Първа инвестиционна окончателно осъдена за откраднат 1 млн. от сметка на клиент. Но никой не съди крадците

Централата на Първа инвестиционна банка. Снимка: архив

След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.

В продължение на 6 години медиите, с изключение на публикации в „Бивол”, „Офнюз”, „Афера“, „Гласове“ (2011-2014 г. – виж тук и тук, и тук в e-vestnik), старателно мълчат по скандалния случай, за да не засегнат банката.
В някои медии дори се прокрадват внушения, че има нещо нередно, не може така да се открадне 1 млн. лева от сметка в банка, проблемът бил в титулярите на сметката, защото имало разправии между акционерите на „Кулинар“ и т. н.

От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.

Ето как протича този криминален екшън:

В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.

И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка,

банката на бившата групировка СИК

В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.

Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…

Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.

Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.

В „Кулинар” през онзи август 2011 г.

никой не подозира,

че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.

Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.

С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.

Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.

(следва:
– Изработени са фалшификати на лични карти, чрез системата на МВР;
Как БНБ прикрива кражбите;
– Дъщерята на Левон Хампарцумян шеф на отдел в БНБ, който проверява банките
)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.