Източна Европа е виновна за всички неволи на ЕС? Прекалено лесен отговор

Натали Нугеред. Снимка: от тв екрана

Ние в Западна Европа удобно пренебрегваме собствените си недостатъци и не проявяваме особено съчувствие към трудното минало на своите съседи.

В Европа сега има все по-силно усещане, че една конкретна категория общества или граждани заслужава презрение или снизходително съжаление. Тази категория е географски определена: тя е на изток. В Брюксел, Париж, Берлин и на други места в западната част на континента става почти общоприета мъдрост твърдението, че „хората от изтока“ са грабители в клуба на ЕС. Справедливо ли е това?

Миналата седмица Еманюел Макрон, европейското олицетворение на либералната демокрация, изглежда повтори това доста покровителствено западно виждане: „Последните 15 години показват път, който отслабва Европа, като постоянно се мисли, че тя би трябвало да се разширява“, каза той. Възходът на популизма в страните от бившия комунистически блок подхранва представата, че ако не беше Централна и Източна Европа, нещата в ЕС щяха да вървят много по-гладко. Навярно е време да развенчаем някои стереотипи.

Това не означава да отричаме, че има сериозни проблеми. Европейската комисия започна процедури за нарушаване на върховенството на закона срещу свръхконсервативното националистическо правителство на Полша. Въведената от Виктор Орбан „нелиберална демокрация“ в Унгария предизвиква доста неприятности.

Догодина ще бъде отбелязана 30-ата годишнина от революциите през 1989 г., които позволиха обединението на Европа. Но сега изглежда, че по всяка вероятност годишнината ще бъде помрачена от неприязън и напрежение. „Изтокът“ придобива един вид статут на парий. Според тази логика централно- и източноевропейците „просто не разбират“ европейския проект: те участват в него само за пари, не сътрудничат на Брюксел, както би трябвало, създават проблеми, настроени са ксенофобски и копнеят за авторитаризъм – колко успешен би бил клубът без тях!

Не забравяме ли обаче нещо? Погледнете изхода от неотдавнашните избори в Италия: настроени срещу имиграцията популисти и крайнодесни екстремисти сега са на път да съставят следващото правителство в третата по големина икономика в еврозоната. А какво да кажем за Австрия, където крайнодясната Австрийска партия на свободата държи три ключови министерства? В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ не само има 92 места в Бундестага (за първи път екстремистка партия постига това от Втората световна война), но нейната идеология сега изглежда оказва въздействие върху начина, по който управляващата в Бавария партия Християнсоциален съюз се подготвя за изборите през есента в тази влиятелна провинция. Нито пък може да се каже, че Франция, въпреки поражението на Марин Льо Пен, се е отървала от ксенофобските и антимюсюлманските настроения.

Да се приписват всички неволи на Европа на източната й част е прекалено опростено и в немалка степен неискрено. Не само това, но „четенето“ на Европа по линията изток-запад заплашва да подхрани именно тези разделения, които проевропейците казват, че искат да преодолеят или да поправят. Отправянето на взаимни нападки е широко разпространено и съществуват множество исторически комплекси, а влиянието на Германия е очевиден източник на недоволство.

Разкриването на истината за тревожните характеристики и грешки на самата Западна Европа може да помогне отново да се породи усещане за общо усилие, което, изглежда, жестоко липсва в днешно време. Нека да си спомним, че още през 2005 г. именно френските и холандските граждани (които гласуваха на референдуми), а не новоприетите източноевропейци, нанесоха тежък удар на плановете за по-нататъшна европейска интеграция, като отхвърлиха предложената нова конституция на ЕС. Нито пък Централна и Източна Европа представлява еднороден блок. Словакия е ентусиазиран член на еврозоната. А някои източноевропейци, в частност в балтийските държави, подкрепят общи отбранителни проекти на ЕС.

Отношенията изток-запад в ЕС сега са толкова измъчени, че става изкушаващо да се изразява оплакване от последиците от обединението на Европа, вместо то да се възхвалява като значително постижение за човешкото достойнство и свободата на нациите да избират собствената си съдба, в сърцето на континент, опустошен от война и тоталитаризъм през 20-и век.

Популистите в Източна Европа са подхранвани от реални съвременни разочарования. (Заплатите са много по-ниски, затова догонването на запада изглежда като безкраен процес.) Те също така се възползват от дълбоки исторически недоволства: разбираемо чувство, че са били изоставени след Втората световна война, и представата, че ако Западна Европа се е развила толкова добре през втората половина на миналия век, това е станало, защото нейната по-бедна източна половина е била оставена да страда под диктатура – накратко казано, била е пожертвана.

Западноевропейците мислеха, че запълването на психологическите празнини, произтичащи от различията в историческия опит, ще бъде по-лесно. На изток обаче преодоляването на все още съществуващата травма от това, че си бил част от „кървавите земи“ на Европа, където престъпленията на нацизма и сталинизма са се събирали в една точка, продължава да е неизпълнена задача. Това е нещо, което западняците не могат да схванат напълно, просто защото тяхната памет е различна.

Това не означава да си затваряме очите за отстъплението от демокрацията: ЕС трябва да защитава своите принципи, ако иска да оцелее. Но признаването на бремето и страданията, понесени от нашите източни съседи, и почитането на наследството на народната сила от 1989 г. може много да помогне за разрешаване на някои от днешните спорове.

Наскоро се срещнах в Братислава с писателя Федор Гал – един от героите на въстанието през 1989 г. в Чехословакия. Когато го попитах за напреженията между изтока и запада в днешна Европа, той каза следното за своя регион: „Ние все още не сме разбрали, че Европа е път, а не просто източник на доходи.“ Ако искаме да намерим начин да се свържем помежду си, а не само да се разправяме за квоти или пари, е необходимо да покажем, че сме наясно с историята. Изобличаването на лошото поведение, когато то се появява, е необходимо, но не е достатъчно. Ние западняците носим своя дял от отговорността за мъките на Европа. Трябва да признаем, че и за нас европейският проект е път.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.