„Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“
„Най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: „Казаха да не казвам от кого е.“ Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от „Тримата глупаци“. Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: „Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“ И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам“ – това са думи на Доньо Донев, “Бащата на “Тримата глупаци”, който почина на 78-годишна възраст след тежко боледуване. (Виж по-долу още откровения на художника).
По-известен като художник, Доньо Донев е сценарист и режисьор на стотина анимационни филма. На стари години се набърка в политиката и си изпати – когато беше включен в листите на НДСВ на предишните парламентарни избори, беше посочен като сътрудник на ДС през 60-те и 70-те години, и беше изключен от списъка на кандидатите. Но той ще остане като един от най-големите творци в българската история.
Роден в Берковица на 27 юни 1929 г., Доньо Донев завършва графика в Художествената академия през 1954 г., а по-късно специализира в “Союзмултфилм” в Москва. В периода 1954-1956 г. работи като художник във в. “Вечерни новини”, а след това – като художник и режисьор в Студията за игрални филми и в Студията за анимационни филми “София”. Бил е главен редактор на списание “Фрас” и на вестниците “Тримата глупаци” и “Четиримата глупаци”.
Първият му анимационен филм като художник е “Грух и Грушка”(1957 г.), а с “Дует”(1961 г.) дебютира и като сценарист и режисьор. През 1998 г. се пробва и като актьор във филма “Вагнер”.
“Тримата глупаци” – емблематичните за творчеството му герои, се появяват през 1970 г. и през годините се превъплъщават в множество роли: “Тримата глупаци – ловци” (1972 г.), “Тримата глупаци и автомобилът” (1973 г.), “Тримата глупаци и кравата” (1974 г.), “Тримата глупаци и дървото” (1977 г,), “Тримата глупаци и глупачката” (1978 г.), “Тримата глупаци – атлети” (1979 г.), “Тримата глупаци – педагози” (1980 г.), “Тримата глупаци – рибари” (1982 г.), “Тримата глупаци в ресторанта” (1988 г.), “Тримата глупаци нон стоп” (1990 г.), “Тримата глупаци в бита и спорта”(1993 г.). Няма филм от поредицата, който да не е получавал награда в чужбина.
Сред другите по-известни филми на Доньо Донев са “Шега”, “Хепи енд”, “Умно село”, “Кауза пердута”, “Мишената”, “Върни се пак в Соренто”, “Пардон”, “Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, “Серенада”, “Хамлет”, “Екограма”, “Диагноза“.
Списъкът му с международни и български отличия също е дълъг – Голямата награда от Международния фестивал за документални и късометражни филми в Оберхаузен (Германия), 5 златни награди от Международните кинофестивали в Барселона и Билбао, Наградата ”Сребърен дракон” от Международния фестивал на късометражното кино в Краков, Полша и много други, Наградата на Съюза на българските художници за сценография, Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци. Награден е и с орден “Кирил и Методий” – II степен.
Доньо Донев беше професор по анимационна режисура в НАТФИЗ. Като карикатурист постоянно участваше в изложби в България и в чужбина. Последната – “Смехотерапия с Доньо Донев” ще бъде открита на 1 декември във фоайето на габровската болница “Д-р Тота Венкова”. 45-те карикатури в нея са изцяло на медицинска тематика и имат за цел да развеселят пациентите и лекарите. Поводът за изложбата не е случаен. По-рано тази година Донев получи Специалната награда за най-остроумна карикатура на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Какво каза карикатуристът през годините
“Умна държава, умни хора, обаче скапано живеем.”
“Обикновено аз съм човекът, с когото хората обичат да бъдат. Винаги карам хората да се усмихват, а това е един много жизнен момент. Не обичам песимистите, а оптимистите.”
„Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура.“
“Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Ето, вижте какво става – някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.”
„Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм.“
„Има една карикатура, която много нашумя – с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се „Ситно нашенско“. Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: „Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили…“
„У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни „пиратки“, „тигри“, „каналета“ и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните – с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени „вокални състави“. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…“
“Аз съм дефицитен кадър и трудно ми разрешават да напускам София. Като паднаха визите, мога да отида и до Родопите, да се разходя, по Пирин да се кача. Защото за Европа ще трябват пари, както разбрах.”
“Навремето имах една карикатура – тогава стрижеха брадите и косите, дългите – направих една машинка за стригане с пагони на старшина и не ми я пуснаха никъде. Сега такава, ако направя, може и да ми я пуснат.”
“Да търсим благородство в лъжата. Защото трудно може да се намери благородна лъжа.”