Колко паразити може да издържи гостоприемница България?

Старата табела „Гостоприемница България“, от която авторът е взел заглавие за книгата си. Снимка: e-vestnik

„Гостоприемница България” е заглавие на книга (виж тук в „Хеликон”). Авторът й пази една стара табела от кръчма в Етрополе от 30-те години,с полузаличен надпис „Гостоприемница България”. Такива думи като „Гостилница”, „Гостоприемница”, Страноприемница” вече са ретро и рядко се срещат.

Но авторът Мирослав Михайлов няма намерение да пише ретро роман, а е намерил друг смисъл в това заглавие „Гостоприемница България”. Паразитите се развиват в своя гостоприемник. Авторът, който повече от 20 години се занимавал с бизнес в различни сфери, описва в художествена форма какви паразити мъчат България.

В една кръчма в Етрополе в неработен ден, неделя, се е събрала компания на ядене и пиене. Празненството върви, а в кръчмата един след друг влизат паразитите. Първо са полицаи от РДВР, които заплашват с арест, че компанията пие и пее шумно. Устата на блюстителите на реда е запушена с ядене и пиене.

След тях влиза тържествено НАП – двама данъчни започват тормоз по устав, докато и те на свой ред сядат да пият, всеки с претенции към различни питиета. После идват двама митничари на акцизна проверка, и вече са готови с акт, че имало ракия без бандерол, сипана в кана… Те са най-претенциозни към напитките, които искат да им сервират.

Книгата „Гостоприемница България“ (Фабрика за книги, С. 2018).

Последователно в скромната „Гостоприемница България“ след тях нахлуват всеки с номера си, готов акт, инспектори на Комисия за защита на конкуренцията, на Районна дирекция пожарна безопасност и защита на населението, Комисия за защита на потребителите, Агенция по безопасност на храните, Главна инспекция по труда…
Всички инспектори се събират по масите в кръчмата и всеки яде и пие на корем, а и пари си искат.

Странната компания превръща празненството в разгул и пиянство, след което всички инспектори, полицаи и прочее един по един си тръгват доволни. Но накрая спира лимузина с охрана и в заведението тържествено влиза олигархът Илиян Пеевски, след него се появява банкерът Цецо, после един депутат, а след него и съдия изпълнител. Всеки от тях претендира, че заведението е негово…

Жанрът на книгата е роман, колкото и да е кратък, но по-скоро прилича на пиеса и няма да е чудно някой драматург да я преработи и постави на сцена.

Следва откъс от книгата:

На вратата майката и дъщерята се разминаха с двама красиви, добре облечени високи мъже, излъчващи просперитет и благополучие.  Единия пушеше пура, а другия лула.
– Добър ден! – поздрави ги Гамстера.
– Ще видим дали е добър. Дано да е така. Ние сме проверяващи от Агенция „Митници” – каза първия, и изпусна облак дим от пурата си. Търсим безакцизен алкохол. Идваме по сигнал.
Танцуващите на дансинга спряха на място и безмълвно започнаха да се гледат един друг. Всеки подозираше другия в предателство. Само Гамстера фиксираше с поглед от сцената всички едновременно. Нямаше логика сам да е подал сигнал за проверка в собственото си заведение, затова той беше единственият, който имаше право да подозира всички. Точно това и правеше.
– Инспектор Георги Георгиев, но може да ми викате Жоро Пурата – представи се първия мъж и отново изпусна облак дим от пурата си.
– Аз съм инспектор Миро Баджов – може да ми викате Лулата на мира, каза вторият и също изпусна облак дим от лулата си.
– Значи с тебе сме адаши – радостно извика Миро, в опит да скъси дистанцията  с митничарите.
– И ние с тебе също – не закъсня Гото, обръщайки се към Пурата.
В създалата се напрегната ситуация идентичността в имената не помогна.
– Какво е това?- попита Жоро, сочейки каничката с ракия.
– Ракия – отговори Гото, влизайки в ролята на барман.
– Виждам, че е ракия, но къде й е бандеролът?
– Няма бандерол – заяви Ганчо. – Днес е неделя и ресторанта не работи. Събрали сме се с колегите, да се почерпим за края на работната седмица. Това са наши гости – посочи Гамстера полицаите и данъчните. Ракията е домашна.
– Дори и да не работи ресторантът, по закон в него нямате право да държите алкохол без бандерол.  Кой е барманът?
– Аз – отговори Гото.
– Дай си личната карта! Ще пишем акт.
– Чакайте, чакайте малко – Ганчо се опитваше да остане спокоен. – Тук да не е творчески дом на писателите, та да пишете. Това е кръчма. В кръчмата се яде и се пие, не се пише.
– Така е. Прав си – намеси се пушещият лула, – но се пие алкохол с бандерол, а не ракия от кана.
– Имаме и с бандерол. Какво да ви почерпя? – попита ги Ганчо.
– Малцово уиски имате ли? –  Жоро приседна на една маса уморен от проверката. – По възможност сингъл малц.
–  Имаме „Лагавулин”, „Ардбег”, „Балвени” и „Уайлд Търки”. Какво желаете? – попита ги Веска
– Дай по една „дива пуйка”! – поръча Жоро. – Това е любимото уиски на американските летци.
Веска донесе на проверяващите две уискита „Уайлд Търки”, учудена каква може да е връзката между  американските летци и българските митничари.
Жоро отпи с наслада от чашата си, и хвърли похотлив поглед към данъчната инспекторка Посула Андреева. Старши полицай Капитанов забеляза това, защото работата му изискваше да бъде бдителен и наблюдателен. В  очите му пробляснаха искри на ревност.
– Може ли едно уиски и една водка за шофьора – провикна се към Веска, инспектор Посула Андреева.
Веска реагира светкавично. Изтича до бара и се върна с двете напитки.
– Кой е шофьорът? – попита тя, държейки таблата високо над главата си, като истински професионалист.
– Аз – отговори данъчният инспектор по прякор Шони.
– Ето, тогава за вас водката, а за дамата – скоч.
– Може ли да ми смените уискито – помоли Андреева. – Искам и аз от това, което пият митничарите.
„Откъде накъде тази патка ще ми пие „Дива пуйка”, помисли си Веска. Тя нито е летец, нито е митничар.
Митничарите поръчаха 50 грама „Уайлд Търки” и за диджея. Той мигновено пресметна, че стойността му горе-долу се равнява на десет лева, и от благодарност ги поздрави с песента на Александър Розенбаум  „Лов на патици” („Утиная охота”).


Авторът участва и във видеоклип с хард-рок парчето на Янко Бръснаря „Тунеядец”:

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.