Сесар Айра: Реалността е голямо съвпадение
И той я обогатява в „Мрамор”
„Извънземните никога не оставят материални дири, за да нямат с какво очевидците да подкрепят разказите си. Идеята не е лоша и им се възхищавам за нея. Добре правят. Де аз да имах същата способност” – героят на Сесар Айра в „Мрамор” (изд. „Лист”, превод Нева Мичева).
Той е безработен, издържа го жена му, ситуацията го прави дървен философ с неконтролируемо въображение. В китайски супермаркет му връщат шепа непотребни дрънкулки, вместо ситни монети за ресто, между тях мраморни топчета. На изхода го засича млад китаец, закача се за него, обсебва го с китайско-испанския си, докато се озовават някъде из Буенос Айрес – отново пред китайски супермаркет с каменната жаба, награбена от неговия двор.
Отзад е кариерата за мраморни топчета, китайци ги вадят, нашият с новия си приятел може да стане собственик на супера. Но тръгват абсурдно мистериозни случки, на всичко отгоре китаец му споделя, че са извънземни и ще се връщат вдън вселената.
Онези дрънкулки една по една свършват съдбовно важни работи: „В течение на това приключение, толкова подобно на сън, открих, че съдържанието от значимост на фактите се увеличава неимоверно, когато те са странни и непредвидими. Например, както в нашия случай, ако са замесени извънземни. Тогава е нормално хипотезите да литнат в небесата и да се радикализират, да преживеят рязък подем, който чувствително обогатява реалността”.
Фантастика? Нищо подобно. Аржентинският писател се забавлява. Талантливо – с такава гмеж от способи, че са неразличими. Литературната забава се чете у нас почти само в превод. В поезията го има при Смирненски и Подвързачов. Поетът Виктор Пасков пробва в белетристиката, но го взеха насериозно и той попи от сериозността.
Нашенският писател се изживява задължително като неин роб. Латиноамериканските показаха голямата литература на „несериозността”, независимо дали се води сюрреализъм, магически реализъм или каквото и да било. Айра го обяснява така: „Реалността е едно голямо съвпадение”.
От Книжен ъгъл