Косово или безсилието на международната общност
Резултатът от изборите в Косово в събота, както и развоят на събитията в областта след вота, бяха предрешени. Демократическата партия на Хашим Тачи ще оглави коалиционно правителство с основен партьор създадения от Ибрахим Ругова Демократичен съюз на албанците.
При сегашната вътрешнополитическа реалност в Косово няма място за разграничения от позицията за едностранно обявяване на независимостта на областта непосредствено след 10 декември, когато не се очаква нито консенсус в Съвета за сигурност, нито на двата тура от оставащите преговори между представителите на Белград и Прищина.
Новото ръководство в Прищина има възможност да оказва натиск до нужната степен както върху Вашингтон, така и върху ЕС. То може да обвърже признаването на независимостта с албанците в Бившата югославска република Македония, и по-специално в Тетово, както и в Сърбия, най-вече в Прешево.
Белград също притежава подобни, макар и не толкова силни лостове за оказване на натиск. В Босна Република Сръбска заплашва с едностранно обявяване на независимост, а в Косово се очакват остри реакции и от страна на компактното сръбско население в областта.
Явно, че проблемът е другаде. Преди всичко в безсилието в настоящия момент да бъде намерен общ знаменател между САЩ и Русия, а също и да бъде изработена обща позиция на 27-те от ЕС. В този смисъл през първите години на 21 век международната общност изглежда е изправена пред проблема за стабилизиране на Балканите, тъй като тя няма достатъчно сили да се справи него, за разлика от ролята, която изигра през втората половина на 19 век до избухването на Първата световна война през 1914 г.
Въпреки острата вътрешноевропейска конкуренция и противопоставяне, тогава Великите сили са имали единна позиция, надделяла над тенденцията за осигуряване на регионални опорни точки и за инвестиране в конфронтиращите се балкански националистически настроения. Преходът от реда, установен със Санстефанския договор през 1878 г., до корекциите на Берлинския конгрес през юни същата година, беше осъществен без нови сътресения. Дори адаптирането на възникналото политическо статукво към последвалата нова реалност, характеризираща се с националистически изблици в района, беше извършено с консенсус, въпреки че на хоризонта вече са се оформяли противниковите лагери, които са щели да влязат в конфликт след август 1914 г.
Характерен пример за това са едностранните действия, последвали революцията на младотурците през 1908 г., официалното анексиране на Босна и Херцеговина към Австро-унгарската империя и официалното обявяване на независимостта на България, които показаха, че поне на Балканите великите сили са знаели как да намерят компромисни решения в последния момент.
Сега е очевидно, че САЩ и европейците са безсилни да дадат общоприемливо окончателно решение на висящия въпрос, възникнал след въздушните удари над Югославия през пролетта на 1999 г. Под съмнение се поставят надеждността на ООН и единството на ЕС. В същото време реална е опасността от появата на ефекта на доминото и от последвали едностранни откъсвания на райони от Босна, та чак до Абхазия и Южна Осетия в Грузия.
Фактите са очевидни: събитията в Косово текат с изключително бързи темпове. Едновременно с това бавно се създават предпоставки за изработване на обща позиция на международната общност. Както личи, намирането на „модус вивенди“ между САЩ и Русия ще бъде първата грижа на новия стопанин на Белия дом след януари 2009 г., а за реална обща позиция на ЕС по всички кризисни международни въпроси, като се започне от трансатлантическите отношения и от връзките с Москва, и се стигне до управление на регионалните кризи, ще може да се съди за нейната надеждност само след като приключат ратификациите на европейския договор и след като заработят новите институции.