Светлин – светлият път към Бога
Чухме се на 24-ти май. Попитах го какво подготвя за 14 юни – рождения му ден. Замислил съм нещо, рече. Обикновено отбелязваше рождения си ден с изложба. Колко ще продължи – попитах – ден или?…
Днес разбрах, че ще продължи вечно.
Понякога пътувахме заедно – до Плевен, до Рупите, до Кюстендил…. На един завой се разминахме за секунди със смъртта. Пошегувахме се със заглавията на утрешните вестници: “Отиде си големият български художник…”
Заедно разчиствахме мазето на къщата му в Плевен и попаднахме на едни от първите му ученически рисунки.
От тях художникът беше тръгнал по безкрайния път към себе си, за да стигне до другите. И да продължи по-нататък, където „другите” и „аз” се слива в един общ духовен свят. И да продължи още по-нататък – към Бога. Защото цялото негово творчеството е път към Бога. Негови спътници бяха Дечко Узунов, Ванга, Радичков, Константин Павлов…
През 1984 година Светлин Русев безвъзмездно дари на своите съграждани от Плевен най-ценното от това, което имаше – творби на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Шагал, Пикасо, Огюст Роден, Салвадор Дали… (Общината в Плевен за 35 години не успя да отдели няколко лева за един билборд, който да рекламира дарението на художника.)
21 години по-късно Светлин Русев отвори за всички вратите на ателието си на ул. “Врабча” 18, в което създаде най-значителните си творби. За да ни покаже новата си колекция от копнежи, любови, страсти и победи. Защото всяка картина и всяка скулптура за колекционера беше копнеж, любов, страст и победа. Казвал ми е, че няма отговор защо го прави. Отговорът е в нас. Моят отговор е: направеното от Светлин Русев за българската култура е много повече, от това, което е направило Министерството на културата през цялото си съществуване.
Светлин Русев – последният български възрожденец – премина гордо и с достойнство през джунглата на властта, възхвалите и клеветите, обичта и омразата, защото пренасяше най-скъпия дар за Бога – обичта към човека.
Ателието-колекция на Светлин Русев се намира на стотина метра от храма „Александър Невски”. Пътят е един.