Изпитанията на Ангела Меркел

„И аз мога да говоря така“, заявява с почти умолителен тон социалдемократът Пеер Щайнбрюк пред аудиторията си, в опит да изимитира мекия глас на своя политически опонент Ангела Меркел. Тази шега не допада дори на събралите се верни партийни членове и поддръжници. Щайнбрюк изостава безнадеждно в социологическите проучвания и като че ли всичко, което прави, води до неуспех.

Годината е 2013, а Меркел е канцлер от близо осем години. Но докато позициите на други правителствени ръководители са разклатени след години прилагане на непопулярни политики като съкращаване на разходи и програми за строги икономии, Меркел е по-популярна откогато и да било.

Прякорът й Mutti (Мама) отразява напълно начина, по който се държи. Тя говори с мек, почти успокоителен тон на избирателите си. Изглежда рационална, спокойна, предпазлива и невъзмутима. Не е учудващо, че Щайнбрюк, финансов министър в оглавяваната от нея голяма коалиция от 2005 г. до 2009 г., е изкаран от кожата си. Има причина да бъде унил: германската икономика е в отлично здраве, а Меркел е безспорният лидер на страната си и водещият политик в Европа.

Резултатите, обявени в нощта на 22 септември 2013 г., сбъдват най-големите страхове на Пеер Щайнбрюк. Меркеловият Християндемократически съюз (ХДС) и баварската му сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС) печелят 41 процента от гласовете. Противниците им от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) получават нищожните 23 процента. Категорична победа, която, изразена в депутатски места, донася на Меркел близо 50 на сто – само пет места не й достигат за парламентарно мнозинство. Това е безпрецедентен резултат за страна, където избирателната система е до голяма степен пропорционална.

Меркел е по-популярна от всякога. Появява се обаче малък проблем: Свободната демократическа партия (СвДП), малката либертарианска формация, по-малкият коалиционен партньор в правителството на Меркел от 2009 г., не успява да влезе в германския парламент. На Меркел отново се налага да направи това, в което е най-добра – да договори сделка. Отново не прибързва. Отнема й над два месеца да състави правителство в момент, когато целият свят е на ръба на няколко кризи: революцията в Украйна, неразчистените сметки от Арабската пролет, безкрайната сага с гръцкия дълг и изпитващата затруднения еврозона.

Меркел обаче запазва обичайното си спокойствие. В крайна сметка на 27 ноември представя ново правителство, нова широка коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП. Тя остава канцлер, Волфганг Шойбле – също от ХДС – остава министър на финансите, а социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер отива в министерството на външните работи на поста, заеман от него и в предишното правителство на националното единство от 2005 г. до 2009 г.

Всичко тръгва постарому. Паролата е „приемственост“. Няма място за Пеер Щайнбрюк. Вместо него председателят на ГСДП Зигмар Габриел става вицеканцлер и министър на търговията и промишлеността. Той също е гърмян заек, бивш министър на околната среда в първото правителство на Меркел. Нещата се развиват по неин вкус, по делови, надежден и устойчив начин.

Но не ще продължат така задълго. Две години и няколко кризи по-късно Меркел се изправя пред едно от най-големите изпитания, които до момента е срещала: бежанската криза.

Августовското слънце грее в Хайденау, Саксония, една от най-слаборазвиващите се федерални провинции в Югоизточна Германия. Ангела Меркел слиза от своето беемве седма серия. Денят е топъл, по-топъл от обичайното, и местните сановници се потят на следобедното слънце, докато посрещат канцлера на Германия. Жената, която обикновено носи костюми от панталон и сако в светли цветове, този път е облечена в сиво. Тя гледа сериозно, загрижено и концентрирано, докато се здрависва с кмета на Хайденау Юрген Опиц и министър-председателя на провинция Саксония Станислав Тилих.

