Франция стачкува. А къде е Саркози?
През първите шест месеца на президентския пост Никола Саркози не спираше да демонстрира дарбата си на очарователен актьор на световната сцена. В допълнение към таланти си в драматичното изкуство, Саркози сега доказва, че притежава и важните за една рокзвезда умения: да се появява късно на сцената, за да измъчва публиката с очакване и копнеж.
Уморените от стачката французи, ползващи железопътния транспорт, навлизат във втората седмица с минимален обществен транспорт, и много от тях се питат защо доскоро вездесъщият Саркози липсва в този критичен момент от президентството си. „Той просто изчаква подходящото време, за да се появи”, каза говорителят на Елисейския дворец Давид Мартинон в отговор на въпросите защо отлага Саркози да се залови с конфликта, който зависи от действията му.
Кога ще се случи това? Въпросът беше поставен отново във вторник, когато профсъюзите, представляващи пет милиона французи от сферата на обслужването на населението като учители, работещи в болници, в пощите и в администрацията, призоваха членовете си да напуснат работните си места и да се присъединят към общонародния протест срещу плановете на правителството да отреже през следващата година близо 23 000 работни места в публичния сектор. Напускането на работа значително разшири фронта срещу правителствената реформа, разгърнат на 14 ноември от работещите в транспорта и в комуналните услуги. Те продължават да стачкуват срещу затягането на пенсионните схеми, спряха по-голямата част от железопътния транспорт във Франция и накараха влаковете от предградията, метрото и автобусите да пъплят. Направеното във вторник намери отражение дори в частния сектор, където служителите на Ер Франс подновиха стачката, започната в края на октомври, с искания за по-добро заплащане. В сряда масовата акция трябваше да бъде последвана от протести на студентите, разгневени от реформите във висшето образование, а през следващата седмица от работещите в съдебната система, които се съпротивляват на правителствените планове за реорганизация, включваща затваряне на голям брой съдилища в цялата страна.
На фона на растящата опозиция срещу програмата за реформи, във вторник Саркози използва речта си пред Асоциацията на френските кметове, за да подчертае отново решимостта си да проведе спорните промени, и даже обеща тържествено, че „няма да има нито победители, нито губещи”. Това не беше активният ангажимент в конфликта с профсъюзите, очакван от много наблюдатели. Дори консервативните му поддръжници и неучастващи в стачката профсъюзни лидери нямаха търпение Саркози да се заеме лично с решаването на проблема.
Но все още не е ясно кога ще се случи това. На личното ангажиране на Саркози като арбитър се гледа като на решаващ ход за намиране на решение, но по-скоро предвидимият му коментар във вторник показва, че той предпочита да рискува стачките да продължат и през следващата седмица, когато ще се върне от посещението си в Китай. „Няма да се опитваме да предвиждаме неуравновесената природа на френските протестни движения, каза Мартинон. Просто ще продължим да се концентрираме върху прилагането на реформите, за които гласоподавателите гласуваха, избирайки своя президент.”
Саркози винаги досега се е ангажирал изцяло с горещите проблеми на Франция, а победата в сегашния конфликт е от критично значение за реформисткото му президентско управление. Затова няма съмнение, че рано или късно президентът ще се включи с обичайния си привличащ вниманието маниер. Но някои наблюдатели смятат, че е съвсем ясно защо Саркози е избрал стратегически неочаквания прикрит подход. „Той показа на всички основното качество на реформата – по нея не се водят преговори. Така че сега най-вероятно ще остави профсъюзите и представителите на правителството да си блъскат главите, докато не види възможност да се включи и да разтърве конфликтните страни с взаимно приемлив компромис”, каза Жак Мистрал, водещ икономически изследовател във Френския институт по международни отношения в Париж.
Мистрал твърди, че това може да означава профсъюзите да бъдат накарани да приемат основното искане на Саркози: да се увеличи броят на годините, които заетите в публичния сектор трябва да работят, за да заслужат пълна пенсия, така че да достигнат нивата в частния сектор. Тогава заетите в държавния сектор ще имат възможност да наваксат със заплатите си и с други бонуси, които да направят пенсионната реформа по-приемлива. „По този начин Саркози се опитва да наложи реформа там, където другите не успяха, а профсъюзите и работниците усещат, че е по-добре да отстъпят”, обяснява Мистрал.
Поддържането на дистанция има и друга стратегическа стойност за френския президент. „Ако това се превърне в тачъристка битка с профсъюзите за оцеляване, позицията на Саркози над скандала ще му позволи да призове публиката директно да избере една от двете страни – а по-точно неговата, казва Мистрал. Като се появи чак когато нещата станат наистина трудни, той ще бъде в по-добра позиция да изглежда убедителен когато се опита да преодолее неподчинението на профсъюзите – но ще има нужда от явната помощ на обществеността.”