И Виена изгаря боклук „в центъра”, никой не протестира. София накъде?

Фасадата на завода-инсинератор „Шпителау“ във виенския квартал „Алзергрунд“, в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван Бакалов

Неотдавна общинският съвет на София прие да се изгради завод-инсинератор за изгаряне на преработен боклук недалеч от Централна гара, на площадката на ТЕЦ „София”. Това предизвика протести, че такава инсталация „в центъра” ще пуска пушеци и ще трови софиянци. Няколко общински съветници се явиха на заседание в общината с противогази в знак на протест.
У нас мнозина са против завод-инсинератор за боклук въобще и смятат тази технология за нещо опасно. Една партия направи видеоклип, от който комин бълва пушеци и се редуват числа за тоновете прах и отровни вещества, които ще изхвърля в атмосферата такъв завод. Въпреки че има още неясноти за проекта за София, дали наистина инсинераторите са толкова опасни? Има подобни в много градове на Европа, някои са дори „в центъра”. За софийската инсталация – повече накрая, а сега – едно сравнение с „отличниците” в Европа.

Боклукчийски камион влиза в завода-инсинератор „Шпителау“ в центъра на Виена. В работен ден тук влизат до 220 камиона дневно. Снимка: Иван Бакалов

Пишещият тези редове има преки впечатления от двата големи завода-инсинератори във Виена, които посетих с любезното съдействие на виенското кметство. Трябва да се има предвид, че Австрия е страна, която с конституция е забранила строителството на АЕЦ и атомната енергия. Не я смятат за чиста. Австрия беше от най-големите „врагове” на България за затварянето на старите блокове в Козлодуй. И т. н., австрийците са народ, който поддържа чистота и е издигнал съхранението на природата в култ, екологичните нагласи в обществото там са много силни.
И така,

малка разходка из боклука на  Виена

Виена има общо три инсталации за преработка и изгаряне на боклук (има и четвърта за биогаз от био-отпадъци). Двата по-големи инсинератора, които преработват почти целия боклук на Виена,  са в чертитe на града, а единият е направо „в центъра”, както бихме казали в София.

Фасадата на завода-инсинератор "Шпителау" във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван Бакалов

Фасадата на завода-инсинератор "Шпителау" във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван БакаловБоклукчийски камион влиза в завода-инсинератор "Шпителау" в центъра на Виена. В работен ден тук влизат до 220 камиона дневно. Снимка: Иван БакаловОператор прехвърля стоварения от камионите боклук в камерата за горене, като подбира да е еднакъв по състав, за да гори равномерно. Снимка: Иван БакаловБоклукчийски камион влиза в най-модерния в Европа завод-инсинератор "Пфафенау" във Виена. Снимка: Иван БакаловФасадата на завода-инсинератор "Шпителау" във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван БакаловДепониран сух остатък, който остава след преработка на боклука в инсинератора. След определен технологичен срок на "отлежаване", той се влага в бетон. Снимка: Иван БакаловЗавод за преработка на опасни отпадъци във Виена, в съседство със завода-инсинератор. Той изглежда по-голям, а в него влизат само до няколко камиона на ден. Тук се преработват опасни химически отпадъци или слаборадиоактивни. Снимка: Иван БакаловФасадата на завода-инсинератор "Шпителау" във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван БакаловКамион влиза в най-модерния в Европа завод-инсинератор "Пфафенау" във Виена. Снимка: Иван БакаловФасадата на завода-инсинератор "Шпителау" във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра награда, е работа на известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван БакаловКамион стоварва боклук в най-модерния в Европа завод-инсинератор "Пфафенау" във Виена. Снимка: Иван БакаловВходът на приемната на най-модерния в Европа завод-инсинератор "Пфафенау" във Виена. Снимка: Иван БакаловПропускателен пункт в най-модерния в Европа завод-инсинератор "Пфафенау" във Виена. Снимка: Иван БакаловКоминът на завода-инсинератор във виенския квартал "Алзергрунд", в центъра на града, също е декориран от известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван Бакалов

