Наивници губят парите си на борсата, балонът се пука

Снимка: Ройтерс

„На Българската фондова борса (БФБ) всеки иска да направи удар, но в момента борсата отвръща на удара. Цените на акциите тръгнаха надолу и добре е, че тази корекция се случи, преди в търговията да се включат много балъци. В други държави положението е било много по-страшно и хората масово са губели парите, жилищата и имуществото си на борсата”, казва пред e-vestnik брокер на ценни книжа.

Борсата заприлича на пирамида, оплака се пред медиите Виктор Папазов, председател на съвета на директорите на Българската фондова борса. Изведнъж много хора започнали да инвестират на борсата, защото от една година насам акциите поскъпвали в пъти и всички забогатявали за нула време – парите им се удвоявали и утроявали. Някои ипотекират апартаменти, за да вложат пари на борсата. Последният месец обаче, по медиите плъзнаха слухове, които прераснаха в официални изявления, че на борсата се надува балон, който а-ха да се спука. Много хора се уплашиха, че ще загубят парите си.

Самостоятелните играчи на българската фондова борса формират скромен процент от оборота на нея (около 3%), но e-vestnik се обърна към брокер на ценни книжа, който пожела да остане анонимен, да обясни на разбираем език какво се случва на Българската фондова борса в момента и да предпази наивните „играчи“, които влагат парите си. Ето неговия коментар:

„Борсата е начин да реализираш и да легитимираш доходи без никакъв данък. Спестява ти се цялата разправия по управлението на фирми, на хора, заплати, издаване на касови бележки и фактури. Директно правиш капиталова печалба от пазара, без да плащаш една стотинка данък. И накрая парите са ти легални. Има хора, които са събрали пари и не могат да реализират бизнес, камо ли бизнес, който ще им докара 100% възвръщаемост в рамките на 1 година. Дори да не говорим за 100% – да кажем 20 или 30% възвръщаемост да има – това значи инвестицията да ти се изплати за 5 години.

Ако държиш парите си в банка, тя ти дава някаква мижава лихва и ако инфлацията не ти я изяде, поне можеш да се радваш, че парите ти не са намалели. Затова хората искат да играят на борсата. Повечето от тях, обаче, нямат инвестиционни познания и информация, и инвестират в договорни фондове. Много са и онези, които прекалено са си повярвали, че могат и сами да правят анализи и да печелят от тях. Какъв е принципът на работа с договорния фонд – ти си купуваш от него дялове, а той купува и продава акции, цената на дяловете зависи от цената на акциите, а мениджърите на самия фонд си удържат такси. Да, но имаш фондове с рисков профил, фондове с балансиран профил и консервативни фондове. Какво значи рисков фонд – при инвестирането в акции вероятността да загубиш е по-голяма, но вероятността да спечелиш повече пари също е по-голяма.

В България народът е инвеститорски незрял, предпочита да рискува, но да печели, като от отчаян оптимизъм не е склонен да разсъждава за риска трезво, а като за нещо, което „няма на мен да се случи”. Много хора не гледат на борсовата търговия като на добър вариант за дългосрочна инвестиция, а като на възможност да направиш тук и сега някакъв удар.

По принцип, българинът има нагласата, че всички въртят далавери и накрая дребните инвеститори го отнасят. В един момент обаче, той вижда, че на борсата се удрят печалби и му се иска и той да закачи нещо оттам. Българите сме така – хем сме сигурни, че всички ни лъжат, хем им даваме парите си и чакаме да спечелим. Ние не сме били по-големи оптимисти и наивници по време на пирамидите. И тогава бяхме сигурни, че всички, които имат пари, са крадци, но въпреки това идва някой, иска ти парите и ти му ги даваш, защото той казва – утре ще имаш два пъти повече пари. И все едно чавка ти изпива акъла. Хоп – и му ги даваш.

