Спорът за името “Македония” трябва да бъде забравен

Президентът на Македония Бранко Цървенковски (вляво) и представителят на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана на съвместна пресконференция в Брюксел на 3 октомври. Влизането на Македония в ЕС би стабилизирало региона, но Гърция не е съгласна това да стане със сегашното име на съседката й. Снимка: Ройтерс

За всеки, който се тревожи за мира на Балканите, малко неща са от по-голямо значение от това да бъде запазена непокътната държавата, която по-голямата част от света нарича „Република Македония“. Неустойчивата й стабилност ще се разклати още повече от надвисналата независимост на съседно Косово.Тази независимост ще зарадва албанското малцинство на Македония и ще подхрани страховете на славянското мнозинство.

На теория никоя богата държава не би трябвало да се тревожи повече за Македония от съседна Гърция. Въпреки това отношенията между двете страни са затруднени заради непонятни спорове за терминологията. Гърция настоява, че „Македония“ е била, е и може да бъде единствено част от Гърция. Употребата на името от регион в Югославия било, както Гърция твърди, част от комунистически заговор с цел да се дестабилизира Гърция. Ето защо Гърция настоява държавата да се нарича „Бивша югославска република Македония“.

Крайните елементи и от двете страни използват риторика (наред с другите места, тя може да бъде срещната и в сайта за видеообмен YouTube), която е с толкова груб и ироничен език, че дори самият Борат може да претендира за авторство. Те споделят неизказаното, но абсурдно мнение, че особеностите на една териториална цялост, известна в древността под името Македония, трябва да имат съществено значение в съвременната етнография или политическа география – щом в древността е съществувала империя Македония, значи само една съвременна държава може да претендира за това име. Регионът все още очаква да се появи политик, който да разбие на парчета това схващане.

Крайнонационалистическата македонска позиция, която твърди, че по-голямата част от Западна Гърция е „тяхна“, вероятно е най-откачена. Това е все едно гърците да настояват, че еднорогът е розов на цвят, а македонците да твърдят, дори още по-нелепо, че цветът му не може да бъде видян в традиционната гама, а е, да речем, лунен.

Гръцката сприхавост, дори що се отнася до митически спорове, вероятно е по-понятна, отнесена към началото на 90-те години, когато цялото бъдеще на Южните Балкани беше заплашително променливо и непредсказуемо. В контекста на пререканията за бъдещето на Македония между сърби, албанци и българи, гръцките възражения към името бяха част от една по-широка рамка от притеснения, свързани с граници и малцинства.

Македонските „лунатици“ обаче сега имат слабо влияние върху правителствената политика. Страната промени националния си флаг и конституция, за да се пригоди към чувствителността на Гърция. Напредничавият кабинет на Скопие е зает с данъци, с електронно правителство и да привлича чуждестранни инвестиции (парадоксално, в голяма степен от Гърция).
Гърция обаче продължава да настоява, че самото съществуване на съседна държава, наричана Македония, „е насочено срещу културното наследство и историческата идентичност на гърците“ и че „не може да става въпрос съседът й да се присъедини нито към ЕС, нито към НАТО под името Република Македония“.

Лобистка група, наречена Асоциация на македонците, протестира тази седмица, че Гърция не признава напълно македонските паспорти и че македонският правителствен самолет не може да лети до гръцки летища. Това, по думите им, добавя и обида към раната.

Славяноезичните жители на Северна Гърция преживяха трудни времена, не само по време на масовите изселвания през 1949 г., но след това – в отношението на властите към тях по въпроси като фамилните им имена и обучението. (По време на Студената война гърците възприемаха с известно основание славяноезичното малцинство като заплаха за сигурността, а в други страни гръцките малцинства също са били обект на малтретиране. Дори многото злини обаче не правят една добрина).

Бързият темп на разширяване на НАТО и ЕС, който през последните десет години беше в услуга на континента, вече стана притеснително тромав. Усилията на Македония да се присъедини към тези структури ще промени настроението в целия регион. Благополучието и стабилността на Балканите ще е от огромна полза за Гърция. Време е спорът за името да бъде захвърлен в отпадните води на двустранната дипломация и да бъде обърнато внимание на ползите за Гърция от стабилността и просперитета на Македония, а така също на опасностите, които крие нейното разделение.