За иранския президент Хасан Рохани нещата вървят все по-зле

Асошиейтед прес

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

За иранския президент Хасан Рохани нещата вървят все по-зле. Главното постижение на относително умерения духовник, ядреното споразумение със световните сили, може да се разпадне тази седмица, ако президентът Доналд Тръмп реши да изтегли Америка от споразумението.

Иранската икономика, за която Рохани обеща да бъде укрепена в резултат на договора, продължава да отслабва. В същото време самият Рохани призна, че не може да спре съдебната забрана на популярно чат приложение, което помогна за разпалването на протестите в началото на годината.

Всички тези проблеми навеждат на мисълта, че привържениците на твърдата линия може отново да станат водеща сила в иранската вътрешна политика, отслабвайки още повече някога популярния президент. Някои хардлайнери дори твърдят, че страната се нуждае от военна диктатура.

Ако привържениците на твърдата линия вземат връх, това ще постави под заплаха всякакво по-нататъшно сближаване със Запада в момент, когато Вашингтон изглежда по-склонен към конфронтация. Тези тенденции контрастират рязко с надеждите на поддръжниците на ядреното споразумение и в двете страни, че то ще стане първа стъпка към засилване на диалога.

„Това, на което сме свидетели в обществото, е проява на съжаление“, заяви Садех Зибакалам, професор по политически науки в Техеранския университет. „Ако тази (тенденция) се запази, без съмнение следващият парламент ще бъде в ръцете на твърдия консервативен лагер и на следващите избори ще спечели техен кандидат.“

„За“ сделката

За 69-годишния Рохани беше изненадващ обрат, че през 2015 г. иранците излязоха с радост на улиците, за да подкрепят него и ядреното споразумение. През май 2017 г. той беше преизбран със смазващо мнозинство, печелейки още повече гласове, отколкото при първия си мандат, въпреки че Тръмп заплашваше споразумението.
Проблемите за Рохани обаче зрееха точно под повърхността.

Реформаторите – тези, които искат цялостна промяна на теократичното управление на Ислямска република Иран – отдавна изпитваха подозрения към Рохани, който до голяма степен е продукт на тази система. Подкрепящите твърда политическа линия духовници, които контролират съдебната власт, както и влиятелни сили като Корпуса на гвардейците на Ислямската революция също объркаха някои планове на Рохани. Например той не успя да изпълни обещанието си да освободи лидери на иранското Зелено движение от 2009 г., които остават под домашен арест и до днес.

Основният проблем обаче се оказа иранската икономика. Мнозина критикуват администрацията на Рохани за това, че не е успяла да контролира ръста на цените на основни продукти като месото, пилешкото и ориза. Всичко – от пътуването с такси до подстригването – вече е по-скъпо. Иранският риал поевтиня до 70 000 за долар на черния пазар при официален обменен курс от 42 000 за долар.

„Когато споразумението беше подписано преди няколко години, мислех, че ситуацията ще се подобри, но това не се случи, каза Бехрузи Молаеи, 42-годишен шофьор на такси. След провала на споразумението не знам как Рохани ще може да оправи всички тези засилващи се проблеми.“

Ядола Каземи, 54-годишен работник във фабрика за пластмаси, се съгласява с това. „Рохани просто излиза на трибуната и повтаря някои числа, показващи, че ситуацията е добра. Това няма никаква стойност за мен, защото не съм получавал заплата от месеци“, заяви Каземи. „Рохани не може да отговори на нашите искания също както аз не мога да отговоря на онези на моите три деца и съпругата ми.“ Несигурността около ядреното споразумение само влошава тези икономически затруднения.

„На най-високо равнище“

„Когато и да повишите равнището на несигурността, това оказва негативно отражение върху икономиката“, заяви Джихад Азур, директор на отдела на Международния валутен фонд за Близкия изток и Централна Азия.

Икономическите проблеми на Иран доведоха до протести в цялата страна през декември миналата година и януари тази година. Най-малко 25 души бяха убити и бе съобщено за близо 5000 арестувани. Масираното разполагане на полицаи и доброволци, свързани с подкрепящия твърда политическа линия Корпус на гвардейците на Ислямската революция, сложи край на размириците, но трудови стачки и локални проблеми все още водят до протести на местно равнище.

По време на протестите правителството спря временно популярното комуникационно приложение „Телеграм“, което според оценките използват 40 милиона иранци. Миналата седмица ирански съд нареди всички интернет доставчици да спрат за постоянно достъпа до приложението, предизвиквайки общественото недоволство.
Рохани призна, че не може да възстанови достъпа, и намекна в пост в „Инстаграм“, че той е бил прекъснат от хора „на най-високото равнище“ в страната.

Това също предизвика незабавно недоволство, дори от страна на Али Мотахари, влиятелен депутат и поддръжник на Рохани. „Президентът трябваше да се обърне към съда дали е нарушена конституцията по въпроса с „Телеграм“, заяви Мотахари в неделя. „Говоренето с намеци е признак на слабост. Хората очакват яснота.“

„Военна диктатура“?

Част от недоволството, с което се сблъсква Рохани, може да се припише на разочарованието на гласоподавателите, независимо дали в Иран или в чужбина, от втория мандат на президента. През първото десетилетие на XXI век недоволството от президента реформатор Мохамад Хатами, също ислямски духовник, който се опитваше да подобри връзките със Запада, позволи идването на власт на неговия твърдолинеен наследник Махмуд Ахмадинеджад. Анализатори обаче отбелязват, че Хатами поне запази икономиката под контрол и сдържаше САЩ, в момент когато Вашингтон водеше войни в съседните Афганистан и Ирак.

Може би още по-притеснителни за Рохани и съюзниците му са засилващите се призиви властта в Иран да бъде поета от военен. Макар че бивши войници и служители на силите за сигурност са част от иранските политически среди, властта в Иран никога не е била поемана от военен след Ислямската революция през 1979 г.

„Вярвам, че ако военен стане президент, със сигурност ще може да спаси страната от проблемите ѝ“, заяви наскоро депутатът хардлайнер Али Пурмохтар, бивш командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Предвид факта, че следващите президентски избори трябва да бъдат произведени през 2021 г., моментът, в който бяха направени тези коментари, предизвика неодобрение.

„Това, което се случва по света, ще се случи и в Иран. Хората искат диктатура“, заяви Ебрахим Фаяз, преподавател по политически науки в консервативния техерански университет „Садег“. „Хората са уморени от сегашния социален ред. В страната няма политическа власт. Ако сегашната политическа ситуация продължи, това ще доведе до разпадане на страната.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.