Как лекари ни лъжат с болести, за да продават храни и лекарства

Нормите за здравословно хранене са се превърнали в маркетингов метод, който продава продуктите на хранителната индустрия и фармацевтичните компании. Снимка: Нутришън блог

Списание „Тайм“ преди години публикува впечатляващ разказ на д-р Скот Хейг, озаглавен „Лекари без долари“ (By Scott Haig, M.D. Friday, Feb. 02, 2007 Time Magazine). Той разказваше за свои колеги, хвърлили стотици хиляди за квалификация, и как същите от обещаващи кардиолози и хирурзи са се превърнали в специалисти по „премахването на косми от неизброими дамски части“, дистрибутори на магнитна вода и всевъзможни магически лекарства.
Призванието много отдавна е отстъпило пред интереса, а някои факти поставят под съмнение съществуването му изобщо. Същият лекар казва в друга статия: „В земя, управлявана от доларови сметки е добре да рекламирате пред клиентите и да се опитвате да им вземете за всяко нещо, което си струва. Всеки знае, че маркетингът – рекламите, тениските и разговорите за болки в гърба по време на вечерята – е предназначен за получаване на пари от клиенти. Конвенционалната лъжа е, че маркетингът информира. Може би, периферно. Той в действителност е направен, за да манипулираме. Но добре ли е да предубеждавате пациентите, за да може да изстискате повече от тях?“  (My Patients Are Not Customers By Scott Haig, Wednesday, July 25, 2007 Time Magazine).

Днес, въпреки „напредъка на медицината“ сме по-болни от всякога. Статистиката посочва повече от двойно увеличение на оплакванията за по-малко от век. Главоболие, болки в гърба, в краката, парене в очите, бодежи в сърцето и стомаха, умора, хронична липса на енергия. 90% от нас изпитват тези симптоми… Заразността на модните неразположения превишава десетки пъти най-страшния бич в досегашната история на човечеството – едрата шарка. Защото сега, за разлика от някогашния начин на разпространение – физическият контакт – те се разпространяват …в интернет.

Хипохондризмът достигна такива размери, че вече всяка препатила комшийка със самочувствие дава здравни напътствия, а широкото разпространение на хранителни добавки и лекарства без рецепта, превръща всеки един от нас в отличен личен лекар, „знаещ“ необходимостта от онова, което рекламата отдавна е заложила в главата му. Професорът по медицинска история Едуард Шортър описва как новите заболявания „се появяват първо при образованите хора, защото по-често използват медицински медии. Те първи започват да се следят за симптоми на алергии и други „добре описани“ заболявания. Именно тези сравнително малки групи започват разпространението на заболяванията.“ Обикновено началото се поставя в страната на неограничените възможности, заради подходящата бизнес среда. Само няколко години по-късно те вече са прехвърлили океана в посока Европа, най-вече в Англия, заради езиковото сходство. После плъзват из целия континент. У нас стигат най-късно, далеч след като са развенчани на други места, т.е. макар че съвремието дава възможност да ги избегнем, ние не успяваме. Защо?
Плацдарм за тяхното настъпление са безбройните собственици на здравни блогове, които удобно разполагат и с магазин, притежаващ „лекарството“. Идеята скоро бива подета от друго важно звено в разпространителската верига – дамските списания и телевизионни предавания. Те са жадни за първенството в популяризиране на „най-новото в областите на диетологията и лечението” на …несъществуващи заболявания.

Там някъде се появяват и гурутата на здравето, понякога със сериозни академични титли, които рекламират съвременно написани книги. Тези четива представляват букет от симптоми, даващи възможност на всеки читател да си постави ясна диагноза и после да посегне към рекламирания Х фактор (например „Дали не е B12?”).

Понякога пазарните хитове (като книгите „Лечение на всички видове рак“, „Лечение на всички болести“) са дело на доказани шарлатани, като в случая с осъдената още преди почти две десетилетия в САЩ Хулда Кларк, но това не пречи „идеите“ им да се разпространяват безпрепятствено. Разбира се, буди недоумение неосведомеността на журналистите и най-вече на здравните им гости, някои от които с научни степени. А може би има просто обяснение.
В книгата си „От парализа до умора“ (From paralysis to fatigue) споменатият проф. Шортър проследява 200-годишната история на болестите и начина, по който те са били „изобретявани” от лекари и техните пациенти (предимно от женски пол), отговаряйки на тенденциите на пазара. Всяко ново откритие на науката в дадена медицинска сфера, усилвала откриването на симптоматика в същата…

Примерите и доказателствата по темата са толкова много, че подборът на най-подходящите изглежда винаги съмнителен. От друга страна едва ли на някой здраво мислещ са му необходими безброй доказателства.
Въпросът е защо се случва всичко това? Лесно можем да обвиним сребролюбците в манипулация, но нямат ли те съучастници в лицето на масовия човек? Не е тайна, че търговците нямат висок морал. Усмивката, с която ви предлагат безброй ненужни стоки, може да видите и на лицето на някоя собственичка на здравен електронен магазин, която сее некомпетентни съвети тип „променете алкално-киселинния си баланс“, „време е за прочистване от паразитите“, „изследвахте ли се за недостиг на витамини“ и т.н.

От своя страна лекарите повтарят онова, което са учили преди много години в университета – отдавна остаряло и отречено, защото няма как да са в течение с цялото многообразие на медицинските постижения. Специалистите от клиниките понякога „държат на своето“, защото признаването на грешна позиция е особено трудно, щом върху нея си изградил кариера. Професорите от катедрите по хранене са особено ярък пример за това. Но!

Пред всички тях стои аудиторията им, готова да бъде болна. Искам да напомня колко много от нас услужливо помага на пазара, когато с пълна увереност, без следа от съмнение ретранслират чисто търговски послания…


Валентин Грандев е автор на книгата „Формулата на здравето. Какво не се казва за храната” В нея описва подробно методите, с които си служи пазарът, за да ни превърне в свои клиенти.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.