За българското здравеПОГАзване – защо е висока детската смъртност?
Педиатрията у нас е в остра финансова и кадрова криза
Какво може да се каже за система, при която са създадени институции за лечение на болни деца, но семействата отчаяно организират дарителски кампании за огромни суми пари, нужни за животоспасяващо лечение или жизненоважно оборудване. В една такава ситуация, милосърдните граждани, а не институциите са тези, от които реално зависи съдбата на болните деца. Как би могла например една болница да функционира нормално, когато са й нужни още 20 медицински сестри, за да изпълнят работния график? Такъв е случаят с единствената у нас детска кардиохирургия към Националната кардиологична болница.
Въпросите, от които зависи животът на децата, са много. Въпреки това, в продължение на години те остават без отговор, на фона на влошаващото се детско здравеопазване в България. Подобни проблеми се наблюдават и в Румъния, след която България е на второ място по ниво на детската смъртност в целия ЕС.
Стряскащи данни
През 2015 г. детската смъртност в България е била 6,6 на 1000 бебета, според здравния профил на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е с 80% по-високо от средното за ЕС – 3,6 от 1000 деца. Зад подобни статистики стои човешкото страдание.
Анализът на ОИСР показа също така, че в провинциалните райони смъртността е четири до шест пъти по-висока от тази в столицата.
В България в настоящето съществува дефицит от 400 педиатри, което особено силно се усеща в някои провинции. Малък е броят и на детските кардиохирурзи. Регистрираните в Български лекарски съюз детски хирурзи например са 51, повечето от тях – в София. Според различни данни и публикации, в страната има общо 10 детски хирурзи, а например в Русе – само един. През 2014 г. 8-годишно момче в Разград почина заради липса на хирург в града. След консултация за състоянието на детето, семейството е пренасочено за Варна, което е около 1,5 часа път с кола, но след влошаване на състоянието на детето е върнато в Разград, където умира в спешното отделение.
Националният консултант по неонатология доктор Боряна Слънчева предупреди, че детската смъртност може да се увеличи и болниците да се затворят поради липса на неонатолози. Тя беше част от апокалиптично настроените детски медици, участвали в кръгла маса в парламента в края на 2017 г.
Когато става въпрос за неонатолози или лекари, специализирани в медицинската помощ на новородени, особено на болните или преждевременно родени бебета, работещите в по-големите болници в страната, са средно над 50-годишни. По-малките български болници пък изобщо нямат неонатолози. И защо пък пък да има такива специалисти там, нали „всички са за София“?… И наистина ще се окаже, че всичко се оттича към София, дори и детското здраве. Болниците трудно привличат млади хора да работят извън големите градове. Много от тях предпочитат да работят в частни болници пред държавните клиники.
Да, знаем много добре от медиите за ситуацията – липсата на финансиране на болниците е проблем. Но дотам ли ще стигнем, с това обобщение? Общинските болници обслужват 150 български общини. 20 болници са затворили през последните 10 години поради липса на средства, според данни на Съюза на общинските болници. 31 болници изпитват тежки финансови проблеми, включително десет, които не могат да плащат заплати на своите служители поради дълг. И отново, нека забравяме, че зад тези цифри туптят детски животи.
Сегашният модел на клиничните пътеки, липсата на медицински персонал и оборудване, заедно с лошите условия на труд са сред основните проблеми на здравното обслужване на децата. Това са ключовите фактори за кризата на педиатрията в България. Да не говорим за катастрофалната поредица от събития, свързани с Фонда за лечение на деца. Родители на болни деца, чийто живот зависи от навременно лечение се оплакват от множество реформи. Тези промени, които според тях и според специалисти са затруднили процедурите, свързани с придвижването на молби за лечение, се случиха между няколкото смени на ръководството. Тук е и странният арест през 2016 г. на шефа на фонда Павел Александров и още седем души. Странен поради изказвания например на т.нар. Обществен съвет на фонда, които казаха, че искат да бъдат „сигурни“, че станалото „не е въпрос на лична вендета към Павел Александров и към Обществения съвет, които през последните години отстояват независимостта на решенията на този Фонд, така че да гарантират обществения интерес“.
Детската хирургия
Нима спряхме да се впечатляваме от банкрутиралите болници или онези, които са на ръба на фалита поради непрекъснато натрупващи се дългове? За единствената детска кардиологична болница у нас са нужни спешни мерки, за да функционира нормално, независимо от това дали властите осъзнават корена на проблема.
„Какво ще се случи, ако нас ни няма? И този въпрос стои със страшна сила, както е казал поетът, при нас. Защото ние поставихме пред директора на НКБ един сроков план, в който бяхме написали, че краят на март е критичен за съществованието ни…[]Няма да е безпрецедентно, ако ние изчезнем“, каза началникът на детската хирургия д-р Стоян Лазаров пред БНР.
Важен факт впрочем е, че 72% от общата детска смъртност настъпва в пренаталния период (малко преди раждането, по време на раждането или до една седмица след раждане) или поради вродени малформации, което е едно от състоянията, лекувани в детска кардиологична болница.
Какво се случи обаче, след като от болницата се оплакаха за окаяната ситуация, в която се намират? Властите изместиха дискусията, обяснявайки, че проблемите на болницата се дължат на начина на управление и преразпределението на ресурси. Това ли е обаче истинският проблем или този, че в началото на 2018 г. липсваха 15 медицински сестри за детското кардиологино интензивно отделение и още пет за отделението по детска кардиология. И едва ли не проблемът бил в мениджмънта на болницата, обясниха притеснено властите, притеснени всъщност от взривяването на общността (то впрочем за съжаление не беше чак такова взривяване!). Стигна се дотам, че от болницата като че ли притеснено отговориха на запитване на e-vestnik по мейл, че изказването за състоянието на здравното заведение е било „малко пресилено“. Наистина, това че детската ни кардиохирургия умира, е малко пресилено. Тя просто се гърчи предсмъртно.
Клиничните пътеки
Съществува нов консенсус сред българските власти и гражданското общество, че клиничните пътеки не са приложени правилно след въвеждането им през 2000 г. Все още обаче не се обсъждат и заявяват достатъчно силно алтернативни модели. Да, донякъде е пробив, че здравният министър Кирил Ананиев заяви публично в края на 2017, че „моделът с клиничните пътеки е изчерпан“.
Една хаотична и непродуктивна поредица от реформи, започнала през 2000 г., превърна българското здравеопазване в сложен лабиринт, както за болниците, така и за пациентите. В този период е въведен и моделът на клиничните пътеки. Макар че е универсален модел, прилаган в много страни, у нас той „не съответства на международните стандарти“, както посочват и експерти на авторитетния Journal of Public Health.
През януари 2018 г. Съюзът на общинските болници в България организира протест срещу „унищожаването на общинското здраве през последните години и срещу липсата на адекватни спасителни мерки“.
В отговор на протестите и влошаването на финансовите условия на болниците министерството на здравеопазването увеличи финансирането за клинични пътеки със 150 милиона лв. през февруари 2018 г. Общият държавен бюджет за здравеопазване бе увеличен с 400 милиона. Това позволи увеличаване на около половината от клиничните пътеки главно за педиатрия и пулмология, както и за гинекология, неврология и вродени малформации. Все още обаче има критики, че въпреки увеличението 12 % от общия бюджет на Националната здравноосигурителна каса не е достатъчно висок дял.
Отдавна е нужен общ подход от страна не само на на медиите, но и политиците. Вместо да наблягат само на една проблемна област за сметка на друга.