Същото е и сега – ние сме сигурни, че който кара много скъпа кола, лъже и краде, обаче отиваме и купуваме неговите акции. И чакаме да спечелим от тях. Психологията ни е такава – да хванем солунската митница и веднъж завинаги да си решим проблемите в живота – дали ще е тото, дали ще е пирамида, дали ще са акции от борсата. Да, но когато акциите тръгнат надолу, договорните фондове излизат сухи – ти им вкарваш пари, договорният фонд купува акции за твоя сметка и си взима таксата. Ако тези акции поевтинеят, твоите дялове поевтиняват – можеш да му върнеш поевтинелите книжа и пак да ти удържи такса. Договорният фонд какво губи от тази работа? От поевтиняването на акциите той не губи пряко нищо. Може само да загуби клиенти, ако доходността продължи да му е слаба.

Да вземем за пример един договорен фонд, който се пъчи и си прави реклами, че е постигнал 100% доходност на годишна база. Това звучи страхотно и хората си казват – тези са много добри. Утре обаче, ако акциите на борсата масово поевтинеят, фондът може да излезе и на минус за въпросния период. Тогава той не носи никаква отговорност, а за неуспеха може да се обвини спадащият пазар. Значи – от позитивното движение на цените на борсата фондът ще печели 100%, а от негативното не губи нищо или губи минимален процент.

Защо се заговори за балон на борсата?

Преди месец взех да демонстрирам какво става на борсата пред една позната, отворих таблицата от дневната борсовата търговия и взех да отварям една по една годишните графики на търгуваните дружества, където виждаш колко им е била цената преди една година и колко им е сега. Какво наблюдавахме – тук-там някое минимално повишение, всичко останало е поскъпнало в пъти. Отваряш дадено дружество – три пъти поскъпнало. Отваряш друго – два пъти поскъпнало. Отваряш трето – един път и нещо. Ей така, без изобщо да си предубеден, отваряш и гледаш. Разни холдинги, големи компании, които се води, че трябва да вървят една идея по-плавно нагоре – и те така – перкат нагоре с трицифрени доходности. Всичко хвърчи на тая борса и всичко, което хвърчи, се яде. Или поне така беше досега. Съответно хората се главозамайват и сляпо се включват в тази схема.
Когато дадени акции започнат да поскъпват неоправдано много, от една страна някакви хора вярват, че тези акции наистина струват толкова скъпо, а от друга страна има хора, които манипулират цената. В повечето случаи акциите, които се търгуват, са твърде малко като обем спрямо капитала на дадената фирма. При това положение, с малко от акциите цената може да се движи в избраната посока. Понякога това става чрез сделки от типа прехвърляне от единия джоб в другия.

Има такива структури – управляващо дружество с договорен фонд, акционерни дружества със специална инвестиционна цел, пенсионни фондове, инвестиционен посредник и т. н. – всичките под една шапка. Да кажем, че аз правя публично дружество, което би трябвало да събира пари от инвеститори, да емитира акции и да ги влага. В същото време имам и договорен фонд, който купува акции от това (мое) дружество – значи имам доста голям контрол над цената. Фондът купува акциите за левче, след един месец те вече струват 2 лева и обявява доходност 100%. За миналата година имаше такава доходност – над 100%. Има ли такъв бизнес?

Ти като най-обикновен потребител отиваш, купуваш си дял от договорен фонд и след 1 година имаш два пъти повече пари. Кой бизнес може да го направи това? Но някои хитреци от това печелят – когато обявят висока доходност, веднъж събират огромни пари от онези, които се заблуждават, че печалбите ще растат така и занапред, и втори път печелят директно от влагането на собствените пари.
Какво ще се случи, ако акциите поевтинеят масово – може да има загуби за дадения период, както и ниска доходност. Нищо чудно тогава инвеститорите, които са очаквали големи печалби, да започнат да си продават дяловете от фондове, а ако загубят пари – да тръгнат да търсят отговорност от държавата.