По-стар е инсинераторът-завод за изгаряне на отпадъци „Шпителау” (Spittelau), в стария виенски квартал „Алзергрунд”, край един ръкав на река Дунав. Заводът гори боклук и произвежда ток и отопление. Кварталът има 38 хил. жители, в него са Виенският университет, Техническият университет на Виена и др. висши учебни заведения, няколко болници, сред които най-голямата във Виена, държавни сгради и учреждения. В квартала се е родил Франц Шуберт, починал е Бетовен, живял е Фройд. Тук е гарата „Франц Йозеф”, досуш като Централна гара в София…
И… в завода се преработват 250 хил. тона боклук годишно. На ден средно 220 боклукчийски камиона влизат в него (в работни дни). Високият му комин не се вижда да пуши, пушекът минава през филтри. По-интересното е, че не прилича на комин. Оформен е като част от художествено произведение. Външната фасада на завода за боклук е дело на прочутия художник Хундертвасер. Може да се разглежда като монументално художествено произведение, нещо като огромна галерия на открито.

Заводът отоплява близо 60 хил. домакинства във Виена и 3 хил. корпоративни клиенти, тоест офис-сгради на фирми, учреждения, хотели и др. Годишно след изгарянето се отделят 6000 тона скрап.

По-новият завод-инсинератор на Виена е

„Пфафенау” (Pfaffenau) – най- модерният в Европа

Влиза в действие в пълния си капацитет и възможности през 2015 г. и поглъща близо половината боклук на Виена, разположен е не съвсем в центъра, а в квартал, отдалечен да кажем като софийския „Горубляне”. Той също е с капацитет 250 хил. тона годишно. Двата завода поглъщат почти целия боклук на Виена, който е с обем докъм 600 хил. тона годишно. От 2009 г. според закон и наредби, не може да се депонират необработени отпадъци, където и да е. И затова всичко постъпва в такива заводи-инсинератори или друг вид инсталации за преработка.

Но, преди отпадъците да дойдат до тук, вече има разделно събиране. Виенчани отделят стъкла, хартия, метал, така, както софиянци се учат не толкова отдавна и още не са се научили. А у нас и контрол никакъв, никой не глобява, не следи за разделното събиране.
Във Виена разделното събиране е строго, хората са дисциплинирани, не на последно място и заради глоби и контрол.

Завод за преработка на опасни отпадъци във Виена, в съседство със завода-инсинератор. Той изглежда по-голям, а в него влизат само до няколко камиона на ден. Тук се преработват опасни химически отпадъци или слаборадиоактивни. Снимка: Иван Бакалов

Общо към 355 хил. тона годишно стъкло, хартия и метал събират във Виена. А останалите битови отпадъци са към 520 хил. тона. Във Виена се рециклира около 80% от цветното стъкло и около 60% от бялото. Дори такова разделение се прави, защото, ако се смесват, цветното стъкло разваля бялото. Биологичните отпадъци от кухни, столови и ресторанти отиват в инсталации за биогаз. Общо около 40% от боклука на Виена се рециклира, а около 60% се изгаря в инсинератори.

Така че боклукът, който карат камионите в инсинераторите, е до голяма степен с подбрано съдържание. Основното съдържание, което гори, е биомаса, неотделена хартия, пластмаса, дърво, остатъчни отпадъци, трудно е да се установи. След изгарянето се отделят метали, твърд остатък като пясък, прах и др. А пушеците и прахът минават през многостепенно филтриране. Първо електрофилтър задържа праха. Следва двустепенен воден филтър, после филтри с активен кокс, след това филтър задържа азотен окис. Накрая излиза пушек, който не се вижда с просто око. В новия завод-инсинератор „Пфафенау” съдържанието на пушека е с 90% под допустимите норми на Европейския съюз.

И така в „Пфафенау” се изгарят и обработват по 770-800 тона на ден. Заводът-инсинератор произвежда ток, с който се захранват около 25 хил. виенски домакинства и парно, с което се отопляват към 50 хил. домакинства.

