Жозе Сарамаго намери двойници

Нобелистът не си позволява друго, освен уникалност

„Един от нас е в повече в този свят, и аз съм напълно съгласен с Вас, един от нас е в повече в този свят и е жалко, че същото не може да се изрече с главни букви”, изрича герой на Жозе Сарамаго в „Двойникът” (изд. „Колибри”, превод Илияна Чалъкова).

Той е киноактьор от „втория план”, подвизава се с артистичен псевдоним и е трудно откриваем. Дребен учител по история го вижда случайно в скучна комедийка, онзи изрича 2-3 реплики, но даскалът е потресен: той му е абсолютен двойник. Изглежда 43 филма от касети докато налучка името му – никога не е от „първия план”, субтитрите го обявяват в списъка с „останалите”. Свързва се по телефона с него, срещат се.

Заглавието на романа заявява изтъркана тема. Обаче тя е в ръцете на португалския нобелист, който, поне според преведеното на български, не се захваща с нещо, ако не го изработи уникално. Сега е уникален почеркът му. Пряката реч я няма графично, вкарана е виртуозно в разказа, с което засилва усещането за поток на мисълта, за плътност на изказа и за авторово присъствие.

„Нарушаването по непредпазливост или поради липса на човещина на подобни ограничителни клаузи, които, ако съществуваха, вероятно щяха да бъдат с незадължителен характер, може да направи така, че героят, вместо да последва една самостоятелна линия на мисли и вълнения в духа на положението, което му е отредено, и каквото е неговото безспорно право, ще се окаже връхлетян най-произволно от умствени и психични състояния, които, като се има предвид от кого идват, със сигурност не биха му били напълно чужди, но които в определен момент биха се оказали най-малкото неуместни, а в някои случаи пагубни” – от среднодългите изречения е, със сравнително малко смислови центъра и сравнително сдържана бароковост на прилагателните. Сарамаго!

Романът е написан заради развръзката – логична, с което идеологизира преживяването на идентичност и индивидуалност и непредвидимо драматична – заради високо артистичния скепсис.

От Книжен ъгъл