Бойкот на “кървавите рубини” от Мианма

46-каратов рубин, който струва приблизително 500 000 долара. Износът на скъпоценни камъни е един от основните източници на приходи на военния режим в Мианма. Снимка: Ройтерс

Рубините са “кралете на скъпоценните камъни”. Но който си купи пръстен или огърлица с червени камъни, най-вероятно е избрал “кървав рубин”. Защото 90 процента от предлаганите в света рубини идват от Мианма, управлявана от десетилетия от военна хунта. През септември армията прекрати мирните протести на монасите в Рангун като проля невинна кръв. Затова правозащитните организации, но и бижутерите, призовават за бойкот на рубините, които идват от южноазиатската държава.

“Търговията със скъпоценни камъни от Мианма поддържа военните управници, които извършват тежки нарушения на правата на човека. Те хвърлят все повече хора в капана на бедността, и игнорират призивите за политическо примирие”, казва директорът на програмата за икономика и права на човека на организацията Хюман райтс уоч във Вашингтон. През финансовата 2006-2007 г. държавното предприятие в Мианма Gems Enterprise е продало скъпоценни и полускъпоценни камъни (най-много рубини и нефрити) на обща стойност от 300 млн. долара.

Отрасълът е наясно с проблемите. Tiffany например не купува рубини от Мианма от 2003 година, а през тази година към бойкота се присъединиха Картие и Булгари. През миналия месец американската браншова организация – Американски съюз на бижутерите – повиши натиска за действия срещу военната хунта. Съюзът, който представлява интересите на 11 000 бижутерски магазина в САЩ, изпрати отворено писмо до американския Конгрес, в което призовава за засилване на санкциите срещу Мианма. За тази цел трябва да бъде променен закон от 2003 г., който да забрани и вноса на добитите в страната камъни. Досега много рубини стигаха безпрепятствено до пазара, тъй като в по-голямата си част бяха обработвани и полирани в Тайланд и затова тя се водеше тяхната страна на произход.

Бижутерите държат на “безконфликтните” скъпоценни камъни

За да се осъществи бойкотът, произходът на скъпоценните камъни трябва да бъде доказан със сертификат. А и бижутерите от цял свят имат интерес от добре функционираща система на контрол. Международната асоциация за цветни скъпоценни камъни (International Colored Gemstone Association) “напомня” на членовете си да не купуват камъни от организации, свързани с правителството на Мианма или тамошни маркетингови компании. Едновременно с това асоциацията предупреждава и за опасността от “прибързани решения” и съветва да се имат предвид възможните отрицателни последствия и косвени загуби. Дейвид Федерман, главен редактор на специализираното списание Colored Stone, отива още по-далеч: “Да купуваш от контрабандистите, които залагат здравето и живота си, за да занесат рубините в съседен Тайланд, е явен знак на подкрепа за една функционираща форма на икономическа опозиция в Мианма”, казва той.

Мартин Лесънтин, говорител на Международното общество по правата на човека, смята, че санкциите са обосновани. “Помага всичко, което подкопава финансовата основа на режима и което повишава натиска върху него.“ Според Лесънтин обаче е важно и сътрудничеството с Тайланд.

Будистки монах протестира пред военни в Янгун през септември. Военната хунта в Мианма разпръсна мирния протест на монасите със сила, като според някои източници стотици будисти са били убити, а хиляди – арестувани. Снимка: Ройтерс

Санкциите срещу хунтата в Мианма са начин тя да бъде изолирана и да бъдат подкрепени независимите сили. След кървавата разправа с протестиращите в Янгун през септември Европейският съюз наложи икономически санкции срещу Мианма. Но търговията с Евросъюза съставлява едва пет процента от външната търговия на страната, а най-големите партньори са държавите от региона. Преди време Китай обяви, че отхвърля санкциите срещу Мианма, защото страната можело да потъне в хаос и да се превърне във втори Ирак.

Но дори и при функциониращ бойкот на рубините и на скъпоценните камъни от Мианма режимът ще продължава да има финансова стабилност. Защото другият му източник на приходи е продажбата на луксозна дървесина – страната е известна като най-важният доставчик на тиково дърво в света. Според експерти от Грийнпийс европейските санкции няма да имат особено значение, защото най-често не може да се установи откъде произлиза дървесината, внасяна в Европа.

Най-големите приходи са от газ и от петрол

Най-големият източник на средства в държавата обаче е петролът и преди всичко газта. Мианма е един от най-старите производители на петролни продукти в света, като първият износ е регистриран през 1853 г. Френският концерн „Тотал“ е начело на консорциум, който през 1992 г. подписа договор за добив на суровината, а оттогава е инвестирал милиарди долари. През миналата година Тотал е добивал по 17,4 млн. куб.м. газ на ден от офшорната си платформа в Индийския океан. От години компанията се отбранява срещу обвиненията, че поддържа хунтата, а като благодарност за това, че строи газопровод, има на разположение работници, които се трудят принудително.

Затова „Тотал“ направи интернет-страница, на която описва социалните и медицински проекти, които осъществява за мианмарците. Сред тях са строежът на болница и имунизационните кампании. Концернът отхвърля исканията да се изтегли от страната, защото икономическото развитие и правата на човека вървели ръка за ръка. “Знаем, че веднага ще бъдем сменени от други предприятия, които имат по-малко скрупули и няма да спазват нашите етични и социални стандарти”, се казва на първата страница на сайта. Шефът на „Тотал“ Кристоф дьо Маржери заяви преди две седмици, че компанията му е “последният бастион на демокрацията” в Мианма.

И докато дискусията за смисъла на международен натиск и санкции продължава, последиците за хунтата вече се забелязват. На продължаващата до 26 ноември разпродажба на скъпоценни камъни в Янгун присъстват по-малко търговци от обикновено, а мнозина се въздържат да наддават. Те изчакват да видят как ще се отрази бойкотът. Малко след посещението на пратеника на ООН за човешките права в Мианма бяха освободени шест политически затворници.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.