Стари митове и нови правила за виното. Как да се ориентираме по цени у нас?

Потребителят най-често избира по етикет и цена. Снимка: НЗ уайн

Има установен етикет за избор и пиене на вино. Да го избереш на рафта или в ресторанта, да го декантираш или не, да го опитваш по правила, да различаваш вкусове и аромати, как точно да го опишеш и коментираш с компанията си… Всичко това е част от ритуала за пиене на вино.
Излязлата неотдавна книга „Нови винени правила” на винения критик Йон Боне, дава някои нови практически съвети как да избираме и пием вино – колко да похарчим, как да се ориентираме по цени, доколко да слушаме съвети на търговеца или сервитьора и т. н.
А как е в България и какви правила са приложими тук?

 

1. Цената на виното рядко съответства на качеството

Това е максима, която е валидна и в България. И у нас, и по света, могат да се купят скъпи вина, които не съответстват като вкус на цената си. И обратно – евтини вина, които надхвърлят като качество цената си.
Кои са те? Всеки потребител трябва да опитва и избира според вкуса си. Точната (честната) цена е според оценката на потребителя.
Има хора, които се захласват по скъпи и прехвалени вина и са готови да платят за тях, приемат такава цена. Харесват нещо, защото е скъпо, а не защото реално га намират за вкусно. Други пиячи смятат за същите вина, че са надценени, не си заслужават цената. Много потребители са жертва на рекламата и хвалбите на някое скъпо вино, което било направено не знам си как, сорт, технология и т. н. Но важен е резултатът. Там е работата, че някоя изба може да е вложила много средства в лозе, производство, технология, реклама, виното да има висока себестойност и крайна цена, а резултатът на вкус да не е блестящ. А някое по-евтино и непретенциозно вино да излезе по-добро. Затова трябва опитване и да не се робува на цена, марка, реклама.
Обикновено по света престижни изби, региони държат по-висока цена, но само потребителят може да каже, дали тя е честна и си заслужава.
У нас има много нови изби, които правят скъпи вина в малки серии. Само някои от тях са се утвърдили с престижни вина, които си заслужават цената. Или поне имат авторитет в някакъв тесен кръг от ценители, които са ги опитвали. Защото тези вина не се продават навсякъде.
За по света книгата на Боне съветва, че най-добра цена имат някои престижни вина, които са били на мода в миналото и вече са излезли от мода.

 

2. Не съди за виното по запушалка, етикет и опаковка

По традиция се смята, че вината с коркови тапи са по-качествени от тези с винтови капачки или силиконови тапи. Но вече не е така. Например Нова Зеландия и Австралия бутилират и най-качествени и скъпи вина в бутилки с  винтови капачки. Тези капачки са и най-сигурните, няма процент на развалени вина заради капачката. А когато става дума за корк, има различни видове коркови капачки – от първо, второ и и прочее качество корк, от пресовани коркови парченца, от обработван корк, чиито шупли са запълвани с корков прах и т. н. Така че е погрешно правилото да избираме виното с коркова тапа като по-добро.
В България, където сега има много нови изби и марки вина, потребителят често става жертва на етикета. Някои потребители налитат на по-ефектни, създаващи усещане за лукс етикети. Има най-разнообразни дизайнерски приумици. Но етикетът е само външен белег. Докато не опиташ виното, не може да се разчита. Но тъй като има много хора, които се хващат на външни белези, такива ефектни като етикет вина стават за подарък – изглежда някак по-престижно.

Пиенето на вино е свързано с много правила и митове. Потребителят се подвежда по етикет, запушалка, цена. Книмка: Уан хоуп

В момента в България има много добри вина в опаковка бег-ин-бокс – станиолово мехче 3-5 литра в картонена кутия. Има множество изби, които в такива кутии продават същото вино, което продават и в бутилки. Само че така излиза доста по-евтино. Който има навик да пие всеки ден вино, спокойно може да разчита на такива вина. Разбира се, трябва да опита и да намери по свой вкус.
Въобще, дошли са тежки времена за бутилките с тапи.

 

3. Дали не го сервираш прекалено топло или прекалено студено?

Всички слагат бялото вино в хладилника, червеното оставят на стайна температура, но дали всичко е точно?
Ако виното е прекалено изстудено, няма да се усети добре ароматът му и вкусът. Ако пък е прекалено топло, това изкривява вкуса, прекалено изпъкват някои от компонентите. Обикновено на всяко вино има съвети при каква температура да се сервира. Трябва да се има предвид, че когато разлеем виното в чашите, то се темперира сравнително бързо спрямо околната температура. И така виното може да се опитва в развитие. И пиячът може да изчака, ако е прекалено студено, докато се стопли малко в чашата. Това се отнася и за бели, и за прекалено студени червени вина.
По-богатите ценители си купуват хладилни шкафове за вино, в които разпределят бели и червени. Но и с обикновен хладилник човек може да изстуди червено или бяло. Ако виното се стопли прекалено от околната температура като го извадим на масата преди сервиране, винаги може да го сложи за малко в хладилника.

,

Как да се ориентираме по цени на български вина:

Под 5-6 лева бутилката – няма как да се намери качествено вино под тази цена. Рядко може да се случи добро вино за тия пари, колкото за да преглътнеш обяда с него.

Между 5-6 лв. и 10-12 лв. бутилката – в този диапазон могат да се намерят много добри вина, някои от които надхвърлят по качество двойно и тройно по-скъпи.

Между 10-12 лв. и 18-20 лв. бутилката – в този диапазон има отлични вина, но тук започват и големите разочарования. Съветът е – опитвайте, ходете по изложения, дегустации, за да не се налага да купувате по няколко за проба и да се разочаровате от половината.

Над 20 лв. бутилката – би трябвало всички вина над тази цена да са с високо качество и много добри на вкус, но тук са и най-големите разочарования. Например вино за 35 лева бутилката, а ако го сравниш с някое за 12 лв. се оказва дори по-зле.

(Забележка: тези цени се отнасят само за български вина)

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.