За разлика от едно време, когато пирамидите казваха – дайте еди колко си пари, ние ще направим с тях много повече и всичко беше супер нерегламентирано, и хората се събираха на вечеринки по кръчмите, сега всичко се прави с проспекти, има Комисия за финансов надзор. В проспектите пише, че ти си даваш парите на собствена отговорност и си носиш риска. На всеки проспект за публично дружество са изредени страници с рискове, предупреден си, че тази инвестиция не е сигурна и може да излезеш и на загуба. Тоест, тези, които преди една година са вложили пари в договорния фонд X, след една година са имали доходност 100%, но догодина не се знае – гаранция няма никаква.

Логично беше сега, след като се разбра, че на борсата се надуват балони, да има преоценка. Хората започват да си разпродават акциите и дяловете във фондове. Често пъти и безогледно, защото не всичко е пренадуто. Ако някой пострада – това ще са най-неопитните. Най-добрите качества на борсата обаче са хладнокръвието и търпението. Освен всичко останало, корекцията в цената дава шанс на опитните да си купят евтино акции от паникьосани инвеститори. На борсата всеки си отговаря сам със собствената глава – всичко е написано някъде – в проспекти, в нормативи и т. н. Ако някой неосведомено очаква да получи огромни печалби и загуби, вината ще си е негова.

Уплашен инвеститор пред електронното табло на една от фондовите борси в Китай. Българската борса още няма толкова развита търговия, със зали и брокери, както по световните борси. Снимка: Ройтерс

Сами са си виновни

Не оправдавам манипулациите и законовите нарушения разбира се, но ако някой невежа загуби на борсата, поне 90% сам ще си е виновен. Не е нормално да хвърляш парите си според изводи, които си направил от цифрите в една таблица с доходности на фондовете или от графиките за последната една година и да очакваш, че всичко ще си върви така. Ако при спад в цените действаш паникьосано и после се окаже, че не е трябвало да продаваш – отново това ще си е лично твое решение. Казвам го, защото в момента има прекалено самонадеяни инвеститори, както и голяма маса от мързеливи вложители. Всеки от тях трябва да разбере едно – ако искаш да спечелиш много, трябва да си готов да поемеш и голям риск – колкото повече искаш да печелиш, толкова по-голям риск трябва да поемеш. Рискът съществува реално и се случва да видим и обратната му страна, не само печелившата.

А тук всичко се разви на принципа на инертността – колкото повече се засилва доходността, толкова повече хора идват и се главозамайват, без да се замислят дали това е нормално. На никого не му се ще това да приключи в един момент, особено, ако си влязъл скоро и още не си се напечелил. А то няма как. Вече започва да бие на кухо. И това се говори от доста време – че много от коефициентите са неадекватни, че има твърде надценени дружества, и такива, които са си „изяли” печалбата за по 2-3 години напред. Факторите, които влияят върху борсовата действителност, са много. Принципно тук купуваш компания с неверни баланси и знаеш, че ти се показва само част от бизнеса, но очакваш, че постепенно нещата ще се легализират и ще спечелиш от реалното положение на дружеството. Има някаква положителна тенденция, но отчетите продължават да са супер измислени – примерно – 3 милиона лева оборот – 3 хиляди лева печалба и това с години. Това не е едно и две дружества – върти се тая ми ти печалба около нулата, сега леко на печалбица, утре малко по-към нулата, но никой не обявява истински данни. Понякога и това влияе.

Виждаме компании с лоши счетоводни отчети и си казваме – дай да им купуваме според това как ние смятаме, че е правилно. Значи – ако печалбата им е 1000 лева, ние си мислим, че реално им е 100 000 лева. Според измислената от нас нелегална печалба си определяме някакъв коефициент, който е цена на акцията спрямо печалбата и – давай!

Освен резултати, търгуват се и очаквания – прогноза за това накъде ще върви самото дружество. Досега може да е било на загуба, но утре да удари голямата поръчка – тук вече възможностите за наивност и манипулации са огромни.

От една страна всеки знае, че в България се източват дружества и хората хем са параноични – как всички мажоритари (б. р. – мажоритарни собственици) са лоши, как няма добро корпоративно управление, хем в същото време са отчаяни оптимисти – хвърлят се и започват – то на това дружество не му гледай баланса, кой знае какво има зад него – утре ще направи половината обществени поръчки в България, ще вземе 90% от парите, които ще дойдат по линия на Европейския съюз и т. н. А тази печалба, която не я виждаш в баланса, кой ти гарантира, че ще дойде при теб или ще се върне в дружеството, а няма да отиде в някои други фирми на мажоритаря?

