Младите италианци: Гладни за работа и загубили илюзии
Младите хора пострадаха най-много от неотдавнашната икономическа криза в Италия. На парламентарните избори на 4 март тяхното недоволство може да помогне на антисистемното Движение „Пет звезди“ да постигне историческа победа.
В една страна с най-високата младежка безработица в Европейския съюз след Гърция и Испания намирането на работа само по себе си е работа, казва Микела Анунциата, 24-годишна жена от южната италианска провинция Салерно.
Тя е една от над 12-те хиляди кандидати, предимно от Южна Италия, които тази седмица са пропътували до северната автономна област Фриули – Венеция Джулия за изпит за работа в държавния сектор. Обявата е била за 466 позиции на медицински сестри срещу заплащане от около 1500 евро на месец.
Спечелването на едно от тези работни места „би било като човек да играе националната лотария и да спечели награда от 6 милиона евро“, казва друг 24-годишен кандидат, Луиджи, който е родом от Амалфийското крайбрежие, близо до Неапол, но живее в Рим.
Младите хора пострадаха несъразмерно много от рекордна двуцифрена рецесия, която удари Италия след 2008 година. Младежката безработица се увеличи повече от два пъти, достигайки пик от 43,4% в началото на 2014 година, и сега възлиза на около 32%.
Кореспондент на ДПА се срещна с Микела и Луиджи на
автомобилен паркинг в далечните източни предградия на Рим и се
качи заедно с тях на нощен автобус за пътуването, заедно с още
около 50 кандидати, за изпита за медицински сестри и санитари
във Фриули, на приблизително 650 километра североизточно от
италианската столица.
„Те наричат това „пътувания на надеждата“, каза шофьорът на
автобуса Джино пред ДПА. Заедно с колега той кара кандидати на
изпити за работни места в държавния сектор „до два пъти седмично“.
„Били сме във Фолиньо, (в централната област) Умбрия, и в
цяла Северна Италия: Милано, Торино, Специя, Парма“, разказа Джино.
Идеята за автобусните пътувания била на две търсещи работа
медицински сестри на по 20 и няколко години от района на
Салерно, Рафаеле Ди Сиено и Умберто Формизано. Тяхната компания,
Bus To Go, рекламира във Фейсбук изпити за медицински позиции и
автобусни връзки до съответните места.
В понеделник Джино тръгнал от Кава деи Тирени, близо до
Салерно. Той взел хора от Рим в 22.20 ч. (23.20 ч. българско
време) и ги оставил пред сградата, където се провеждал
съответният изпит, в град Удине в 6.40 ч. във вторник. След това
Джино отишъл да спи и се върнал осем часа по-късно за обратното пътуване.
„Взимам за първи път този автобус, но в сравнение с цената
на влака или на самолетния билет е поносимо“, каза Джована от
римското предградие Остия. „Веднага след края на изпита ви
връщат обратно.“
Двупосочен билет Рим-Удине струва 65 евро.
Пътуването по този начин спестява хотелски разноски и
намалява до минимум времето, което човек отделя за съответния
изпит. Повечето кандидати вече имат работа, но временна, и
мечтаят за трудовата сигурност, която идва с постъпването в
държавния сектор.
Като свидетелство за тези настроения, името на Кеко Дзалоне
– комик, чийто хит от 2016 г. „Quo Vado?“ („Къде отивам?“) осмя
фикс идеята на италианците да се доберат до постоянна работа в
държавния сектор – бе споменавано често, на шега, по пътя към Удине.
„Моята мечта за бъдещето е стабилна работа“, каза Валентино,
също от Остия. „Не искам винаги да трябва да се тревожа колко
дълго ще имам работа. Разбира се, може да се направи семейство и
без стабилна работа, но човек иска да има стабилност, за да
гарантира бъдещето на децата си.“
На фона на такива безпокойства задаващите се избори на 4
март не пораждат кой знае каква надежда. Може би не е
изненадващо, че повечето от младежите в автобуса планират да
гласуват за антисистемното Движение „Пет звезди“ (ДПЗ).
„Със сигурност няма да гласувам за обичайните партии“,
довери Валентино.
Успехът сред по-младите поколения и в по-бедния юг може да
се окажат печелившия коз за ДПЗ, чиято избирателна подкрепа е
малко под 30%, докато консервативният блок, воден от бившия
премиер Силвио Берлускони, води с около 37%.
Луиджи е по-разочарован и казва, че „много хора няма да
гласуват, избирателната активност ще е ниска“. Според него „има
прекалено много популизъм, всички политически лидери… дават
обещания, но е трудно да им се вярва. Виждали сме всичко това и
преди.“
Той и Ерика, неговата 23-годишна приятелка от университета,
казват, че си дават „три или четири години“, за да намерят добра
работа в Италия, или ще гласуват „с краката си“, като се
преместят в чужбина, „където предлаганите работни позиции са
малко по-добри“.
През ноември националният статистически институт Istat
съобщи, че годишната емиграция от Италия се е увеличила над три
пъти за едно десетилетие, до 115 000 човека през 2016 година.
Това число включва 81 000 пълнолетни над 24-годишна възраст и
близо 25 000 току-що завършили висшисти.
Според бизнес лобистката група Confindustria изтичането на
мозъци от Италия е „истинска спешна ситуация“, която може да
отнема от икономическия растеж по 1% годишно. Обръщането на
тенденцията трябва да е топ приоритет на всички, които искат да
спечелят изборите на 4 март.
БТА