За Жан-Клод Кариер, Митовски и българите. Да отключиш дивото
Големият писател Жан-Клод Кариер е написал писмо молба до министъра на културата на България Боил Банов, в което моли с потрес за съдействие, тъй като като сценарист на български филм вече повече от пет години не е получил… хонорара си… И големият световен писател пише – аз не съм срещал през живота си такова мошеничество!
Като ви казвам аз, че в чужбина, щом кажеш, че си българин и мигом се извръщат, вие не ми вярвате. И се нахвърляте срещу ми.
Ето, четете… Вие знаете ли кой е този прочут френски писател? Представяте ли си на неговите 86 години той да пише подобно писмо, той, милионерът… Нима заради тези пари, които са трохи за него, този достоен мъж ще пише молба?
Аз познавам господин Жан-Клод Кариер. Неговата мисъл – „Много интересно е какво става с източноевропейците след срутването на Желязната завеса, в тях сигурно се е отключило дивото…“ всъщност е подтикът за написването ми на романа „Франция, разреши да те обичаме“.
Последният ни разговор с него бе преди няколко години. Той беше много радостен, че е приел предизвикателството да участва във филм на български режисьор и разпалено ми разказваше за сценария. Чакаше с нетърпение премиерите. Уговорихме се за нова среща, но сега разбирам защо тя не се осъществи. Мислех, че за отлагането й все пак причината е в неговата напреднала възраст. А ето какво било? Та за него вече България не съществува.
Да, представяте ли си, българи, какви ще са последствията от тези нашенски тарикатлъци?
Представяте ли си вие такъв голям писател, и богат отгоре на това, колко е огорчен и потресен, та да седне да пише писмо до министъра и да употребява думата „мошеничество“?
Значи този деликатен и възпитан мъж на честта никога повече няма да погледне България?
А знаете ли Вие, че в книгата си с Умберто Еко „Това не е краят на книгата“, която книга за мен е велика и която обаче никой почти у нас не знае, макар че отдавна е преведена, има великолепни страници за България!
В нея той говори за траките, за София, удивен е от нашето културно наследство, убеждава Умберто Еко, че сме древен и достоен народ… Знаете ли, че самият писател е наш посланик по света! Че на този човек трябваше отличие да му се даде! А вместо това – обида до кръв… Ех, мили и родни тарикати!
Но този път сте сбъркали адреса. Това не е някой български писател, когото можете да лъжете както си искате безнаказано. Това е творец от световна величина! С огромен авторитет!
Когато са попитали Умберто Еко с кого от големите писатели на века иска да проведе разговора, за да направят тази книга, италианският магьосник, когото също добре познавах, бил категоричен – Кариер…
При това той е и френски гражданин. А Франция, за разлика от България, уважава и държи на своите писатели и ще видите какъв шум ще се вдигне. Да, досега бяхме известни с прозвището „бедняците на Европа“, сега вече – и с „мошениците на Европа“…
Всъщност г-н Кариер май сам е познал при мисълта си, която публикувам в моя роман „Франция, разреши да те обичаме“ и за която пиша пространно в предговора.
Да, у нас се е отключило дивото…
Отдавна. И безвъзвратно.
И не трябва да си заравяме главата в пясъка, да се перчим, че сме великк нали!
А да се взрем в себе си. Още повече днес сме… председател на ЕС…