Бруталният отговор на протестите в Никарагуа ерозира подкрепата за президента Ортега

Росарио Мурильо и Даниел Ортега. Снимка: от тв екрана

Бруталният отговор на многоседмичните протести ерозира грижливо градените стълбове на подкрепа в църквата, армията и бизнеса за никарагуанския президент Даниел Ортега, придавайки смелост на призивите за сваляне на бившия марксистки партизанин, който доминира в политиката от десетилетия.

Повече от месец след като промени в системата за социална сигурност на централноамериканската страна предизвикаха протести, оглавени от студенти, възмущението от бруталните репресии, при които бяха убити поне 77 души, а над 800 бяха ранени, прерасна във всекидневно предизвикателство срещу властта на Ортега.

Протестиращите настояват за отставката му, а регионалната Организация на американските държави заяви миналата седмица, че той трябва да свика предсрочни избори. Засега той не е показал никакви признаци, че се вслушва в този призив, което може да сложи край на едно от най-дългогодишните леви правителства в Латинска Америка, твърд съюзник на социалистическа Венецуела.

Няма да е лесно за разнородния алианс на студенти, селяни, политици и университетски преподаватели да свали от власт 72-годишния Ортега, който беше преизбран за президент през 2016 г. с почти три четвърти от гласовете, след като ограничи участието на опозицията.

Но сандинисткият лидер изглежда по-изолиран и уязвим от когато и да било през текущото му 11-годишно президентско управление.

Подкрепата от католическата църква и частния сектор се разколебава. Има видим дискомфорт в армията, твърдо сандинистка организация, изградена от брата на Ортега на базата на някогашната бунтовническа армия, която свали подкрепян от САЩ диктатор през 70-те години.

Въпреки че правителството след пет дни даде заден ход относно мерките за социална защита, сдържаното дотогава недоволство изригна.

„Това е гражданска революция, безпрецедентна в моята страна“, каза Виолета Гранера, социолог, която през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент от опозицията срещу Ортега. Протестите според нея са израз на „национална воля за пълна промяна в икономическата, политическата и социалната система“.

Най-новият признак за ерозия се появи на 23 май, когато след едва четиридневни преговори никарагуанският Съвет на католическите епископи прекрати „националния диалог“, който масово се възприемаше като шанс за Ортега да отнеме силата на протестите, като направи малки отстъпки.

Църквата бе застанала на страната на бившия си противник, когато той прегърна християнските идеи, преди да се върне на поста през 2007 г. като по-умерен президент, избягващ да враждува с Вашингтон и бизнеса.

Все пак в многозначителната си оценка Силвио Хосе Баес, помощник архиепископ на Манагуа, каза, че правителството не е успяло да се възползва от дневния ред на диалога за „демократизиране на страната“.

В началото на тази седмица по-малка група представители на правителството, честния сектор и църквата възобнови разговорите при закрити врата. Студентите и правителствените власти се споразумяха през първите дни на разговорите за примирие, което набързо се провали, когато групи младежи нападнаха протестиращи, барикадирали се в Селскостопанския университет на Никарагуа, ранявайки тежко поне двама души.

Д-р Карлос Тунерман Бернхайм, министър на образованието през първия мандат на Ортега като президент през 80-те години, а сега яростен критик, участващ в разговорите, нарече насилието „тежко нарушение“ на договорените условия.

Всеки ден оттогава хиляди никарагуанци със знамена изпълват улиците на големи и малки градове. Нощем протестиращите остават зад барикадите от тухли, извадени от уличния паваж, или зад стените от столове и маси в университетските кампуси, подготвяйки се със самоделни бомбички за сблъсъци с проправителствени банди, които според очевидци и правозащитници са виновни за много от пострадалите.

ПАРАЛИЗА

Транспортът в цялата страна бе парализиран от всекидневното блокиране на магистрали от студенти и селяни с цел да изтощят правителството, като вредят на икономиката. Правителството оценява щетите на около 250 млн. долара.

Въпреки загубите, мнозина в частния сектор открито подкрепят протестиращите и настояват за промяна, обръщайки се против Ортега след един нестабилен алианс през последните години, който осигури силен икономически растеж.

В най-недвусмисленото си изявление досега, на 27 май Върховният съвет на частната инициатива в Никарагуа, който представлява частния сектор, призова компаниите „да се присъединят към гласа на майките, бабите и съпругите, които искат правосъдие за убийството на близките си“.

„Никой не очакваше да се случи подобно насилие и ние всички намираме това за отвратително“, каза Марио Араня, бивш управител на централната банка, анализатор на частния сектор.

Според него когато бизнес лидерите осъзнали, че полицаите стреля „на месо“ с гумени куршуми, целейки се директно в очите, гърдите или главата, и дори с бойни муниции, нещата се променили за всички.

Версията на Араня за събитията съответства на разследванията на две местни правозащитни групи и на доклад от Междуамериканската комисия за човешките права, които в началото на миналата седмица осъдиха тежките правонарушения, свързани с употребата на прекомерна сила от държавните органи за сигурност и от въоръжени „трети сили“ по време на протестите.

След обвиненията, че първоначалната реакция на полицията е бил безразборна и непропорционална, вече цивилни агитатори стоят зад голяма част от насилието срещу протестиращите, твърдят наблюдатели.

Ортега публично изрази съжаление за насилието, като каза, че са убити не само опоненти, но и сандинистки поддръжници, случайни минувачи и полицаи.

Ортега консолидира властта си, като неутрализира и приобщи авторитетната опозиция, спъвайки развитието на независими институции. Съпругата му Росарио Мурильо е вицепрезидент и мнозина я смятат за „силата зад трона“.

Но масовата мобилизация е позволила на политици като Гранера да изковат нови съюзи между граждански и политически групи, сред които нейният „Широк фронт за демокрация“, твърди тя, наред с други наблюдатели.

Изграждането на ефективна антиправителствена коалиция обаче, може да се окаже трудно, каза Едуардо Енрикес, редактор на в. „Ла Пренса“, една от шепата независими медии.

„Колкото по-дълго не виждаме резултати, толкова повече хората ще започнат да се уморяват и разочароват“, каза той. „А у тях е силата, бруталната сила. Затова не искаме да изпуснем набраната инерция“.

НЕОХОТАТА НА АРМИЯТА

Друг опорен стълб на подкрепата за Ортега е армията. Но през последните дни тя даде да се разбере, че отказва да излезе на улицата.

Неофициално пред бизнес лидери, а по-късно в изявление чрез говорител, висши командири призоваха за диалог и казаха, че няма да репресират населението.

Висши офицери в средата на месеца имаха среща в град Масая, югоизточно от Манагуа, бивш център на бунта през 70-те години срещу тогавашния диктатор Анастасио Сомоса и сцена на някои от най-бруталните сблъсъци през последните седмици.

Те говориха пред гръмогласна група протестиращи, докато наблизо друга група рисуваше по асфалта, изразявайки почит към жертвите, и на метри от импровизирана болнична палатка, където доброволци лекуваха ранени протестиращи, на които, по техните думи, както и според правозащитници и очевидци, бил отказан достъп до държавните болници.

„Всички се бихме за свалянето на диктатурата на Сомоса. После участвахме в защитата на революцията срещу контрите“, каза Карло Брелес, бивш сандинистки командир. „Сега започваме трета борба, срещу диктатурата на Ортега-Мурильо“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.