Голямото объркване със сорта Кастел и Отел (червен и бял). Кое не става за вино. А за ракия?
(Виж още за „Кастел“ от Радичков и видовете вина)
В Северозапада, както личи и от разказа на Радичков, се прави вино от сорт Кастел. От сорт със същото име се прави вино и в Добруджа, добричко. Но за сорта има неясноти. Според описанията на стопаните той е силно ароматен, достига висока захарност, от него става дъхаво вино. Според повечето лозари Кастел е друго име за сорта бял Отел. Но в Северозапада и другаде се използва и наименованието бял Отел, местните не са го подменили с името Кастел.
Според други Кастел е кръстоска разновидност на сорта Тамянка. Неслучайно в Крим и някои краища на Молдова наричат сорта Тамянка – Кастел.
Най-вероятно е кръстоска разновидност на т. нар. директни сортове. Това са сортове американски лози, внесени и кръстосвани в Европа след като филоксерата унищожава лозята в Европа в края на XIX век. Тогава навлизат американски диви лози, които са устойчиви на филоксера, на измръзване, на различни болести. Лозари във Франция започват експерименти да ги кръстосват и така се появяват сортовете Отел (Отело), Ноа, Изабела, Конкорд, Жакез и др. Някои ги наричат „новите директни хибриди”. В България пък, в средата и края на XX век, наричат тези лози „стари”, както се споменава и в разказа на Радичков. Някои твърдят, че Кастел е от директните сортове, селекционирани във Франция, който се различава от старите директни като Ноа и бял Отел по това, че има доста по-добри вкусови качества за вино. Тъй като старите лозари са си отишли, както и лозята им, трудно е да се проследи тук и там кои лози как ги наричат и разпознават. На места може да смятат един или друг сорт за Кастел.
Подобно е объркването и с Тамянка, Врачански мискет и Врачанска теменуга. Теменугата уж е по-различна от Тамянка и Врачански мискет, но вече почти няма такива стари лозя, не се знае кое какво наричат местните. На вид и аромат тези сортове са много близки.
Сортът Отел – особено червен – още е много добре разпространен в България, и масово от него се прави вино и ракия. За сорта има неразбиране каква точно е причината да е изключен от съвременното винарство. Не е само заради леко дивия вкус и т. нар. „лисича опашка” – усещане на гърлото в послевкуса.
Тези сортове имат съдържание на диглюкозиди, които са токсични и се смята, без да е доказано със специални изследвания, че са концерогенни. Разбира се, те не са в опасни количества, но това е една от причините да се избягват за правене на вино и особено за варене на ракия.
Другата причина е, че имат съдържание на пектинови вещества, подобно на плодове като сливи, ябълки, кайсии, което при варене на ракия дава метилов алкохол. Гроздовата ракия от европейските културни лози почти няма съдържание на метилов алкохол. Но от сорта Отел има, почти като на плодови ракии.
(Виж тук за „Кастел“ от Радичков и видовете вина)