Луков и неговите легионери: Архивите говорят
На пресконференция тази седмица, организаторите на Луков марш 2018 отрекоха, че генералът, в чиято чест се провежда този марш, е бил антисемит – те дори заявиха кошмарното “някои от най-добрите му приятели бяха евреи”.
Пред заплахата от разобличението на Христо Луков през всичките 15 години от провеждането на първия марш, неговите поддръжници отхвърлиха обвиненията в антисемитизъм или нацизъм, настоявайки, че отбелязват паметта му въз основа на предполагаемия му статут на герой от Първата световна война.
От 1933 г., Луков е основател и лидер на първия Съюз на младежките национални легиони, който по-късно се преименува на Съюз на българските национални легиони, известни още като Легионерите. Пет години след основаването на Легионерите, той е бил уволнен от поста министър на войната за критиките си към правителството и едновременно с това е бил изпратен във военния резерв.
Луков остава лидер на Легионерите до атентата през февруари 1943 г., дело на група партизани-комунисти. През 1941 г., България се присъединява към Страните от Оста, след като антисемитският Закон за защита на нацията вече е влязъл в сила. Но Легионерите критикуват правителството, че не е достатъчно твърдо с евреите. Луков, който ентусиазирано подкрепя съюза с Хитлерова Германия, е бил награден с Железен кръст от тази страна през 1939 г., седем години след като Фюрерът идва на власт.
След преглед на архива обаче, отричането на антисемитизма става твърде неприемливо. Легионерите са имали “вестник”, наречен „Народен водач”, който на 15 август 1941 г. публикува статията “Двата врага”.
“Два врага има човечеството, чието разгромяване провидението отреди за непобедимата армия на нац.-социалистическа Германия: световната плутокрация и международното еврейство,” пише статията. “Разгромяването на тези два врага ще гибелъта и на всичките им роби – масонство, комунизъмъ и т.н.”
Съгласно тази статия, “за нас не е чудно, че въ борбата си срещу цивилизацията и културата майка и рожба са си подали ръка”. И още, че “лордовете и еврейските царе на капитала са напрегнали умъ и сили, за да подкрепят послушните си чеда по света – масонство и комунизъм”.
В статията също се казва, че, “те са изпратили опитни наставници, ръководители и учители, за да ги предварятъ от грешки и отстъпление от послушанието,” добавяйки – може би неизбежното – твърдение “Това историята го доказва”.
“Нима има още заблудени, които да не знаят, че създателят на комунизъма е евреина Карлъ Марксъ (Мордохай), че първенците и вдъхновителите на всички еврейски погромища са чистокръвни евреи?”…”Трябва ли да споменаваме, че създателите и началниците на международното масонство са пак чистокръвни евреи?”
Мастилото върху хартията проповядва идеи, които в тази интернет епоха са тъжно познати от по-жестоките кътчета на екстремистките уеб сайтове: “Ние, българите ще изпълнимъ дълга си, като хора – носители на напредъка, ако спомогнем за разгромяването на тези два врага нашата родина”.
“Под никакъв предлог не може да се намира дори едно само ъгълче, в което да се задържа еврейско-болшевишка и масонско-плутократична плесенъ.”
Съгласно текста, „това ще стане, когато просветим и раздвижим народа и предпазен от заблуди и родоотстъпничество, го правим строител на нова България, съобразно изказаните начала“.
В статията се казва, че сигналът за това е бил даден преди 10 години (очевидно, аритметиката на писателя е била толкова слаба, колкото и разбирането му за реалността) с първата “проповед” на Легионите “срещу еврейството, комунизма и масонството”.
Какво биха казали предполагаемите “най-добри еврейски приятели” на Луков за това многословие в официален орган на движение, на което той е ръководител? По времето, когато това е било публикувано, Законът за защита на нацията вече е бил в сборниците със закони, заедно с последвалото антисемитско законодателство, което лишава българските евреи от всякакви права и ги подлага на конфискация на имущество и специални данъци.
Ами опитът за опровергаване на мнението, че Луков е фашист?
Ето един брой на „Мощ” от февруари-март 1933 г., списанието на Съюза на младежките национални легиони, което само се описва като “издание за фашистко просвещение на младите последователи на…Легионите”.
В редица статии, включително една за историята на фашизма, списанието разделя идеите на деструктивни (комунизъм) и конструктивни (фашизъм).
Една статия, наречена “Духът на църквата”, не пести похвалите си за Българската православна църква като високо почтена. Може би това е единственото, с което някой може да се съгласи с „Мощ” (което, между другото, се превежда като “Сила”) – но не поради редакторската политика на списанието. През следващите години, с кулминация през 1943 г., Светият синод на Българската православна църква е благороден глас срещу антисемитизма и водач на спасителния процес на българските евреи от лагерите на смъртта на Холокоста.
„Мощ” отделя значително място на страниците си за защита на отмяната на демокрацията на общинско ниво, в контекст, който предполага, че авторите нямат особено високо мнение за демокрацията. В друга статия списанието предлага отмяна на назначените от правителството комисии, описвайки ги като неефективни и корумпирани (всеки, който иска да проследи паралелите в страната в настоящия момент, трябва да си спомни тези дати от 1933 г.), и предлага фашизма като алтернатива…
Противниците на Луков и на марша, кръстен на негово име, наред с всичко ще продължат да го наричат про-нацист. Защитниците му ще продължат да настояват, че обявяването му за антисемит е неоснователно опетняване. Те твърдят, че няма никакви доказателства той да е писал нещо антисемитско (все пак, някои от най-добрите му приятели са били евреи). А на 17 февруари, за 15-та поредна година, млади хора, облечени в черно, с факли в ръце ще маршируват по улиците в центъра на София. В края на краищата, те просто почитат един герой от войната.
* От The Sofia Globe с малки съкращения
Превод veni.com