Колите с отпадъци влизат една след друга, най-различни модели, всяка спира до определен отвор. В завода работят само между 5 и 8 души в една смяна, която продължава 12 часа.
Камионите изсипват съдържанието си, а вътре всичко се смесва, в огромна зала. Оператор загребва с кран от съдържанието и го пресипва в клетки, от които влиза в камерата за горене. Задачата на оператора е да подбира на око и да размесва, доколкото може, състава на боклука, който влиза в пещите да е еднакъв, за да гори равномерно, а не в един момент по-силно, в друг по-трудно.

Коминът на завода-инсинератор във виенския квартал „Алзергрунд“, в центъра на града, също е декориран от известния художник Хундертвасер. Снимка: Иван Бакалов

За горенето се използва газ, боклукът са нагрява преди да изгори напълно, така че отделя още газ, който също участва в горенето. Накрая има остатъчни от горенето отпадъци, от които може да се отдели скрап. Остават около 10% сух остатък – прах и шлака. Той не може да се преработва, откарва се в депа с много строги изисквания и охрана и след технологичен престой там се смесва в шлака с бетон, така че да не замърсява подпочвените води.

И едно сравнение със София

Възраженията против инсинератора до Централна гара са – ще замърсява с пушек, излишен е, и ако ще го строят защо да не е до завода за преработка на боклук до гара Яна.
Планираният софийски инсинератор ще работи с т. нар. RDF (Refuse Derived Fuel) – с преработеният на гориво боклук от софийския завод за преработка на отпадъците. Тоест – няма да гори направо боклук като във Виена, а вече преработен на RDF, който гори по-силно и отделя по-малко замърсяване. Инсталацията ще е до ТЕЦ „София”, защото ще произвежда отопление и ток и ще използва инфраструктурата за тях на теца (датска фирма консултант е избрала технологията и мястото). Няма как такъв инсинератор да доставя отопление до София от гара Яна (тоест, може, но с много загуби и с големи разходи за строителство на много километри магистрални паропроводи). Дали инсинераторът ще е пригоден да гори и направо боклук, и дали част от боклука на София няма да замине направо там, предстои да разберем. Няма как да остане скрито.

Оператор прехвърля стоварения от камионите боклук в камерата за горене, като подбира да е еднакъв по състав, за да гори равномерно. Снимка: Иван Бакалов

Много сдружения и партии са против този проект, предлагат парите за инсинератора да се дадат за други технологии за преработка на боклук, за разделно събиране и т. н. Така или иначе на София й предстои по-сериозно разделяне на боклука, независимо дали ще има или няма да има инсинератор.
Но какво да се прави с преработения на гориво боклук на завода за преработка на отпадъците край гара Яна? Той е 180 хил. тона на година и сега отива в циментовите заводи. Тоест не произвежда електричество и топлина. Освен това там изгаря без многостепенно пречистване, каквото имат инсинераторите.

Общината е решила инсинераторът да е на „Топлофикация”, за да спести разходите й за газ (с 11% се очаква да намалеят) и да подобри ефективността й. За целта, макар да е потънала в дългове, „Топлофикация” ще вземе кредит от 67 млн. евро. Стойността на целия инсинератор ще бъде 157 млн. евро (различни медии цитират едни и същи числа в лева и в евро, например според „Дневник” кредитът е 67 млн. лв., според „Капитал” 67 млн. евро, други медии пък съобщаваха различни числа – обичайна нашенска каша). Останалите пари за целия проект (60% от стойността му) ще дойдат като финансиране по програма на ЕС. Тоест, общината използва едни европейски пари. Разбира се, процент от тях (колко ли?) ще ги откраднат законно, чрез система от поръчки, изпълнители, подизпълнители и консултанти. Общината вече 12 години е в лапите на ГЕРБ. Въпросът е все пак да построят нещо и то да е максимално модерно и незамърсяващо.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.