Какво (не) се вижда зад хоризонта у нас – тревогите за България на 5-има съквартиранти без ток

Валери Симеонов и Бойко Борисов. Снимка: от тв екрана

Не можем да се разберем по въпросите за втория лифт, третия пол и четвъртата власт, но всички сме съгласни, че всеки ден на тая територия се раздават едни пари. Тия работи вече не се случват под масата, защото би било несигурно, затова се подписват едни документи върху самата маса, а парите се превеждат по банков път.
Чуваме, че тези пари били наши и това ни изнервя.

В нашата квартира сме пет човека, една шепа народ. Млади хора, работим и плащаме данъци. Не знам дали сме представителна извадка на обществото, но по горния и още няколко въпроси сме съгласни помежду си.
Случи се авария – втора седмица сме без ток и топла вода. Тия условия затрудняват появата ни в общество в спретнат вид, затова си взехме отпуск. Ходим да зареждаме лаптопите в кварталния бар, после гледаме в тия лаптопи, дъвчем сурова храна и политика.
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им (Уикипедия).

Гледаме БНТ. Когато депутатите са разделени в мненията си за дадени политики, а журналисти питат за бъдещето по този въпрос, според зам.-министър председателя Валери Симеонов това е жълтина и скандал, предизвикан от опозицията.
Ние мислим, че жълтина е, когато се коментира кой с кого си ляга. А маниакалната раздразнителност на тема стабилност трябва да се овладява, когато зам.-министър председател отговаря пред обществената телевизия.
Всички се зарадвахме, че Валери Симеонов иска кадри на Обединени патриоти в енергийния сектор. Не споменава някакви конкретни политики, по които би искал да облагороди този сектор, но в общи линии е омерзен от липсата на участие на партиотите и освен това научил за скандална смяна на управителния съвет на Електроенергийния системен регулатор, точно когато последният предстои да усвои милиони. (Мандатът на управителния съвет е изтекъл и от 25 януари на сайта на регулатора има информация за това, и предложение за нов състав).

Симеонов не би ни занимавал с това, ако бяха предложили и на неговата партийна група да си сложи кадри тук и там, за да може статуквото, така да се каже, да се поразчупи в името на споделената отговорност. Не смеем да си помислим, че освен за отговорността, става дума за милионите. Просто се надяваме тихо, без да хабим енергия, че нашата авария ще се оправи скоро и ще станем и ние граждани.
(Когато става въпрос за политика, не се говори за политики, а за икономика. Или направо директно – че едни пари отишли при едни политици, които „не са от нашите“. Ние на тоя етап не искаме милиони, само два-три галона енергия, че изнемощяхме.)
Както казах, ние сме пет човека, това значи пет лаптопа (и повече мнения).
Докато в единия лаптоп Симеонов се възмущава на едни закони и призовава за спазването на други, във втори гледаме пресконференция на Световния фонд за защита на дивата природа (WWF). Според организацията Пирин може да осигурява поминък и без сеч. Според програмния ръководител Веселина Кавръкова, на територията на България защитените територии са 5 процента. Според Валери Симеонов тези проценти са 30 и като цяло човек просто нищо не може да си построи…

Аварията продължава. Не смеем вече да ставаме от леглата и да го живеем тоя живот, защото сме наясно, че само да съмне и почват да се усвояват едни пари – да се променят договори, закони, концесии. Такова ни е усещането просто. Затова се крием под юрганите, дивим се пред лаптопите и за да не хабим енергия, се караме през Фейсбук.

Бойко Борисов на въпрос на журналист отговори, че ние вече сме в Шенген. Скочихме, чули-недочули, и право към Гърция, да уплътним безделието. Обидно стана на Кулата, като видяхме КПП-то. Документи искат и там. Обясняваме, така и така, ние сме от Шенген, премиерът така каза. Оказа се че, да, в Шенген сме, но и то е един вид въпрос на усещане. Вкиснахме се и ни се отщя туризъм. То като в автобиографията на Нушич, там имаше един учител по география, който, за да обясни кръглите форми на планетите, призоваваше децата
„Представете си сега море и в далечината един параход, който още не се вижда“.

Много енергия трябва да се вложи в тоя творчески процес, да не говорим, че той, параходът, както не се вижда, може и в съвсем друга посока да се движи и никога да не се види от нас именно. Означава ли това, че планетите все пак са кръгли като топки, а не, примерно, равни?

Прибрахме се помръкнали и пуснахме лаптопите. Валери Симеонов си довършваше. Бяха стигнали до Истанбулската конвенция.
Това, което разбираме е, че той не смее да се съгласи с нещо, което не е сигурен точно какво е и до какво може да доведе.
Същите съображения обаче отпадат, или по-скоро са обърнати обратно когато става въпрос за Пирин и хорското недоверие. Защото когато правителството говори за строеж само на един лифт, който не е записан никъде в никой документ, излиза, че все пак се иска да си представим лифт, който не се вижда.

А какво ли още не се вижда, чудим се ние.
После батерията ни свърши и настана информационен мрак.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.