Проф. Здравка Валерианова: Казваме си, че на нас няма да се случи, докато се сблъскаме с рака. И трябва да се борим
България е от малкото европейски страни, в която няма разработена и въведена програма за борба с онкологични заболявания
Здравка Валерианова има около 35-годишен професионален опит с лечение на онкологични заболявания. Тя е ръководител на Национален раков регистър в „Специализирана болница за активно лечение по онкология”, а преди това – нейн изпълнителен директор.
– Какъв е начинът на живот, който ни предпазва от заболяването рак?
– За това се говори много, особено последните години. Информираме се непрекъснато от медиите, специалисти и други източници как да живеем здравословно, как да се храним, какви потенциални канцерогени има в околната среда и как да ги намалим или отстраним, рисковете на професията, необходимостта от по-голяма двигателна активност, сексуално поведение без риск, злоупотребата с алкохолни напитки, избягване на определени вирусни причинители на някои ракови заболявания (черен дроб, лимфом на Бъркит, рак на маточната шийка) и др. И въпреки това, много често си казваме, че на нас няма да се случи, че еди кой си пуши пък не се разболява от рак на белия дроб, въпреки преклонната си възраст; че един живот живеем и изборът как да го правим зависи от нас, в които никой не може да се бърка. И всичко това до момента, в който се сблъскаме с болестта. Тогава се преобръща целият ни светоглед и започваме да пренареждаме приоритетите и ценностната си система. Едва тогава разбираме, че не е трябвало да пушим, да се храним с определени храни, да сме с наднормено тегло, да се излагаме интензивно на преки слънчеви лъчи лятото, да не ходим редовно на профилактични прегледи и т.н.
– А от психологическа гледна точка какъв начин на живот е препоръчителен?
– И така, какъв начин на живот да водим, за да не се разболеем?! И за да не попадна и аз в обичайните клишета на „не пуши, храни се здравословно, консумирай повече плодове и зеленчуци, чети етикетите за калорийността и състава на хранителните продукти, ходи редовно на профилактични прегледи и др.“ ще ви кажа следното: Живейте така, че да бъдете полезни за себе си и за хората, които обичате. Радвайте се на живота и на щастливите мигове, спирайте по-често дъха си от приятни вълнения и емоции. Усмихвайте се, дори и когато ви се плаче от болка, гняв или обида. Подминавайте с мъдрост хората, които се опитват да ви наранят или направят уязвими. Обичайте се и бъдете обичани! Това е рецептата ми за здраве, която бих написала, след над 35-годишен професионален опит.
– Какви трябва да са начинът на живот и на мислене след поставяне на диагноза с цел преборване на заболяването?
– Такъв, че да не бъдем подвластни на заболяването – да контролираме болестта, а не тя нас. След първоначалния стрес и отчаяние да изправим глава, да приемем заболяването, да се доверим на лекаря ни и с него да извървим пътя от диагнозата и лечението до благоприятен и сполучлив изход. Това невинаги е възможно и лесно, но ние трябва да вярваме и да се борим. Вярата в нас самите и спазване на предписаното лечение от точния специалист, рутинните прегледи след приключването му, подкрепата на приятели и близки, връщане в обичайната семейна и социална среда.
– Кои са предимствата и дефицитите при лечението на онкологични заболявания у нас?
– Последните години се въведоха много иновативни технологии и апарати за диагностика и лечение на рака в страната, прилага се роботизираната хирургия. Иновациите са толкова много, че сега имаме модерна апаратура, но не навсякъде има достатъчно подготвени кадри за ефективното й използване. Имаме много добри специалисти, на световно ниво, но крайно недостатъчно, особено в някои области – патолози, химиотерапевти, лъчетерапевти, физици и др.; проблемът със специалистите по здравни грижи също е нерешен. Много пациенти имат достъп до съвременно лечение, но ограничителните действия и регламенти на различни институции пречат на друга част да продължат или завършат лечението, дори при добри резултати. Почти навсякъде се създадоха онкологични комисии/ комитети, където се взема решение за лечението на всеки пациент. Друг е въпросът дали навсякъде работят по правилата и дали не вземат формални решения. Има медицински стандарти по отделните специалности, но много от тях се отхвърлиха от Висшия административен съд, по различни причини, вкл. и стандарта по „Медицинска онкология“. България е от малкото европейски страни, в която няма разработена програма за борба с рака, няма ефективна скринингова програма за населението. Ето защо, големи международни проучвания показват, че в България 5-годишната преживяемост от рак е с едни от най-ниските показатели общо, както и при отделните локализации.
Още много решени и нерешени въпроси и проблеми могат да се напишат за онкологичните заболявания, но аз дълбоко вярвам в това, което казва един мой учител „И на нашата улица ще изгрее слънце“.
– Какви са шансовете да се пребори рака, ако бъде „хванат“ навреме?