Хубаво е тези хора, които инвестират на борсата, да поработят няколко години като счетоводители, да видят какво може да се прави с баланса и с печалбата на едно дружество. А те седят, гледат някакви измислени цифри и една крива, че върви нагоре и си викат – „Ей тук ще купя”. Или примерно са взели 5-6 цифри от баланса на дружеството, изкарали са някой курс по финанси и започват да смятат с числата от баланса. Да, но тези баланси фирмата може да си ги къдри по свое усмотрение. Къде отиват тогава сметките според този анализ? Дано след сегашната корекция в цените да се извадят поуки.

Какво ще се случи с фондовете?

Зависи от това какво ще стане с цените на акциите, но по принцип колкото си по-нависоко, толкова по-болезнено е падането. Един приятел, служител в банка, ми каза: „Дойде един, събрал малко над 40-тина хиляди лева и с тях купи 1 акция на ХД „Пътища”. Значи този човек явно няма нищо общо с борсовата действителност – чул, видял сигурно, че за половин година има пет пъти поскъпване и отива с всичките си пари да си купи една акция. Ако това поскъпване бъде преоценено обаче, загубата може да е огромна. Давам го само като пример. Това противоречи на всякакви борсови теории – да сложиш всичките си яйца в една кошница и ако я изпуснеш, да отиде всичко на кино. Ако тези над 40 хиляди лева ги вложи в акции на 20 различни дружества, едни ще поевтинеят, други ще си останат на нивото, трети ще поскъпнат и средно ще реализираш някаква доходност. А тук какво става – един човек идва и хвърля пари с мисълта: „Аз сега или ще стана милионер за една година (защото сигурно тази акция ще се увеличи още 10 пъти за следващата една година), или…”.

Тълпата е брутална. Всичко е на основата на някакви представи, които сега са така, утре са онака. До вчера всички са били ентусиазирани: „Гледай го това дружество – ще избие рибата, давай да инвестираме” – и само дебнат за ракети (така им викат на дружествата, които поскъпват). Сега вече властва идеята за балонизация и същите хора ще се юрнат да продават и това което трябва, и това което не трябва, докато не са им изгорели парите. Само да излезе някой договорен фонд (защото низходящият тренд е отскоро) и да каже, че последните 3 месеца е на загуба, пък ела да видиш какво става…

Някои работят само с инсайдерска информация

Инсайдерска информация значи вътрешна информация. Примерно – ти си служител на дадено дружество и знаеш какви финансови резултати ще обяви то, преди те да бъдат публикувани на борсата. Виждаш, че това тримесечие ще обяви неочаквано голяма загуба, имаш акции и продаваш с инсайдерска информация на по-висока цена, докато другите още не знаят за какво става въпрос. В следващия момент дружеството си изкарва отчетите, всички разбират, че има загуба, разпродават и цената му пада. Обаче ти си продал твоите по-скъпо, защото имаш вътрешна информация. Както и обратното – ако се окаже, че изведнъж резултатите на дружеството много се подобряват, то е спечелило огромна обществена поръчка и ще прави нещо, от което може да се спечели в бъдеще, бързо купуваш акции. После това се разбира от всички и се юрват да купуват, но ти си ги взел вече на по-ниска цена. Това е забранено в цял свят – да купуваш и продаваш нещо, благодарение на информация, с която другите не разполагат. Затова компаниите са длъжни да публикуват отчети и други важни новини първо в борсовия бюлетин, така че информацията да стигне до всички едновременно. А че навсякъде по света се търгува с инсайдерска информация – това е ясно, както и че в България си има хора, които разчитат изцяло и само на инсайдерска информация. Изобщо не се занимават да правят анализи или да хвърлят купища пари за експертно изведени очаквания.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.