Бави ли Германия големите планове на Макрон?

Франс прес

Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Снимка: официален сайт

Еманюел Макрон вижда как големите му проекти за преустройване на Европа все по-често биват поставяни под въпрос заради блокиране от страна на Германия и канцлера Ангела Меркел, независимо дали става дума за общата отбрана или за еврозоната.

Близо една година след избирането му начело на френската държава с изключително проевропейска платформа, последвана от тържествени обещания от двете страни на река Рейн за необходимия скок на ЕС след Брекзит, дойде времето на махмурлука.

„Очертава се много тежка работа и според мен тя ще доведе в най-добрия случай само до незначителни реформи“, каза за АФП Стефани Вайс, анализатор в германската фондация „Бертелсман“. Списание „Шпигел“ отива по-далеч: „Европейската инициатива на френския президент е мъртва и погребана само след седем месеца.“

Идването в четвъртък в Берлин на Еманюел Макрон след речта му в Европейския парламент ще бъде повод да се види колко дълбока е пропастта. И това е свързано на първо място с усилията за укрепване на Европа на отбраната.

Повече от големите речи – въздушните удари в Сирия

В ЕС само Франция и Великобритания – държава, която се готви да напусне блока – обединиха усилията си със САЩ за бомбардировките. Германия веднага отказа всякакво участие, макар че подкрепи действията.

Тази позиция на Ангела Меркел, въпреки че може да бъде обяснена със строгите германски парламентарни ограничения и дълбоко вкоренения пацифизъм на общественото мнение, предизвиква дебати. Както през 2011 г., когато Германия се въздържа при гласуването в Съвета за сигурност на ООН, което разреши употребата на сила за защита на цивилни в Либия.

„Когато убиват хора, трябва в определен момент да се премине към настъпление“, казва критично бившият германски министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг. Той осъди във всекидневника „Билд“ „кухите фрази“ на правителство, което повтаря, че иска да поеме повече международни отговорности, но „оставя на другите мръсната работа“.

Според всекидневника „Велт“ „в сирийския конфликт Макрон се обръща към Тръмп, а не към Меркел „, която наскоро заяви, че Европа трябва да разчита на себе си, изправена пред американския изолационизъм.

Проблем: в нейната страна въпросът за използване на военна сила остава тема табу въпреки общите мисии с Франция на опасни места като Мали. Да не говорим, че дори Германия да иска да го направи, лошото състояние на нейното военно оборудване поради недофинансиране ограничава при всички случаи средствата й за действие. От това Париж се оплаква неофициално.

Блокиране за еврото

„Германия е хваната в капан между липсата на воля и способност да действа“, а в случая със Сирия „показа, че не може да претендира за статут на доминираща сила в Европа“, смята Томас Йегер, професор по международни отношения в Кьолн.

Другият голям проект на Еманюел Макрон – реформата в еврозоната заедно със създаването на автономен бюджет за подпомагане на инвестициите и общ министър на финансите, съвсем не е в по-добро положение.

Новото германско правителство, което е много крехко политически и поради това не е склонно да взима прибързани решения, проявява нарастващ скептицизъм и запазва традиционната си неприязън към идеята да плаща за другите.

Консервативното семейство на Ангела Меркел каза тази седмица всички лоши неща, които мисли за плановете на френския президент, и постави строги условия за създаването на европейски валутен фонд. „Не виждам защо да правя щастието на Макрон сърцевина на моята политическа програма“, каза иронично във вторник един от лидерите на консервативната парламентарна група, Александър Добринт.

„Дали в Берлин скачат от радост при думите „Бюджет на еврозоната“? Без съмнение не“, признава високопоставен френски представител, пожелал анонимност. „Но не заради нездравословното френско удоволствие да се харчат държавни пари, а защото имаме нужда от това, и идеята, че инвестициите в еврозоната са недостатъчни, се споделя навсякъде, включително в Германия“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.