ с. Староселци и награждаване на читалището във връзка с юбилея.
– Участие в Международен фестивал „Кръстопът на музите“, организиран от НЧ „Св.Св.Кирил и Методий -1924“ София и награждаване на спечелилите участници в него.
Честване на 128 години от създаването на НЧ „Съединение – 1888“ с. Драганово и награждаване на читалището във връзка с годишнината.
– Работна среща с г-н Славчо Атанасов – председател на Комисията по култура и медии в 43-то Народно събрание.
Честване на 150 години от създаването на НЧ „Зора- 1866“ град Русе и награждаване на читалището във връзка със забележителния юбилей.
Честване на 85 години от създаването на НЧ „Роден край -1931“ гр. София и награждаване на читалището във връзка с годишнината.
Награждаване на г-н Владимир Батаклиев от гр.Брацигово, във връзка с неговия 80 годишен юбилей.
– Участие в тържественото честване на 150 години от създаването на НЧ „Никола Й.Вапцаров -1966“ гр. Благоевград и награждаване на читалищни дейци.

Ноември 2016

– Провеждане на ГАЛА КОНЦЕРТ „НА ПОЛЗУ РОДУ“ в зала 1 на НДК. като финал на цялостната кампания „160 години общонародно читалищно дело“, която обхвана над 2500 самодейци от близо 15 области.
Честване на 90 години от създаването на НЧ „Просвета -1926“ с. Бачково и награждаване на читалището във връзка с годишнината.
Честване на 90 години от създаването на НЧ „Елин Пелин -1926“ Бусманци и награждаване на читалищните дейци.
– Участие в Заключителна конференция за представяне на обществено обсъждане на проект на Национална цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора.
– Участие в честването на 95 години от създаването на НЧ „Пенчо П. Славейков – 1921“ град София и награждаване на читалището във връзка с годишнината… и т.н.

Какво излиза? Че всяка година от джоба на българския данъкоплатец се заделят 86 хиляди лева, за да може председателят Дойнов да обикаля по градове, села и паланки и да дарява с грамоти и медали заслужилите читалищни дейци. Те наистина са заслужили, защото работят в неотоплени помещения и плачещи за ремонт сгради; защото заплатите им много често се повишават само с повишаването на минималната работна заплата, която към момента е 460 лева. А когато достигнат пенсионна възраст полагащите им се 6 заплати често са или мираж, или фалират читалището. Въпросът е дали се нуждаят само и единствено от потупване по рамото и окичване на медалче?

Държавната субсидия на национално представителните организации се отпуска от министерството на финансите и се отчита на всяко тримесечие. Какво показват отчетите подписани от председателя Дойнов? За 2014 г. за „разработки насоки за развитие на читалищното дело“ Съюзът на народните читалища е похарчил 41 хиляди лева.

През 2015 г. в отчета изчезват разработките и се появяват „Присъщи разходи“, за които са похарчени 52 500 лв., а през 2016 г. в тази графа са отчетени 69 хиляди лева. Вероятно счетоводителите знаят какви точно разходи се представят като „Присъщи“, но ние понеже не сме счетоводители, за това се опитваме да разберем това от дейностите, които отчита председателят Дойнов.

Дали пък не отиват за това, че се отчита за дейност „Участие в Държавен прием на президента на Република България“ през март или за „ Посещение на Държавния прием на президента на Република България – по случай 24 май“? Или пък за работните срещи с областни управители на Шумен, Хасково, Варна или с кметове на Сливен, Русе, Разград, Павликени?

По-скоро не, защото за това са отчетени други пари за работни срещи, семинари и конференции през 2015 г. са отишли 9 хиляди лева, а през 2016 г. 6 хиляди лева.

Тогава вероятно са за награди на читалищни дейци? През 2015 г. според отчета, председателят Дойнов е кръстосвал България на шир и на длъж и е успял да участва и награди 50 читалища, а през 2016 г. – 53 читалища с грамоти и медали?

Даже е наградил два пъти Чавдар Луканов – председател на читалище в Плевен – през юни  и през септември 2016 г., поне според отчета. Обаче и тук си има отделно перо за „чествания на годишнини“, за което през 2015 г. са отчетени 13 500 лева, а за 2016 г. – 7 хиляди лева.

През 2016 г. отбелязахме 160 години от началото на читалищната дейност. И вероятно поради тази годишнина в Министерството на финансите е изпратен по-подробен отчет, от който ще се опитаме да разберем все пак къде отиват тези 86 хиляди лева годишно и които най-вероятно счетоводно се отчитат като „Присъщи разходи“?

За „мега-концерт на читалищни състави с присъствието на министър-председателя и членове на кабинета“ – 16 хиляди лева; издателска и проектна дейност – 7 хиляди лева; изработка на видеофилм „Европейските измерения на читалищата“ – 8 хиляди лева; (за изработването на друг юбилеен филм „160 години Общонародно читалищно дело“ Националният дарителски фонд „13 века България“ е отпуснал други 1 800 лв.); семинари, национални и регионални конференции, работни срещи – 9 хиляди лева; и пак срещаме „ текуща присъща дейност“ – този път – 52 хиляди лева.

Ама нали беше 69 хиляди лева? Е, хайде сега. Не сме счетоводители и няма да питаме къде отидоха тези 17 хиляди лева разлика. Да му мисли г-н Керезов! А кой е г-н Керезов? Държавен служител в Министерството на финансите, до когото председателят Дойнов в началото на всяка година изпраща приложено разпределението на субсидията на Съюза на народните читалища.

А докато министърът на финансите Владислав Горанов реши да провери дали Съюзът на народните читалища все още е национално представителна организация или вече е загубила този статут, то разходките на председателя Дойнов на фестивали, чествания, конференции и държавния приеми ще продължат!

Цитираните и други документи се пазят в редакцията.

Арт & ШоуМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.