Анаполис – ще влезе ли пак в историята градът на Вашингтон и Джеферсън?
Световните лидери, които се събират в Анаполис следващата седмица за мирни преговори за Близкия изток, няма да бъдат далеч от улиците с тухлени сгради, където дипломати от изминалите векове са ратифицирали важен мирен договор и са осигурили бъдещето на САЩ като гражданска, демократична държава. Малкият град на брега на река Севърн и залива Чесапийк е играл забележителна роля в колониалното минало на нацията и е бил нейната първа мирновременна столица. Днес таверните, в които съратниците на Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън – съответно първият и третият президент на страната – са вдигали наздравици, са често посещавани от туристи, а не от чуждестранни дипломати.
Когато лидерите на Израел и арабските държави се срещнат следващата седмица във Военноморската академия на САЩ, създадена тук през 1845 г., мирната среща ще бъде близо до мястото на исторически събития. Конгресът се е събирал за кратко под дървеният свод на мерилендския Капитолий, най-старата законодателна зала. Тук е и мястото, където той формално е ратифицирал Парижкия договор от 1783 г., с който приключва Войната за независимост.
На 24 декември 1783 г. Анаполис става свидетел на най-известното събитие в историята, когато Джордж Вашингтон подава оставка от поста главнокомандващ на армията – знак, че гражданите, а не генерали или крале ще управляват новата нация.
„Вашингтон нямал намерение да се обяви за крал, а по-скоро да върне военните пълномощия, които му били предоставени от Конгреса“, разказва Глен Кембъл, историк от Анаполиската историческа фондация. Кембъл допълва, че оставката на Вашингтон, който можел да се обяви за крал, изненадала света. „Тя изглеждала немислима за някои от тогавашните Велики сили.“
Преместването на Конгреса от Анаполис през 1784 г. сложило край на влиянието на града в националните дела. Но самият град, разположен на 50 км от Вашингтон, все още гледа на себе си като на място за преодоляване на разногласия. Все пак той става известен за първи път преди повече от 300 години заради религиозен спор.
Щатът Мериленд, основан като убежище на английските католици през 17 век, първо установил столицата си в предимно католическия град Сейнт Мери, южно от Анаполис. Споровете между католиците и протестантите, които доминирали в Англия и в колониите й, довели до преместването на столицата през 1694 г. в протестантския Анаполис. След това щатското правителство се помещавало в този град, кръстен на английската протестантска кралица Ана.
„Всъщност в Анаполис нямало никакви католици и столицата била преместена, за да се отърват от католицизма“, казва Томас Милър, председател на Сената на Мериленд и специалист по историята на щата.
Дори устройството на града, проектиран през колониалния период, говори за деликатното преплитане на власт и религия. Улиците започват от два кръга, в единия от които има църква (тогава англиканска, а сега епископална конгрегация), а в другия е щатският Капитолий. Упътванията в историческата част на Анаполис обикновено съдържат отпратка или към църковния, или към щатския кръг.
„Някои от улиците са проектирани така, че да обикалят около институциите на църквата и на държавата. Така че където и да отидете в Анаполис, ще имате гледка към тези важни сгради“, казва Кембъл.