Турски журналисти играха на хорото за 3 март в Пампорово
Комшиите бяха участници в 65-та Световна среща на скиори от медиите
В Деня на Освобождението от османско иго, четирима турски журналисти, пременени в техните си традиционни носии се хванаха на българското хоро в Пампорово. Танцът се изви на снежната поляна „Студенец” под писта „Стената”. Там беше финалът на празничното спускане на скиори и бордисти с носии и трикольори по пистата от връх Снежанка. Така по оригинален начин организаторите от курорта Пампорово отбелязаха 140-тата годишнина от Освобождението на България и отдадоха почит към Националния празник – 3 март.
Турските журналистите се озоваха там, тъй като по това време течеше 65-та световна среща на Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Проявата, наричана още и Световно първенство за журналисти по ски, се проведе от 26 до 4 март т. г. в обединената ски зона „Пампорово – Мечи Чал”. Срещата премина с участие на 173 журналисти от 30 страни. В 5-звездния хотел „Перелик“, гостите бяха почерпени с топ вина на изба „Братя Минкови”. А на път за Пампорово група щастливци, гостуваха и на бутиковата винарска изба „Вила Юстина” край Пловдив, като част от съпътстващата програма. Журналистите се запознаха с българските традиции и култура по време на двудневния си престой в Пловдив – европейската столица на културата за 2019 г.
Участниците в SCIJ-срещите се състезават по гигантски слалом и ски бягане класически стил. Тази година за пръв път беше добавен и паралелен щафетен слалом, което е българската новост в над половин вековната история на първенствата.
Българският отбор взе четири медала. Освен 2-та сребърни в гигантския и паралелния слалом на Весела Владкова от БНР, имаме и сребро за Юлиян Стоянов от в. „Лична драма” на гигантски слалом. Тази година обаче за първи път българин взе златен медал в ски бягането – Любомир Бояджиев от Нова ТВ. След старта той не пусна никой да мине пред него, като остави зад гърба си италианци, канадци, руснаци, като и бегачи от скандинавските страни.
Старта на ски бягането даде златната олимпийската медалистка по биатлон от Нагано 1998 г. Екатерина Дафовска. Да не излезе пресилено, но неговият успех е съизмерим с бронзовия олимпийски медал на легендарния ни ски бегач Иван Лебанов на 30 км в Лейк Плесид през 1980 г. А защо не и със златото на Дафовска. Но, да не пресолим манджата. Защото на SCIJ срещите, макар и да има страсти и хъс при надпреварите, напоследък като че ли най-важното е да не секва купона. И да шества духът на приятелство и колегиалност.
В тази връзка народните носии бяха избрани от домакините за задължителен (повече или по-малко) дрес код на гала вечерта при закриването. Така, че турските колеги в знак на уважение към изискванията на организаторите си носеха носиите – в това не търсете нищо преднамерено от тяхна страна.
Барчун Юнанч, Гамзе Дюшмез, Айлин Тан и Серкан Очак, които се хванаха на празничното хоро са част от 9-членния турски отбор от авторитетни турски медии, като Hürriyet Daily News, CNN International, GAZETE DUVAR и др. Колегата им Шукру Кючуксахин пък правеше видеоклип. Всички неподправено се радваха на скиорите с народни носии и развети знамена. Серкан беше взел българско флагче и енергично го вееше, като играеше ръченица. За празничните танци турците бяха репетирали – ден по рано тропаха българско хоро в кръчмата.
С вълнение гледах хорото на 3 март. Като част от организаторите на SCIJ-срещата, леко бях притеснен, да не вземе да се появи някой нашенски скин хед, или друго някое национал-диване. Да показват сербезлъци, защото са обидени, че турци им играят хорото на 3-ти март…
Слава Богу, родопчани не са такива хора. Всичко течеше гладко и жизнерадостно, с усмивки. Даже засмяно и много красиво нашенско моме в носия, настоя да я снимам с Барчун и Гамзе. После и скъпи ни „братовчеди” от италианския отбор, застанаха за общо фото с турци и българи.
Сега отношенията ни с турците се изразяват с благото обръщение „комшу”. С ходенето на пазар в Одрин, Истанбул, Къркларели (Лозенград) и др. С празничното преоткриване на желязната църква „Св. Стефан” на Златния рог след ремонта, финансиран от Турция. Както и с препълнените български групи по морските им курорти. И в това политиката е някъде много на заден план. Има прагматизъм, който работи.