Телохранителите наблюдават нервно как тримата политици минават покрай въоръжените полицаи през укрепения портал в центъра за настаняване на кандидати за убежище.
Най-влиятелният политик в Европа по това време оглавява правителство вече от девет години и девет месеца. Тя е безспорният лидер на своята страна и най-видният политик в Европа. Всички – дори опонентите й – са единодушни, че е реформирала Германия от състоянието на „болния човек на Европа“, както се изразяват много икономисти, до най-богатата и силна икономика на континента. За разлика от повечето си колеги мъже в други страни Меркел има колосален рейтинг на одобрение. „Без алтернатива“, е начинът, по който политическият й съперник Пеер Щайнбрюк я описва няколко месеца по-рано. А избирателите като цяло я харесват, макар и в последно време да се появяват критики срещу нея.

В този ден критиците й са многобройни. Само на стотина метра от канцлерката група гневни демонстранти скандират: „Вървете си у дома!“, „Чужденците вън!“, а едра жена с боядисана червена коса и поизбледнели татуировки държи плакат с надпис: „Предателка“.
Лято на изпитания. По-рано през годината Меркел договаря не особено благонадеждно споразумение с руския президент Владимир Путин, което временно спира руските набези в Украйна. През летните месеци, когато би трябвало да излезе – както обикновено – във ваканция, Меркел и европейските й колеги отново се налага да търсят начин за справяне с финансовия безпорядък в Гърция и за предотвратяване на опасността от разпадане на европейския валутен съюз.

Сега е изправена пред имиграционна криза. Стотици хиляди бежанци от Сирия, Либия и други страни преминават като река през границите и заливат Европа. Меркел обаче запазва спокойствие. На фона на безпрецедентния наплив на мигранти тя отговаря: „Ще се справим“ – мантра, която канцлерката няма да спре да повтаря цяла есен с постоянство, напомнящо на римския сенатор Марк Порций Катон Стари, който завършва всичките си речи с фразата: „Картаген трябва да бъде разрушен“.

*Откъс от книгата „Ангела Меркел. Непреклонната”, която е първата англоезична биография на лидера на германския Християндемократически съюз, ученият разглежда подробно пътя на настоящия канцлер на Германия още от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях. Освен известните факти от живота на Меркел – че е израснала по време на комунизма в Източна Германия, че е изучавала природни науки и е първата жена-канцлер на Германия, от биографичното издание научаваме и за много, далеч по-неизвестни епизоди от живота й.

В „Ангела Меркел. Непреклонната” проф.  Квортръп пише повече за полския произход на Ангела Доротеа Меркел (с моминското име Каснер), за живота на родителите й преди и след преместването им в ГДР, за годините в Лайпцигския университет (по това време преименуван на „Карл Маркс”), работата й като барман, за първите й стъпки в политиката и др. От книгата разбираме повече за това как само за няколко месеца определяната като „кралица на Европа” Ангела Меркел се изкачва до върховете на властта и как многократно използва политическата си интуиция, за да надхитри своите опоненти. Разгледани са също темите за бежанската вълна от 2015 г., изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях. Освен богата библиография, изданието съдържа и терминологичен речник. Преводът на книгата от английски език е на Любомир Мартинов и Елияна Генчева. Оформлението на корицата е на художника Дамян Дамянов.

„Ангела Меркел. Непреклонната” е четвъртото заглавие в поредицата „Власт и отговорност” на издателство „Сиела”. В нея срещаме още автобиографията на изтъкнатия американски държавник, бивш директор на ЦРУ и министър на отбраната при президента Обама Леон Панета –„Достойни битки”, „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма” от лорд Алън Уотсън и излязлата наскоро „Китай – събуждането на един гигант” на бившия финансов министър на САЩ Хенри Полсън.
Премиерата на „Ангела Меркел. Непреклонната” е насрочена за 14 май (понеделник) от 18:30 часа в хотел „Маринела” (зала „Силует”). Представянето, в което ще вземат участие авторът на поредицата „Власт и отговорност” Свилен Спасов и директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, ще бъде последвано от дискусия по темата.