Чавес, Путин & Co: новите петролни популисти
Високата цена на петрола дава крилe на автократичните лидери от Южна Америка до Владивосток
Какво е общото между тези четирима мъже? Кралят на Саудитска Арабия Абдула бин Абдулазис Ал Сауд, иранският президент Махмуд Ахмадинеджад, президентът на Венецуела Уго Чавес и руският президент Владимир Путин – всички те печелят от високата цена на петрола, която през тази седмица се доближи опасно до 99-доларовата граница. „Иранският президент отрича Холокоста,
Уго Чавес съветва западните политици да вървят по дяволите, а Владимир Путин размахва камшика. Защо? Всички те знаят, че цената на петрола и свободата вървят в противоположни посоки”, писа в американското списание Foreign Policy коментаторът на „Ню Йорк таймс“ и автор на бестселъри Томас Фридман. Той нарича това „Първият закон на петролната политика”, а реалността потвърждава виждането му.
Реформите, които кралство Саудитска Арабия обяви след 11 септември 2001 г. под натиска на САЩ (15 от 19 атентатори бяха от Саудитска Арабия), вече протичат доста скромно. Защо? Непосредствено след 11 септември цената на петрола беше около 30 долара на барел, днес тя е 95 долара.
Техеран вярва, че може да си позволи да се конфронтира дългосрочно със Запада: експертите изчисляват, че от март 2007 до март 2008 г. Иран ще спечели от сделки с газ и с петрол около 100 млрд. долара. Това е драматично повишение, тъй като за 12-те месеца до март 2007 г. печалбите бяха около 50 милиарда. Към това трябва да се прибави и фактът, че Иран получава едва 20 процента от приходите си от петрол в долари и така почти не е засегнат от слабата валута.
Чавес от своя страна – който също като Ахмадинеджад е класически петролен популист – доставя евтин петрол на Куба и на бедните семейства в Бронкс. И строи в джунглата, близо до Каракас, El Camino de los Indios – град за 100 000 души.
Петролът е съдбата на Русия
А Русия? 20 процента от брутния национален продукт, 64 процента от приходите от експорт и 30 процента от всички инвестиции в чужбина зависят от добива на нефт. Затова Кремъл следи доста изнервено движението на цената на нефта. Съдбата на страната зависи от цената на нефта. Ръководството на Русия помни как Съветският съюз беше отмит от една вълна евтин саудитски петрол.
„През август 1985 г. тайно и неусетно беше изстреляна стрела в сърцето на съветската икономика”, пише Питър Швайцър в невероятната си книга Victory. Тезата му е, че петролът като оръжие принудил Съветския съюз да се пречупи. Тогава свободното падане на цените на петрола било фатално за Кремъл. Заради него валутните резерви на съветската икономика се стопили, а Русия трябвало да продава злато на пазара. Всичко това обаче не помогнало: огромната печалба от търговията със Запада се превърнала в катастрофален дефицит. През първата четвърт на 1986 г. Съветите отчели търговски дефицит със Запада от 1,4 млрд. долара.
Когато на Коледа 1991 г. Съветският съюз се разпадна, на световния пазар един барел се продаваше за 17 долара – десет години по-рано бяха почти 40 долара. Т.е. преди падането на Берлинската стена започна падането на цените на петрола.
Въпрос на война и на мир
Днес обаче Путин може да разчита на все по-висока цена на петрола, защото потребителите имат малко алтернативи. И докато в страни като Норвегия и САЩ петролните резерви намаляват, по света расте зависимостта от ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол) и зависимостта от руския газ.
Повече от две трети от петролните резерви принадлежат на страните от ОПЕК, като само Саудитска Арабия, Иран и Ирак държат повече от 56 процента от резервите.
Западните петролни и газови концерни срещат все по-големи трудности да попълват резервите си. И се отнасят скептично към твърдението, че ще през 2030 г. ще могат да задоволяват прогнозираната от Международната енергийна агенция (IEA) потребност от 110 млн. барела дневно. На конференция преди няколко седмици шефовете на „Тотал“ и на „Коконко Филипс“ заявиха, че през 2030 г. няма да е въможно да се добиват дори 100 млн. барела дневно (през 2006 г. потреблението е 85,5 млн. барела дневно). Дотогава ще са необходими инвестиции от три милиарда долара в добива на петрол и на газ, за да се покрият тези нужди.
Борбата около петрола е била винаги силно експлозивна. Нападението на Япония над Пърл Харбър през октомври 1941 г. трябваше да подготви японската инвазия на богатия на петрол остров Суматра, атаката на Хитлер към Сталинград трябваше да разчисти последните препятствия по пътя към петролните кладенци в Баку. През изминалите 27 години между другото се водиха три войни в Персийския залив, отново за петрол. А следващите 30 години там може да се окажат още по-неспокойни.