Президентските избори в Русия: фалшивата естетика на бойкота
Дойче веле
На избирателите в Русия е предложен фалшив избор между участие и бойкот. Но като цяло президентските избори през 2018 г. всъщност са илюзия, смята политологът Иван Преображенски
Алексей Навални и симпатизантите му подготвят т. нар. стачка на избирателите. Целта е да се бойкотират президентските избори в Русия през март. Привържениците на Навални натрапват на активната част от обществото мисълта, че свестният човек не бива да участва в „имитация на избори“. Дали е така?
Стари спорове за най-важното: гласуване или бойкот?
Дискусията дали е редно да участваш в симулативни избори не е тръгнала в Русия от вчера. Тя е по-стара от Путин, но преди идването му на власт по въпроса спореше т. нар. патриотична опозиция. Всеки път се изреждат куп аргументи и „за“, и „против“ бойкота. Сега дебатите започнаха доста време преди изборния ден – лесно можем да проучим доводите и на двете страни. Особено дейни са радетелите за бойкот, мнозина от тях – мои приятели и познати.
Те ме убеждават: Алексей Навални е единственият реален опозиционер и опонент на Владимир Путин, но не му бе позволено да се кандидатира. Той обаче работи много, създаде щабове из цялата страна, сега трябва да му дадем рамо за стачката, заслужава го човекът. И най-важното: да участваш в безалтернативни избори, които неизбежно ще приключат с победа на президента, анексирал Крим, разпалил война в Украйна и установил авторитарен режим в Русия, е нещо аморално. Това според привържениците на бойкота ще легитимира властващия режим.
Противниците на бойкота боравят повече с цифри, отколкото с
емоции. Заглавията на статиите им не са твърде разнообразни – от
„Математика на бойкота“ до „Аритметика на бойкота“ (съответно
Дмитрий Орешкин, snob.ru, и Сергей Шпилкин, Фейсбук – б. пр.).
Те смятат, напротив, че тъкмо Навални със своята стачка ще
помогне да се легитимира победата на Путин, защото изборната
активност като цяло ще падне и ще скочи процентът на гласовете
за сегашния президент. За да се избегне това, те предлагат други
форми на конструктивно участие. Например с невалидна бюлетина,
както чухме от известния експерт Андрей Бузин.
И какво да избера аз като избирател?
Из-бо-ри! Из-бо-ри! А кандидатите – какви?
За начало да видим вярно ли е, че в тези избори няма
варианти, между които да избереш. Алексей Навални не бе допуснат
до надпреварата, Владимир Путин не съм го подкрепял никога,
кандидатите на парламентарната опозиция (Павел Грудинин от
компартията и Владимир Жириновски от либералдемократите) според
мен са органична част от властващия режим. Григорий Явлински е
политическо изкопаемо, а Ксения Собчак не вдъхва доверие. Лично
аз впрочем никога не съм гласувал за някой кандидат – само за
идеи. Тъй че моралният облик не е пречка за мен.
В крайна сметка моралният облик на Алексей Навални, поне
както бе отразен в печата, също не е идеален. Нали до съвсем
неотдавна и той редовно бе наричан кремълски проект?! Кой знае,
може схемата да е такава, че Кремъл подмамва умерено лоялната
либерална опозиция със Собчак, за да вдигне активността без риск
– и същевременно се отървава от нелоялната чрез Навални, за да
не разваля статистическата картинка? И всъщност не само изборите
като цяло, но и конкретната конкуренция между либерални
кандидати и идеи е само прах в очите?
Дали обаче тия разсъждения биха ми попречили да гласувам за
Навални, ако бе регистриран? Едва ли. Щеше да е гласуване по
принуда, защото не го чувствам близък като политик, но той брани
идеи, близки за мен поне отчасти. А щом е така, аргументът, че
няма „правилни“ кандидати, не действа. Такива нямаше и преди –
преди да откажат регистрация на Навални. Но и тогава, и сега
човек би могъл да гласува за идеи.
Изборите като тренинг
Вторият аргумент на предлагащите бойкот гласи, че е
неморално да участваш във вота. Те приканват руските избиратели
да поемат по най-простия път. „Мнозина явно не виждат смисъл да
ходят на избори, а просто да не гласуваш изглежда по-лесно от
по-сложните схеми – да повредиш бюлетината или да я задържиш“,
казва Александър Кинев, един от най-добрите експерти-практици по
изборите в Русия, подкрепящ идеята за бойкот.
И бихме могли да се съгласим. Но за целта ще трябва да
забравим, че демокрацията не е само сбор от идеи, а и процедура,
институция. Дори да се е превърнала днес в чиста формалност.
Разочарованите поколения политици и обществени дейци, които вече
второ десетилетие се изправят срещу режима на Путин, чудесно
знаят що е то избори. Друг въпрос са обаче младите хора,
подкрепили през 2017 г. Навални из цялата страна. Мнозина от тях
не са гласували дори в парламентарните избори от 2016 г. – едни
съвсем скоро са навършили 18, други са били аполитични тинейджъри.
Но тъкмо в техни ръце – просто заради възрастта им – е
нашето бъдеще. Да бъдат лишени (а заедно с тях и ние) от навика
да гласуват на избори явно е грешна идея. Точно това е аморално,
а съвсем не участието в една имитация на гласуване. Нека днес
го разглеждаме просто като тренировка с прицел към бъдещето.
БТА
Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не
съвпада с мнението на руската редакция и на „Дойче веле“ като
цяло.