Морис Бежар – човекът, който направи балета достъпен

Морис Бежар на репетиция през 1995 г. Снимка: Ройтерс

“Тази вечер ще танцуваме за теб с някои от костюмите, които ти създаде”, заяви на 15 юли от сцената на миланската опера “Ла Скала” френският хореограф Морис Бежар, гледайки към огромна фотография на покойния си приятел Джани Версаче. Поводът беше 10-ата годишнина от смъртта на италианския дизайнер, а трупата на Бежар представи балетния спектакъл “Благодаря, Джани, с любов”, написан специално за случая.

Това беше една от последните изяви на Бежар пред голяма публика. В четвъртък сутринта той почина на 80-годишна възраст в Университетската болница в Лозана. Заради крехкото си здраве бе принуден през последните няколко години да ограничи творческата си дейност.

Сред най-популярните хореографии на Бежар, който беше признат за един от основателите на съвременното балетно изкуство, са тези за спектаклите „Болеро“, „Ромео и Жулиета“, “Лешникотрошачката”, „Меса за сегашното време“, „Малро“, „Майка Тереза и децата на света“, „Чао, Федерико“, „Заратустра“ и др.

“Със смъртта на Морис Бежар загубихме един от най-великите, най-прочутите и най-обожаваните хореографи на нашето време”, каза в официално изявление за медиите френският културен министър Кристин Албанел.

Бежар е роден на 1 януари 1927 г. в Марсилия, като Морис Берже и е син на философа Гастон Берже. По-късно приема фамилното име Бежар в чест на съпругата на драматурга Молиер – Арманд Бежар.

Бежар участва в спектакъл на своята балетна трупа през 1996 г. Снимка: Ройтерс

На 14 години Морис се посвещава на балета, следвайки препоръките на своя лекар, който го съветва да укрепи крехкото си телосложение. Изучава тайните на балетното изкуство в Лондон и Париж, а през 1952 г. създава първата си хореография.

Чувственият му и модерен стил не се харесва на консервативните по отношение на балета французи. “Всички ми казваха, че публиката ще бяга от залата на моите спектакли, спомня си първите си години като хореограф Бежар в интервю през 2004. Нямахме зала за репетиции. По един час на ден работехме в студиото на един балетен учител. След това взимахме метрото и отивахме в зала на другия край на Париж.”

Заради трудностите, които среща в родната си Франция, през 1959 г. Бежар решава да замине за Брюксел. Тамошната публика посреща спектаклите му ентусиазирано и той работи в града дълги години. През 1987 г. се установява с трупата си в Лозана, Швейцария, където остава до смъртта си. На 20 декември там трябваше да бъде представен новият му спектакъл “Около света за 80 минути”. Засега не е решено дали той все пак ще се състои.

Сред ценителите на балетното изкуство по света Бежар беше известен с това, че обича да експериментира непрекъснато и не се страхува от неуспехите. “Повечето от спектаклите ми не са добри. Има само 5-6, които не са толкова зле”, шегуваше се често той.

Хореографът приема овации след представление през 1996 г. Снимка: Ройтерс

Макар да остана недооценен в англогововорящия свят, Бежар се радваше на огромна любов от страна на европейската и японската публика. През 1986 г. той дори беше отличен с Ордена на Изгряващото слънце от японския император Хирохито.

“Направих балета широкодостъпен. Извадих го от оперните зали, за да го представя в спортни дворци, на Олимпийските игри и на Фестивала в Авиньон”, гордееше се хореографът. Но никога не прости на родната си Франция липсата на подкрепа и първоначалното недоверие към неговите спектакли. “Не получих от френското правителство нито цент”, казваше с тъга и обида Бежар.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.