Израелци има от двете страни на стената. Палестинци – също. Къде е ключът за мир?

Израелските и палестинските лидери се събират в Анаполис под американско попечителство, придружени от арабските външни министри и потопени в страх около Иран. Те ще се опитат да сложат край на 60-годишния си конфликт.

Израелският министър-председател Ехуд Олмерт е подложен на силен политически натиск. В Анаполис той трябва да се изправи срещу онези, които не желаят Ерусалим да бъде разделен и да се преместват израелските заселници. Снимка: Ройтерс

Палестинският президент Махмуд Абас и израелският министър-председател Ехуд Олмерт се уважават. В Анаполис, щата Мериленд, те ще имат възможността да договорят клаузите и да подпишат най-важното споразумение, подписвано досега между израелци и палестинци. Но дори и да го направят, ще могат ли да го приложат?

„Скептицизмът на едната страна към мирните намерения на другата никога не е бил толкова малък, колкото сега,” казва Дейвид Маковски от вашингтонския Институт за близкоизточна политика. “Но скептицизмът за способността им да приложат тези намерения на практика никога не е бил толкова голям.“

Дори Израел наистина да иска мир, той крие сериозен вътрешен конфликт, свързан с преместването на заселниците, с онези, които не искат да рискуват сигурността на страната, като се изтеглят от Западния бряг и с онези, които вярват, че Ерусалим никога повече не трябва да бъде разделян на две. Доста слабият в момента Олмерт, който е обект на наказателно разследване и е подложен на силен политически натиск, досега не демонстрираше желание да се залавя с въпроса за заселниците. Той не искаше да обиди по-религиозните си коалиционни партньори или да изложи на опасност сигурността на страната.

Палестинците са разделени от още по-дълбока пропаст – както физически, така и политически. Те са разкъсани между ивицата Газа (управлявана от Хамас), и Западния бряг, където движението на Махмуд Абас Фатах е разцепено на две, и където подкрепяният от американците премиер Салам Фаяд, който не е член на Фатах, се радва на слаба политическа и военна подкрепа.

Не само сред израелците, но и сред палестинците се налага усещането, че Абас, който беше избран на президентския пост без особено голяма опозиция, сега е просто виртуален президент, който има малко правомощия и чието управление ще продължи само един ден, ако израелците се изтеглят от Западния бряг.

Експертите наричат палестинския президент Махмуд Абас “виртуален президент”. Той няма достатъчно правомощия и решимостта му за постигане на мир с Израел е под въпрос. Снимка: Ройтерс

„Ако не контролираш оръжията и монопола на силата, народът не те уважава“, казва бившият американски преговарящ Аарон Дейвид Милър. „А дали израелският премиер ще се съгласи наистина да направи жизненоважни отстъпки на човек, който не контролира оръжията“, пита той.

Важно е да не забравяме, че Хамас остава идеологически противник на идеята за трайно двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт и на правото на съществуване на Израел. Хамас е верен и на обещанието си да поеме контрола върху Организацията за освобождение на Палестина, която сега е доминирана от Абас и от Фатах.

В Хамас има хора, които подкрепят преговорите с Израел и дълготрайния мир с него в рамките на границите от 1967 година и които не искат да оставят на следващото поколение да реши как да намери изход от израелско-палестинския конфликт. Но откакто Хамас превзе Газа те са малцинство и думата им вече почти не се чува. Официалната позиция на Хамас е, че Анаполис е губене на време и че Абас не трябва да прави сериозни отстъпки на Израел.

“Докато Хамас контролира ивицата Газа, той контролира и графика за постигането на мир“, твърди Робърт Мейли, друг бивш преговарящ на САЩ. “ Докато не бъде намерен лек на палестинското разделение всичко това ще си остане просто фантазия,“ допълва той.

Голямата американска идея е да започне прилагането на първата фаза от пътната карта за мир от 2003 година, като паралелно с това се водят преговори за сключване на окончателно мирно споразумение (и двата процеса трябва да продължат около година). При това трябва да се вземе предвид както израелската нужда от сигурност, така и палестинската необходимост от значими, конкретни промени в Западния бряг. Пътната карта – приета от всички страни, но засега неизползвана – поставя условия, които – за да има напредък към мира – трябва да бъдат изпълнени. Съществува негласна надежда, че двата процеса могат да вървят отделно и че напредъкът или провалът на някоя от двете писти няма да повлияе на другата. Но разбира се, ще стане точно така.

Американският държавен секретар Кондълиза Райс обича да обяснява защо полага по-големи усилия при договарянето на мира в Близкия изток като описва предишния си провал – споразумението за движение на хора и стоки в ивицата Газа, което тя договори набързо преди 2 години. На конференцията в Анаполис Райс залага на карта въпроса за това, какво наследство ще остави след себе си. Както показа споразумението за ивицата Газа, има много повече противоречия по по-маловажните въпроси, заложени в пътната карта. До голяма степен това е така, защото тези въпроси променят ситуацията на място и могат да извадят от релсите по-големите усилия.

Ето два прости примера. Пътната карта призовава палестинците да започнат борба с въоръжените бойци и с терористичните групи сред тях. Но като оставим настрана ивицата Газа, сигурността сред палестинците на Западния бряг също е слаба и дори хаотична. САЩ се опитват да обединят и да укрепят палестинските сили за сигурност, но те се нуждаят от още по-големи подобрения, преди Израел да изтегли войските си от Западния бряг.

Сега, когато Хамас изгражда армия в Газа (в противоречие с дипломатическия консенсус, че новата палестинска държава трябва да има полицейски сили, но не и армия), изкушението за Израел да нахлуе в ивицата е много по-голямо. Но ударът, който подобно нападение ще нанесе върху Абас (той би могъл да се появи възседнал израелски танк, за да си върне властта в Газа) ще постави под заплаха не само авторитета му в преговорите за мир с Израел, но и живота му.

Палестинци строят къща в израелското селище Ефрат на Западния бряг. Отвъд разделителната стена живеят 65 000 израелци, които според Пътната карта за мир трябва да бъдят изтеглени, а строежът на нови селища – замразен. Снимка: Ройтерс

Вторият пример са израелските селища. Да забравим за миг каква огромна задача ще бъде изтеглянето на 65 000 израелци, които живеят отвъд разделителната стена в Западния бряг. Или пък на значителна част от около 209 000 заселници, които живеят в окупираните територии в пределите на стената, или на онези 190 000 израелци, които живеят в Източен Ерусалим. Пътната карта призовава изграждането на нови селища да бъде замразено, в това число и разширяването на съществуващите селища. Пътната карта предвижда да бъдат преместени и 24-те незаконни селища, построени след март 2001 година. Олмерт и израелският министър на отбраната Ехуд Барак преговарят със заселниците да премахнат своите незаконни селища, като в замяна ще бъдат узаконени други. Те искат също да преместят някои заселници в големите „заселнически блокове“, които имат намерение да запазят на Западния бряг.

Палестинците обаче имат по-строга интерпретация на това изискване на пътната карта. От документите, подготвени от палестинския преговарящ екип, става ясно, че според тях пътната карта забранява преместването на хора от едно селище в друго преди да бъде постигнато споразумение за техния окончателен статут.

Според палестинците замразяването означава не само спиране на всякакви нови строителни дейности, но и на всякакви форми на израелско подпомагане на заселниците. Израелски представители твърдят, че на конференцията в Анаполис Олмерт има готовност да обяви общо замразяване на изграждането на селища. Но колко подробно ще бъде то? И какво ще се осмели да направи Олмерт в политически план, докато се опитва да договори по-голямо споразумение.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.