В Южна Корея се борят с най-ниската раждаемост в света

Франс прес

Ученици в Южна Корея празнуват завършването на гимназия. Снимка: АП/БТА

се бори с най-ниската раждаемост в света. Това явление се обяснява с икономическото развитие, условията за живот и социалните клишета. Южнокорейката, натоварена със задачата да увеличи най-ниската раждаемост в света, знае добре, че скъпите кампании за поощряване на ражданията са се провалили. Подобно на милиони други жени, тя е предпочела да няма деца при консерватизма, който цари в нейната страна.

Министърката за равенството между половете и семейството Чхун Хьон-пак е преподавала история в Сеулския университет преди да влече в правителството. Тя обяснява, че е избрала да не се омъжва, за да направи кариера.

В Южна Корея образованието на децата все още е почти изцяло запазена територия за жените и учителската професия е на пиедестал: възможно е следващите поколения южнокорейки да се опитат да подражават на този модел, предупреждава 64-годишната Чхун. „Изключително трудно беше, дори невъзможно, една жена едновременно да направи кариера и да бъде омъжена и да гледа деца“, обяснява тя пред АФП. Чхун подчертава, че много преподавателки на петдесет и шейсет години нямат деца.

Южнокорейското икономическо чудо намери израз в експлозивно увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП), докато раждаемостта пое в обратна посока: средната раждаемост в страната през 2016 г. е била 1,17 деца на една жена – най-ниската на планетата. За сравнение средната раждаемост в световен мащаб е била 2,4 деца на жена.

През 2017 г. се очаква този показател да спадне до нов отрицателен рекорд от 1,07, като според прогнозите в Южна Корея за първи път са се родили по-малко от 400 000 деца за една година. Към това се добавя бързото застаряване на 50-милионното население, което би трябвало да започне да намалява през 2050 г. – нещо, което поставя бъдещето на страната под въпрос.

Експертите хвърлят вината върху скъпите жилища и образование на децата, както и опасенията от загуба на работното място. „В продължение на години ние не забелязвахме истинския виновник, широката пропаст между двата пола и нечовешката продължителност на работния ден“, отбелязва Чхун.

Несправедливост

Южна Корея е на второ място сред държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по най-голяма продължителност на работния ден. Това дълбоко патриархално общество очаква от жените първо да осигурят образованието на децата си, независимо дали работят или не. Голям брой компании предпочитат да уволнят своите бременни служителки, вместо да им плащат отпуска по майчинство.

В Южна Корея е разпространено мнението, че жените, които се върнат на работа след раждане, са навредили на професионалните си перспективи. „При такива несправедливи условия младите жени като цяло предпочитат кариерата, а не брака и децата“, казва Чхун. Това явление е познато в Южна Корея като „стачката на децата“.

„Ако не се заемем сериозно с тези проблеми, бъдещето на Южна Корея ще бъде трудно. Младите поколения няма да се женят, да не говорим за деца“, предупреждава министърката. Само 68% от южнокорейските студентки имат намерение да се омъжат, срещу 80% от колегите им мъже, според проведено неотдавна проучване. Кандидатките за безбрачен живот обясняват желанието си с двойното бреме на работата и домакинството.

Южна Корея редовно е на дъното в класациите на ОИСР по разликите в заплащането между двата пола и по брой жени на високи постове. В образованието обаче положението е точно обратното: момичетата се представят по-добре от момчетата на изпитите, като 75% от първите влизат в университета, срещу 67% от вторите.

Егоизъм и амбиции

Около 70% от южнокорейките в двайсетте си години работят, срещу 60% от мъжете в тази възрастова категория. След като се премине обаче прагът от 30 години, заетостта при жените намалява рязко до 55% – много по-ниска, отколкото при мъжете (90%).

Много южнокорейки се оплакват от съдбата си. „Моите шефове мъже се вайкат, че техните съпруги, които работят, са прекалено егоистични и амбициозни, ако не отидат навреме да приберат децата им от яслата“, пише една жена в интернет. „Когато обаче аз си тръгвам навреме от работа, за да отида да взема децата, те казват, че жените не стават за нищо, че са егоистки и че нямат амбиции за кариера.“

В семействата, където и двамата родители работят, жените посвещават средно по три часа дневно на домакинството и децата, а мъжете – 44 минути.  Бракът „не е нищо повече от гробница за всички интелигентни и амбициозни жени“, скърби друга южнокорейка в интернет.

Президентът Мун Дже-ин обеща да намали продължителността на работния ден и „да се бори за изграждането на едно общество, в което жените биха могли да продължат да живеят въз основа на своите собствени ценности, след като се омъжат и имат деца“.

Пет от 19-те членове на правителството на Мун са жени – рекордни за Южна Корея 28%. Сред тях са Чхун и Кан Кьон-хва – първата министърка на външните работи в историята на страната. Властите въведоха незадължителни квоти за високи постове, запазени за жени, в държавната администрация и увеличиха финансовата помощ, отпускана на мъжете в отпуск за гледане на деца. Помощите за самотните майки, на които обществото по традиция гледа с лошо око, също бяха повишени.

Правителството се надява, че като промени „общата социална атмосфера“ в държавната администрация, частният сектор ще бъде насърчен да последва нейния пример. Чхун обаче признава, че властите „не са всесилни“, когато става дума за промяната в манталитета. „Бъдещето на нашата страна би могло да зависи от способността ни да разчупим социалните клишета.“

БТА