Буш обрича САЩ на още една година дълбок застой
Независимо дали го обичат или мразят – а проучванията на общественото мнение показват, че поне една трета от американците го одобряват – Джордж Буш ще бъде президент на Съединените щати през цялата 2008 година и през първите 20 дни на 2009-та. Но при един доминиран от демократите Конгрес (да оставим настрана нарастващото желание на Републиканската партия да се разграничи от Буш) и при най-оспорваната президентска надпревара за последните 80 години по всяка вероятност 2008-ма ще бъде година на дълбок застой.
На вътрешния фронт, където нищо не може да бъде направено, докато Белият дом и Конгресът не се споразумеят, безизходицата ще е почти пълна. На външнополитическия, където президентът разполага с повече свобода да действа самостоятелно, шансовете за постигане на напредък би трябвало да са по-добри. Точно този президент обаче е толкова отслабен, а проблемите, които стоят пред него – толкова сериозни, че тук също има малки шансове за напредък.
Нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Историята е пълна с примери за разединена власт, която е постигала отлични резултати, тъй като само когато политическият риск е поделен по равно между двете партии, могат да бъдат извършени най-смелите реформи. 2007-ма обаче беше мрачна година за вътрешната политика. Опитът за реформиране на имиграционната политика беше провален от атаки от дясно и от ляво; президентските планове за реформа в системата на здравеопазването бяха отхвърлени в Камарата на представителите; бюджетът беше договорен в обстановка на ожесточени изказвания за налагане на вето и преодоляването му.
2008 година ще е по-добра само в това, че при липсата на сериозни опити за правене на политика ще има по-малко сблъсъци. В евентуална сфера на сътрудничество (не спирайте обаче дъха си) все пак може да се превърне глобалното затопляне. Белият дом извървя дълъг път, докато приеме, че проблемът е причинен от човешката дейност. Въпреки че администрацията вероятно няма да подкрепи плановете на демократите и няма да ограничи емисиите въглероден диоксид, е възможно да има поле за постигане на споразумение по някои все по-необходими промени като например малко по-строги стандарти за автомобилните газове. Що се отнася до останалите вътрешни въпроси, които се нуждаят от реформи – имиграцията, здравеопазването и социалното осигуряване – всички те ще трябва да почакат идването на следващото правителство.
Американската външна политика има потенциал да бъде по-интересна. Буш и неговият държавен секретар Кондълиза Райс положиха големи усилия да възстановят мостовете със съюзниците на САЩ в Европа и в Азия, и офанзивата на Райс със сигурност ще продължи през 2008 г. Задачата за подобряване на трансатлантическите отношения беше подпомогната извънредно много от избирането на Никола Саркози за президент на Франция точно в момент, когато Ангела Меркел застана начело на инициатива за трансформация на отношенията между Германия и Америка. Европейски дипломати се надяват, че постепенното убеждаване на Съединените щати да се ангажират отново изцяло в международни организации като ООН ще продължи. Възможно е освен това напредъкът при закриването на севернокорейската ядрена програма да доведе до по-ползотворен период в американско-азиатските отношения.
Ирак и Иран обаче ще доминират сред всички останали външнополитически въпроси. В Ирак президентът даде ясно да се разбере, че е решен да поддържа голям брой войници (вероятно над 100 хиляди) до края на мандата си, което изключва както катастрофално влошаване, така и чувствително подобрение в тази страна. Демократите в Конгреса, които се опитаха и не успяха да сложат край на войната през лятото на 2007 г., е малко вероятно да положат нещо повече от символични усилия за повторен опит през 2008-ма. Това означава, че наследникът на Буш, независимо дали е мъж или жена, ще получи в завещание и задачата за изтегляне от Ирак като най-сложен и належащ проблем.
Въпросът за Иран обаче може би е от ключово значение за последната година от управлението на Буш. Правителството работеше здраво върху един многостранен дипломатически подход, който не донесе плодове. Остава доста вероятно Америка да опита едностранни военни действия през 2008-ма, които биха могли да влошат отношенията й с основните й съюзници.
Малцина обаче, поне в Съединените щати, ще отдадат голямо внимание на който и да е от яловите аргументи, които ще се носят от Белия дом. Цялата политическа енергия ще бъде погълната от президентската надпревара и в по-малка степен – от стремежа на демократите да си осигурят истински работещо мнозинство в Сената, вместо нищо и никаквото, с което разполагат в момента. Това ще бъде вълнуваща надпревара, която може да бъде разделена на два съвсем различни етапа. Първите няколко месеца от годината ще преминат под знака на първичните избори, при които ще става въпрос повече за личности, отколкото за политики. Щом партийните номинации станат ясни, ще започне задълбочен спор за политиката.
Това е така, защото е налице поразително голямо единодушие в партиите, но много ясни различия между тях.
Всички водещи представители на Демократическата партия, но нито един от републиканците, подкрепят забележително сходни планове за въвеждане на универсална система за здравеопазване в една Америка, която изпитва отчаяна нужда от това. Всички демократи и нито един от републиканците искат да отменят данъчните облекчения на Буш. И така нататък. Избирателите може да се окажат затруднени да открият особени разлики между вижданията на Хилари Клинтън и тези на Барак Обама по който и да бил въпрос (въпреки че Клинтън е по-предпазлива от Обама, когато стане въпрос за изтегляне от Ирак, и по-войнствено настроена към Иран). Но който и от двамата да победи, ще има дълбоки различия с номинирания кандидат на републиканците. Вярно е, че кандидатите за номинацията на Републиканската партия са дълбоко разделени по морални въпроси като абортите и хомосексуалните бракове, но това са въпроси от компетенциите на щатските власти, а не на федералното правителство.
Ирак очевидно ще е най-емоционалната тема по време на кампанията. Възможно е обаче най-важният въпрос да се окаже здравеопазването – ако през 2008 г. срещу Америка не бъде извършено ново голямо терористично нападение (хипотеза, при която сигурността ще се превърне в доминиращ въпрос и републиканският кандидат вероятно ще спечели) или не се стигне до сериозно изоставане в друга област (което ще помогне на демократите). Що се отнася до здравеопазването, американските гласоподаватели ще получат право на истински избор. Те ще бъдат попитани дали са съгласни голяма сума федерални средства – от порядъка на 100 до 200 милиарда долара – да бъдат изразходвани за близо 50 милиона души. Те нямат здравни осигуровки, не са включени в правителствените здравни програми и живеят в страх от сериозно заболяване, което може да ги съсипе финансово, дори да се възстановят напълно. Освен тези 50 милиона има още десетки милиони, които се страхуват да не загубят работата си, а с нея – и здравните осигуровки, което ще ги изложи на същия риск. Това може и да не звучи бляскаво. Липсата на универсална система за здравеопазване обаче е главен фактор за усещането за икономическа несигурност, което ще бъде ключов въпрос през кампанията за президентските избори през 2008 г.