По улиците на Техеран иранците споделят болката на протестиращите

Асошиейтед прес

Протести в Техеран. Снимка: от тв екрана

Иранците излизат по улиците на най-големите демонстрации от почти десет години, а жители на столицата, където обстановката е все по-напрегната, казват, че споделят икономическото недоволство на протестиращите и гнева им срещу корупцията в държавния апарат.

Асошиейтед прес разговаря с иранци в Техеран вчера, на шестия ден от протестите, при които в страната загинаха най-малко 21 души, а стотици бяха арестувани. Протестите, избухнали в няколко града, са най-големите след тези, последвали спорните президентски избори през 2009 г.

Жителите хвърлят неспокойни погледи към увеличаващото се присъствие по улиците на полицията и доброволческите сили басидж, които играха ключова роля в смазването на демонстрациите от правителството преди девет години. Много хора обаче казаха, че растящата безработица и повишаващите се цени са довели хората до ръба на отчаянието.

„Ако властите не се бият с протестиращите, протестите ще са мирни“, каза 34-годишният строителен работник Рахим Гураванд. „От месеци съм без работа. Кой е отговорен за това? Правителството би трябвало да спре да харчи пари за ненужни неща в Сирия, Ирак и другаде и да ги даде за създаване на работни места тук“, каза той, имайки предвид подкрепата на Иран за сирийското правителство и регионални въоръжени групировки.

Сравнително умереният ирански президент Хасан Рохани, който
беше преизбран миналата година, изрази съчувствие към мирните
протестиращи, които се чудят как да свържат двата края при
високата безработица и 10-процентна инфлация.

Подкрепата му обаче изглежда отслабва, след като много
иранци не виждат никакви ползи от сключеното от него ядрено
споразумение със световните сили през 2015 г., съгласно което
Иран ограничи ядрената си програма в замяна на премахване на
някои международни санкции. Иран поръчва самолети за милиарди
долари и отново продава своя суров петрол на международния
пазар, но хората още не са усетили ползата.

„Гласувах за Рохани, но виждам, че ръцете му са вързани и
той не може да изпълни обещанията си“, каза 23-годишната
студентка в техеранския университет „Азад“ Париса Масуди.
„Правителството би трябвало да либерализира политическата сфера,
ако иска да запази подкрепата на хората.“

Насрола Мохамади, който работи като механик близо до
техеранския площад „Енгелаб“ – арена на много протести в
миналото, каза, че подкрепя исканията на демонстрантите.

„Те са прави. Корупцията е голяма, а възможностите се
предоставят на техни приятели“, каза Мохамади, имайки предвид
правителствените служители. „Имам двама сина – на 27 и 30
години, които стоят у дома без работа години след дипломирането си.“

През 2009 г. протестите бяха концетрирани главно в Техеран и
бяха оглавявани от представители на средната и по-горната класа
поддръжници на реформистките кандидати, които загубиха от
хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад на избори, съпроводени от
твърдения за измама.

Сегашните протести започнаха във втория по големина град в
страната Машхад и се разпространяват в провинциите без ясни
водачи или политическа програма освен гнева срещу
правителството. В Техеран също има протести, но
най-насилствените сблъсъци са на други места.

Не всички в Техеран подкрепят тези демонстрации.
31-годишната Фарназ Асади, която продава стоки чрез популярното
приложение за съобщения Телеграм, изрази гнева си от решението
на правителството да спре услугата, след като протестиращите я
използваха, за да организират демонстрации и да споделят снимки
и видеоматериали. Приложението се използва от близо 40 милиона
души на ден в Иран – половината от населението на страната.

„Не е честно. Някои протестиращи излязоха по улиците, но
защо аз да плащам цената?“, попита тя. „Правителството спря
Телеграм и магазинът ми също спря.“

Друг студент – 21-годишният Реза Незами, определи спирането
на Телеграм като още едно неспазено обещание от правителството.
„Рохани беше казал, че неговото правителство няма да ограничава
социалните мрежи“, заяви той.

За други протестите са просто още една беда.
„Не се радвам. Някои протестиращи счупиха прозорци и
повредиха обществено имущество“, каза 45-годишният електротехник
Абас Остади. „Те изгориха таксито на мой приятел. Кой ще го
обезщети? Как той ще занесе у дома хляб на семейството си?“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.