Откъс: „Магът“ от Магдалена Парис

Представяме книгите от проекта „Мислещата литература, социалната, културната и човешката отговорност на писането“ на издателство „Парадокс“, спечелил подкрепата на програма Creative Europe на Европейската комисия.

Ернесто беше проучил Дагмара още преди да се срещне с Кристиян у Херц. Веднага щом получи информация за Герхард. Младото момче от SECURITAS CITY, а по-точно от СРС, Специални разузнавателни средства, работещ само за Ернесто, през целия ден беше на пост пред дома ѝ, докато другите нахлуха в жилището ѝ. Трябваше да побързат, защото Дагмара Бош се връщаше вкъщи в най-неочакваното време. Накрая бяха на косъм да я засекат. Пристигна неочаквано с някакъв мъж и подставеното момче трябваше да се преструва, че е неин фен. Успяха старателно да претърсят дома ѝ, но нищо интересно не намериха. Най-вероятно още не беше замесена в проблема, но Ернесто отлично знаеше, че журналистка, която е загубила баща си в България, а след години също и втория си баща, няма да остави нещата просто така. Понеже засега при всички положения не можеше да направи нищо, взе от жилището ѝ няколко бележки и ги даде за графологична експертиза.
Потвърждаваше се това, което той подозираше и с което не искаше да разваля настроението на Шлангенбергер – тази жена е изключително опасен екземпляр. Нейното високо IQ, за което вече някъде беше чел, е половин беда, днес всяка жена има високо IQ. Но резултатите от експертизата му даваха много за разсъждение. От години използваше услугите на експерта в тази област, който още някога е работел за Щази. Седемдесет и пет годишният доктор Камил Сломка, бивш преподавател в Потсдамската академия за държавни и правни науки, се радваше в своите среди на реномето на най-добрия графолог в Германия. Сега вече работеше само за частни клиенти. Преструваше се, че не знае, че под това прикритие изпълнява поръчки за американското разузнаване, а понякога и за германското контраразузнаване. Работеше също за полицията, за съжаление, на германските служби често им отрязваха бюджета, а там, където няма пари, няма място и за капризи. Така всъщност Ернесто срещу добри пари и по линия на старо приятелство можеше да разчита на експресни резултати. Анализът на доктор Камил Сломка започваше с думите: „Жена с високо обществено положение, самоуверена, безкомпромисно преследваща целите си…“.
Ернесто винаги се беше чудил чрез какво чудо това старо докторче, четейки безполови текстове, безпогрешно разпознава пола на своите „пациенти“. В процеса на четене стана по-несигурен. Бош е по-опасна, отколкото си мислеше.
Намери в интернет някакви проведени от нея дебати и в продължение на няколко часа ги гледаше с най-голямо внимание. Особено интересен му се стори архивираният панел, отнасящ се за експорта на оръжие някъде в Африка. Първо, забеляза, че Дагмара го провеждаше с руменина на лицето, и второ, сред поканените гости разпозна няколко познати му представители на сегашното правителство.
Времето лети, помисли си, гледайки познатите лица – днес никой от тях не е вече нито в правителството, нито в опозицията. Бяха си намерили някъде далеч по-добра работа, не задължително в Германия. Старите бодри лица, с които се играеше на покер у Херц и се правеха различни бизнеси. Един от играчите, който тъкмо му се усмихваше от YouTube и артикулираше дълги сложни подчинени изречения, и до днес му дължи няколко стотачки. Ернесто въздъхна и задълго се заслуша внимателно какво отговаря Дагмара Бош на неговите сложни подчинени изречения. Помисли, че изобщо не е лоша, но като всяка жена твърде много се вживява. Същото ѝ беше казал неговият бивш колега от покера. Дагмара хвърли и на двамата предизвикателен поглед и попита дали господин министърът ѝ говори като на жена, или като на редакторка, и му даде време за мислене до края на предаването. Министърът вече твърде често се опитваше да не отговаря. През това време Дагмара Бош завърши дискусията с иронична усмивка, подчертавайки, че правителството, което си служи само с разсъдъка, невинаги най-много успява.
- А що се отнася до емоциите, господин министър… тяхната липса е струвала по време на войната милиони човешки животи.
Министърът се опита да я прекъсне, но тя го усмири с жест, нетърпящ противопоставяне.
- Именно на господина и на господин управляващия им липсваха емоции – продължи с леден тон. – Паралелно с нашата програма стартира гала вечеря, събираме пари за хора, пострадали по време на тази война, главно деца. Милион сираци – направи красноречива пауза. – Война, на която беше изпратено германско оръжие. Със съгласието на господина и на господин управляващия. – Дагмара прекъсна, защото   поканените повдигнаха глави. Усмири ги с ръка. – Ще участвате ли в събирането на пари? Повечето от вашите колеги от правителството вече потвърдиха своето присъствие.
