Все по-малко желаещи да учат за музиканти. Не оркестрите, цялата култура си отива

Бях на няколко дебата с така наречените големи партии и видях отношението им към културата – преди избори то е „Ние сме длъжници, ще дадем, как няма да дадем”, а след избори става „Абе то сега има по-важни неща, хората нямат хляб, вие за култура, я вижте пайнерите как сами си изкарват хляба”.

В интерес на истината отношението на извънпарламентарните партии е също толкова комично, колкото и на парламентарните – „Нова Република” предлагаха за култура да се дават повече пари, отколкото за отбрана, което, макар и първосигнално да ни се струва ОК, е несериозно.
А „Да България” през цялото време се караха, дори ми се сърдеха, когато по свое желание им дадох от времето си за един дебат, в който те не бяха предвидени като участници.
Друга ми беше мисълта.

Още тогава, когато се срещах с различните културни институти започвах все по-ясно да разбирам, че нещата отиват на зле. Тогава разбрах, че филмотеката няма необходимите инструменти за дигитализация и някои от лентите, представляващи част от културната ни история си заминават.
Тогава разбрах, че заплатите в библиотечния сектор щяха да са смешни, ако не бяха тъжни.
А за колегите от оркестрите знам отдавна. Лично аз говоря от 6 години за това. И лично аз познавам поне няколко души, които напуснаха оркестрите, защото е по-добре да си таксиметров шофьор.

Днес музикантите протестират, а партиите мълчат.
СБК пишат някакъв текст в стил Паоло Коелю, който обяснява колко години се свирело, за да станеш музикант. Извънпарламентарните корифеи от “Могъщите три” си траят, щото в случая не е замесен Пеевски и Цацаров, както и Чайка и Решетников.
Парламентът си трае. Не, не си трае, а прави временна комисия.
От опита, който добих в СОС знам, че ако искате нещо да не се реши, правите временни комисии.

А в културата нещата са стигнали до критичната си точка.
Културното ни наследство започва да си заминава, щото не отделяме стотинки, за да го съхраним.
Музикантите ни се отказват. Младите вече не искат да са музиканти. Писателите вече са хоби писатели и копирайтъри или чиновници по професия.

Не, не рева за пари. Те не са панацеята. Ако няма реформи, парите са безсмислени.
Ако даваме пари за кино, но киното си прави комисии и финансира филми, които никой не гледа, то това са пари, хвърлени на вятъра.
Трябват реформи.

Картинката е такава днес, но часовникът цъка и отмерва времето до края.
А то не е много. След 50 години няма да имаме нито оркестри, нито памет, нито култура.

Вижте нулевите години за различни специалности във висшите учебни заведения по култура и ще разберете, че не си измислям за да допринеса за по-голям драматизъм.


От фейсбук страницата на автора

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.