– Големи и успешни. Ранната профилактика и навременната диагноза и лечение водят често до пълно излекуване и удължават живота на много пациенти. Ракът е заболяване като всички други, но с това заболяване човек трябва да се бори и живее до края на дните си. Затова „хванато“ навреме заболяването може да бъде излекувано. Примерите в това отношение са много както у нас, така и в чужбина. Ето защо, редица известни личности, преживели заболяването, не се притесняват или срамуват да говорят открито за рака и пътя, който са изминали. За пример мога да посоча и самата себе си, бях на 21 години когато ме оперираха от карцином ин ситу на маточната шийка, след което родих две деца и тази година празнувах своя 60-годишен юбилей. Благодаря на Господ и на лекарите, които ми посочиха правилния път и на които се доверих!
– Можете ли да дадете пример за ваш пациент, за когото нещата са изглеждали безнадеждни, но въпреки това е успял да се пребори със заболяването?
– Сещам се за колежка, специалист по акушерство и гинекология, която заедно със съпруга си, болен от рак на дебелото черво в напреднал стадий, се бори вече години наред с диагнозата. Всеки път, когато лекарите откриват метастази на заболяването те двамата, ръка за ръка, започват борбата отначало и не се спират, докато не настъпи ремисия. Колко и какво им струва това, само те си знаят. Възхищавам се и на двамата и им благодаря за смелостта и куража, които дават и на мен.
– Може ли да поговорим за химиотерапията, прилагаща се у нас и за предимствата й?
– Успешен в борбата с рака е комплексният подход на лечение, част от който е и химиотерапията. В зависимост от много фактори и състоянието на отделния пациент, този метод на лечение може да е в даден момент най-ефективен. Лекарственото лечение, за разлика от другите основни методи (хирургия и лъчелечение) влияе върху целия организъм и при него странични ефекти се проявяват много по-често. Усилията на големите фармацевтични компании са насочени към откриване на все по-ефективни средства за лечение на рака, въведе се таргетната терапия. Свидетели сме на огромния напредък при търсене на иновативни подходи за лекарствено лечение и откриване на нови молекули за борба с рака. За таргетната терапия, персонализираната медицина се говори по-често последните години. Неотдавна в Брюксел имаше среща относно персонализираната медицина, лекарственото лечение на рак и др. Присъстваха министри, директори на големи европейски болници и експерти от страните-членки. Отчете се необходимост от обединяване на усилията при прецизираната диагностика и особено генните изследвания при всеки пациент. И понеже тези изследвания са много скъпи, и дори в някои страни, включително и у нас, все още недостъпни, е необходимо да се координират усилията на всички за качествена диагностика, стандарти, добре оборудвани лаборатории, продължаване на изледванията, които ще са основа за все по-широко навлизане на медицина, основана на доказателства. Важно е и, че трябва да се внедряват добри практики на страните, постигнали значителни успехи – Франция, Германия, Италия, Скандинавските държави и др.
– Увеличават ли се с годините шансовете ракът да бъде излекуван?
– Да, увеличават се. Все още няма открито стандартно лечение за всички ракови заболявания, но постигнатото не е малко. Напредъкът на науката и успешните практики в диагностиката и лечението навлизат с все по-ускорени темпове. Вече стана въпрос за иновативните високотехнологични методи и апаратура, персонализираната и прецизирана медицина. Ще ми се да обърнем внимание на профилактиката, защото в страната ни това е едно от слабите места в онкологията. Световният опит е доказал, че има заболявания, които могат да се предотвратят главно с методите на първичната и вторична профилактика. Най-добрият пример, в това отношение, е рака на маточната шийка, който може да се предотврати само с първична профилактика (ваксиниране) и ефективни скринингови действия. Друг пример е тютюнопушенето и раковите заболявания на горните дихателни пътища и белия дроб, наследствената полипоза и рака на дебелото черво.
– Много се говори за специалистите у нас, достатъчно ли са, добри ли са. Вие как ще коментирате ситуацията?
– Много щекотлив въпрос, трудно ми е да дам еднозначен отговор. Бих казала, че специалистите у нас са много добри, някои от тях на световно ниво; на българските специалисти се доверих и аз. Днес вратите за споделяне на опит са широко отворени и много лекари и други медицински професионалисти могат да посещават семинари, срещи, различни научни форуми. Все по-често чуваме за изтъкнати световни имена, идващи на посещение у нас. Много български медици се обучават в чужбина, провеждат специализации зад граница. Друг е въпросът дали са достатъчно кадрите и какво се прави за развитието и продължаващото им образование. Тук мисля, че в момента „удряме на камък“. Направеното от съответните институции е крайно недостатъчно, да не говорим за заплащането и безопасността на медицинската професия.
– Как ще коментирате предложението догодина НЗОК да не плаща за иновативни медикаменти?
– Свидетели сме колко много се дискутират иновативните лекарства – в министерство на здравеопазването, президенството, народното събрание, министерския съвет. Единодушно народните представители гласуваха отмяна на мораториума за нови лекарства. Но, според мен, това е временно затишие. Генералният въпрос с недостига на определени медикаменти и молекули за лечение на рака не е решен. В момента се разработва информационна система за контрол на лекарствените средства и дали ще бъде факт, предстои да видим. Мое лично мнение е, че докато се говори и прави толкова много за лекарствата, те все няма да достигат. Смисълът е профилактиката, тя ще предпази много хора от заболяване и ще даде шанс на други за излекуване. Инвестирането в профилактичните мероприятия е най-голямата крачка към по-малко пари за лекарства.