Камерата приближи лицето на политика, който показа американска усмивка.
Ернесто вече не слушаше, разбра повода, поради който програмата на Бош от години не слизаше от ефир. Заемаше ясна позиция, беше автентична водеща. Шпагат, изискващ истински стречинг, доколкото си спомняше, Шлангенбергер редовно отхвърляше поканите за участие в нейното предаване.
Няма изход, трябва сериозно да се заеме с Дагмара Бош. Като за начало омаловажи значението на Бош пред Шлангенбергер. Шефът имаше огромен респект към медиите, подмазваше им се на живот и смърт и никога не би позволил на Ернесто да пипа Дагмара. Така че Ернесто реши да остави впечатление, че Бош не го интересува. Съсредоточи се върху това, че изглежда като актьорка, най-общо казано, получи това, което искаше, излезе пред Кристиян като глупак. Такова поведение имаше своите плюсове, чрез него можеше успешно да отвлечеш вниманието от истинския проблем. Достатъчно беше да добавиш към това няколко думи за бележките на Герхард   (в които, честно казано, нямаше нищо интересно) и готово! Надяваше се, че също така най-накрая отхвърли подозренията от себе си. Шлангенбергер няма право да знае за неговите планове. Колкото по-малко знае, толкова по-добре ще спи. От тази своя политика вече губи представа какво става по света.
Няма как, Ернесто трябва да вземе нещата в свои ръце.
Да. Тази журналистка е достоен противник, но игра няма да има – game over. Опасните опоненти, дори и само потенциални, трябва да ликвидираш достатъчно рано, така както изгряващите звезди на опозицията в операцията „Магът“. Или тя, или ние, логиката на Ернесто беше в случая повече от проста. Дъщерята ще сподели съдбата на бащата, в противен случай бъдещето ще сервира на Кристиян болезнен сценарий, а това значи и на Ернесто, и на Летисия.
Още от началото, веднага щом разбра, че Герхард е втори баща на Дагмара Бош, следеше нейните мейли, телефон, обществени портали и нея самата. С изключение на служебните ѝ телефонни разговори и неуспешните опити да се свърже с майка си и с Герхард, забеляза, че някой се беше опитвал да ѝ звънне от България. Бързо установи, че това е номерът на рецепцията на хотела, в който беше отседнал Герхард, и че не можеше да бъде Герхард, защото по това време той вече беше мъртъв. Това е тревожно. Нещо не е както трябва. Все пак Екатерина му беше обещала, че ще уведоми Дагмара и майка ѝ за смъртта на Герхард чак след няколко дни. Ернесто разчиташе на тези няколко дни, искаше все пак да провери колко и какво знае Дагмара. Засега още нищо, но това може да се промени бързо, още повече че някой вече  беше звънял от хотела!
Защо беше звънял? Кой беше звънял? Дали Герхард не е имал някакви съучастници?
Не, не смяташе, Екатерина отдавна би узнала. И все пак нещо не съвпада, трябва да провери. Обичаше да свършва всичко от начало до край, беше перфекционист, не понасяше недомлъвките, отворените въпроси. Беше безкомпромисен в своята дисциплина.
За всеки случай предприе някои приготовления. Аварийният план е винаги актуален план. Бош беше злоупотребявала някога с рафинирани наркотици, ще добави и някакво прощално писмо… Ще си отиде от този свят така, както й харесва – в замъгление и мрак, още преди да ѝ хрумне за журналистическо разследване.
Накрая прочете дневника на Герхард и почти се успокои. Скучните спомени на странник, който беше крил от жена си и доведената си дъщеря истината за това, че е познавал Бошевски, мъжа на едната и баща на другата, още преди да ги познава. Признания за това, че винаги бил искал да бъде като Бошевски, че се влюбил в жена му още щом я видял на снимката. Голяма част от записките заемаха спомените от времената, когато Дагмара Бош отишла в Берлин. Някакви безкрайни перипетии с взимането на паспорт, още за тази любов към жена си и отново за това, че сигурно до края на живота си няма да се осмели да каже на Дагмара и Криштина истината.
В един момент всичко започна да се меша в главата на Ернесто: имена, фигури. Вече нетърпелив, остави дебелата тетрадка. Необикновено сложна сага, почти като чилийски сериал, каквито неговата братовчедка Летисия гледаше непрестанно, след като децата ѝ отидоха да следват. Изведнъж имаше много свободно време.
Това е значи цялата тайна на пълния със страхове Герхард С. – като главен герой на сапунена чилийска опера.
И все пак някаква тъмнина още се таеше в Ернесто, нещо му подсказваше, че всичко това е твърде просто. Дагмара го безпокоеше, а както се знае, за големите страхове най-добра е полската водка…

Превод Диляна Денчева, Божидара Гочева

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.