Новите руски дисиденти – обединени от омразата към Путин

Световният шампион по шах и руски опозиционер Гари Каспаров на митинга в Москва преди да бъде задържан от полицията. Путин става все по-агресивен към противниците си, тъй като разполага с неограничена власт и финансови ресурси. Снимка: Ройтерс

На снимките от ареста си Гари Каспаров – бивш световен шампион по шах и настоящ руски опозиционен лидер – носи безлично сиво яке и някакъв старомоден вълнен каскет. Няма ръкавици. Като контраст руските милиционери, които го арестуват, са изтупани в пълна униформа – високи кожени шапки с метални емблеми в средата, камуфлажни шинели, уоки-токита, черни кожени ръкавици. При бегъл поглед снимките, направени на протестния митинг на „Другата Русия“ в събота, приличат на фотоси от 60-те или 80-те години, когато съветската милиция арестуваше дисиденти доста редовно.

Сходството е повече от визуално. В разцвета си съветското дисидентско движение беше една понякога странна и често нефункционираща смесица от правозащитници, разочаровани представители на системата, кръвожадно настроени аутсайдери, страстни религиозни вярващи и националисти от широка гама съветски националности. Някои от тях щяха да са съвсем на място на всеки голям митинг против ядрените оръжия, други пък щяха да са част от крайната десница в който и да е политически спектър по света. Това обаче нямаше особено значение. През 1983 година Питър Редауей, тогавашният изтъкнат специалист по съветските дисиденти, заяви, че те са постигнали „малък или никакъв успех сред масата от обикновени хора“.

Сегашното движение не е по-различно. Самият Каспаров, който продължава да е по-известен с титаничните си битки срещу най-добрите шахматни компютри в света, отколкото с политическата си проницателност, е единствен по рода си. Съюзниците му в „Другата Русия“ са странна смесица. Сред тях са бивши водещи икономически либерали като някогашния вицепремиер Борис Немцов, псевдофашисти от Национал-болшевишката партия на Едуард Лимонов, който е бивш дисидент, бивш пънкар и бивш писател, както и останките от движението за човешки права, главно московската Хелзинкска група.

Точно както старото дисидентско движение беше обединено единствено от омразата си към съветския комунизъм, „Другата Русия“ е организация, чиито различни елементи са обединени само от омразата си към „путинизма“ – идеология, която през последните месеци укрепна до нещо, наподобяващо старомоден култ към личността.

Още по-странно е, че изобщо чуваме нещо за тях. Доскоро тази група тип „орел, рак и щука“ от бивши дисиденти в напреднала възраст и двайсетгодишни активисти сигурно щеше да бъде толерирана от властите, чието отношение към политическата опозиция беше доста по-меко. През по-голямата част от президентското управление на Путин, неговата „управлявана демокрация“ допускаше много форми на политическо несъгласие, доколкото те оставаха в изключително тесни граници. Въпреки че повечето телевизии са контролирани от Кремъл по един или друг начин, на няколко малотиражни вестника се разрешаваше да бъдат донякъде критични. Въпреки че всеки, който имаше реален потенциал да се противопостави на Путин, беше сплашен или унищожен, на малцина непопулярни критици, сред които и Каспаров, беше разрешено да продължат да се изказват. Така се получаваше някакъв отдушник на напрежението, а режимът никога не беше истински предизвикан.

Руски полицаи задържат протестиращи на митинга в събота. Действията на силите на реда все повече напомнят за репресиите от 60-те и 80-те години, когато съветската милиция редовно арестуваше дисиденти. Снимка: Ройтерс

Нещата се промениха през последната година. Все още неразкритото убийство на журналистката Анна Политковская, която беше сред критиците на Путин, беше последвано от редовни физически и словесни нападки към опонентите на президента. Типичен пример за второто е сайтът Правда.ру, който през пролетта нарече антипутиновата опозиция „разнородна сбирщина от маргинали, престъпници, псевдополитици, измамници и гангстери от периферията на руското общество“. Самият Путин ги нарича ръфащи мърша чакали, които преживяват от чуждестранни подаяния.

Но ако те наистина са маргинали и чакали, защо да ги арестуват? Ако Путин наистина е невероятно популярен, защо изобщо се занимава с обиди към тях? Каспаров отговаря на този въпрос, който е една от многото политически загадки в Русия в момента, като твърди, че позициите на Путин са далеч по-несигурни, отколкото изглеждат. Неотдавна на лекция във Варшава чух Каспаров да казва пред голяма публика, че руските проучвания на общественото мнение трябва да се приемат „с едно наум“. Кой ще каже истината на непознат по телефона в едно авторитарно общество, особено постсъветско? Той твърдеше също, че проучвания с по-конкретни въпроси – като „добре ли се управлява градът ви” и „корумпиран ли е кметът ви” – рисуват картина на доста по-голямо недоволство в руското общество, отколкото при въпроси като „одобрявате ли Владимир Путин?“.

Може и да е така, но това не изключва и едно друго, по-мрачно обяснение. А именно, че Путин бие опозицията си, защото може. Курсът на долара върви надолу, Джордж Буш си отива, а Европа все още няма единна политика към Русия. В същото време Москва е червива с пари от петрол, парламентарните избори в края на седмицата ще преминат според желанието на Кремъл независимо от всичко. И защо руският президент да се вълнува, че „Вашингтон пост“ пише неприятни неща за него? Путин и обкръжението му вече са получили от Запада повечето от нещата, които искат – включително възможността Санкт Петербург да бъде домакин на среща на върха на Г-8.

Няма значение, че снимките от миналата седмица изглеждат така, сякаш са направени преди 30 години. Малцина в Русия ще ги видят. А повечето от тези, които все пак ще ги видят, сигурно ще си направят желаните заключения и ще стоят настрана при следващото събиране на хора на някой московски площад.

*Ан Епълбаум е журналистка, носител на наградата „Пулицър”. Профилирана е в тематиката за комунизма и развитието на гражданското общество в Източна Европа и в СССР/Русия. От 2006 г. е коментатор и член на редакционния съвет на в. „Вашингтон пост“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.