Още гледни точки за спасението на българските евреи

Софийският университет беше домакин на международната конференция „Скритото лице на спасението на българските евреи“

На международната конференция „Скритото лице на спасението на българските евреи“

На 16 април 2018 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе международната конференция „Скритото лице на спасението на българските евреи“. Целта на научния форум беше да се представят нови гледни точки и неизвестни до този момент материали по повод 75-годишнината от оцеляването на българските евреи. Организатори на конференцията бяха Юридическият факултет на СУ, Факултетът по Ебраистика на Университета в Страсбург, Българската асоциация на оцелелите от Холокоста и техните деца и Алто комюникейшънс енд пъблишинг.

Началото на събитието беше поставено от декана на Юридическия факултет към СУ проф. Сашо Пенов,  посланика на Държавата Израел в България Н.ПР. г-жа Ирит Лилиан и от Леа Коен, председател на БАОХТД.

„Откривам конференцията „Скритото лице на спасението на българските евреи“ в ден, в който българската юридическа общност чества подписването на Конституцията и професионалния празник на юристите“, каза проф. Сашо Пенов. „Многобройни са изследванията за същността на Търновската конституция. Най-общо тя се оценява като прогресивна за времето си, защото потвърждава важни за държавата принципи като например – всички български граждани са равни пред закона, правата на собствеността са неприкосновени, свободата на печата, всеобщото избирателно право, свободата на сдружаване, министерската отговорност, депутатската неприкосновеност.“

Проф. Пенов уточни, че именно позовавайки се на Конституцията, юридическата общност се противопоставя на наложеното през 40-те години „антиеврейско законодателство“. „В този исторически период изглежда е било невъзможно да се спазва мисълта на Еманюел Кант, че правото никога не трябва да се нагажда към политиката. Политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото.“ Проф. Пенов изрази увереността си към толерантна научна дискусия към всеки обществен проблем.

„Преди по-малко от седмица отбелязахме възпоменателния ден на Холокоста и това ме накара да си спомня думите на Ели Визел за равнодушието и човешкото безразличие“, каза Н. ПР. г-жа Ирит Лилиан. „Това да не се споменава паметта на жертвите води до историческа неправда и омаловажава мисията ни и героичната история на спасението на българските евреи. Да не се борим за правотата на тяхната памет значи да останем равнодушни, а по думите на Ели Визел „Равнодушието не е начало. Това е край.“

Посланик Лилиан постави няколко важни въпроса за общественото знание и възприемане на случилото се с българските евреи. „Младите хора в България познават ли историята, има ли отворена дискусия за историческите факти? Герочината история за спасението на българските евреи разказана ли е в широк контекст в Европа и дори тук? Срамните събития като „Луков марш“ обсъждат ли се в училищата? Как се случва така, че тук и в други европейски страни в медиите излизат антисемитски статии, които остават без отговор? Как е възможно 75 години по-късно все още да се води дебат дали държавата дължи извинение за депортацията на евреите от окупираните територии?“

Леа Коен изрази благодарността си от името на организаторите към всички, чиито усилия са спомогнали конференцията да бъде осъществена. „Ние свързахме познатата тематика с българската правна система и е особено показателно, че правим нашата конференция в един ден, който е доста паметен – това е денят на Търновската конституция, която поставя началото на модерната българска държава. В този контекст ние разглеждаме някои проблеми на еврейското население от периода 1940–1944 г. Докладите са обобщение на всички нови гледни точки и са принос към това, което до този момент е правено в тази област.“

Лектори по време на събитието бяха учени и обществени личности с дългогодишен опит и изследвания по темата:
Д-р Мордехай Шенхав (Директор на Факултета по Ебраистика на Страсбургския университет)
Тема: Спасението на евреите в България, видяно отвън
Д-р Ангел Чорапчиев (от Университета в Хайфа)
Тема: Лагерите за принудителен труд в контекста на Холокоста в България
Д-р Красимир Кънев (председател на Българския Хелзинкски комитет)
Тема: Правна квалификация на депортирането на евреите от Егейска и Вардарска Македония от българските власти по време на Втората световна война
Д-р Здравка Кръстева (СУ)
Тема: Депортацията на евреите от Вардарска Македония, Егейска Тракия и Пирот в светлината на законите и обичаите за водене на война
Александър Везенков (историк, независим изследовател)
Тема: Българският контекст на антиеврейската политика, 1940–1944
Доц. д-р Албена Танева (СУ)
Тема: Българската история на спасението в променящия се свят
Проф. Георги Близнашки (СУ)
Тема: Парламентарната опозиция и антиеврейското законодателство
Д-р Виктория Бисерова (независим изследовател, издател)
Тема: Изучаване на Холокоста чрез литературата
Леа Коен (независим изследовател, писател)
Тема: Антиеврейските процеси от 1942–1943 като пропаганден инструмент за депортациите (случаят Арие и смъртните присъди на Леон и Рафаел Арие)

Конференцията в Софийския университет премина при повишен публичен интерес и ще бъде повторена във Франция по покана на Университета на Страсбург на 15 май 2018 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.