Защо АЕЦ „Белене” не става – вече 37 г. се опитват. Сега са наред китайци. Може, ако набутат държавата

2008 г. – багер прави първа копка на размразения проект за АЕЦ „Белене“. След 4 години той беше замразен отново, а днес неясен инвеститор провокира обществото обектът пак да бъде размразен. Снимка: Булфото

(Виж още от предисторията – Как опити за спасяването на старите блокове в Козлодуй попречиха на АЕЦ „Белене“)
След лутането през 2009-2012, аварията във Фукушима (март 2011), която охлажда страстите за АЕЦ в цял свят, само у нас не стихва желанието да строят. Единственият сигурен инвеститор се оказва изпълнителят от Русия. Борисов се опитва да се пазари с него. Когато става ясно, че проектът АЕЦ „Белене” ще излезе прекалено скъп („20 млрд. лева по трънския курс”, както се изразява премиерът на заседание на правителството) и държавата няма пари за това, Борисов замразява проекта. На заседанието на кабинета Борисов дори припомня заплахата от земетръсната зона, където е площадката на централата: „…Има доклади за разлома на Вранча и за опасности, които дебнат една подобна централа. Освен това на всички, които говорят, че няма опасност от земетресения, няма опасност от еди какво си, има доклади на БАН, има други доклади и аз лично си го спомням земетресението във Вранча. Дори бих казал, че най-технологичната нация – японската, не можа да предвиди какво може да се случи в дадена ситуация. Дори и те. Вие видяхте, че една Япония от втора сила в света милиарди, стотици милиарди загуби. Просто България няма да я има на картата.” (Борисов на 28 април 2012 г. на заседанието на Министерския съвет).

Това се случва година след аварията във Фукушима, Борисов умее добре да се аргументира и като замразява , и като размразява проекта…

След референдума за АЕЦ през януари 2013 г. с резултат в полза на АЕЦ, макар поради ниска избирателна активност той да няма задължителен характер, парламентът е длъжен да го разгледа. И проектът е замразен с гласуване в пленарна зала.

Но има още

един мрачен епизод

с АЕЦ „Белене”. През 2012 г. „Атомстройекспорт” завежда арбитражно дело в Париж за произведеното и доставено оборудване за централата. Тогава министърите на енергетиката Делян Добрев и на финансите Дянков се изказват високомерно, че руснаците не може да имат никакви претенции, делото ще бъде спечелено, „Атомстройекспорт” дължи пари на България. Дянков дори казва: „Ние сме показали, че не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги напляскаме в съда”.
България наема скъпа британска адвокатска фирма за 30 млн. евро хонорар и …губи делото. През 2016 г. България е осъдена е да плати 620 млн. евро с лихви и съдебни разноски на руската компания (според руската страна). Според българската страна сме осъдени на 550 млн. евро и това е успех, защото искът на „Атомстройекспорт” е за 1,2 млрд. евро, а България е направила контраиск. Поради това управляващите се отказват да обжалват, доволни са от решението на Международния арбитраж в Париж.Според бившия министър на енергетиката Делян Добрев решението на съда е „изцяло в наша полза”.
Обжалването на решението пред съда в Цюрих и пред местни съдилища, дава всички шансове да се намали сумата по неустойката и е коз в преговорите с руската страна (според български адвокати и юристи в чужбина, виж тук). Но Борисов нарежда сумата да се изплати бързо.

Начело на своето трето правителство, Борисов прави опити да продаде двата ядрени блока за АЕЦ „Белене” и съоръжения към тях на Иран. По-скоро вдига медиен шум, защото идеята му се оказва несериозна, в Иран строят руска АЕЦ, за която всичко е произведено или планирано, няма как руснаците да се съгласят, още повече, че от българска страна вече са платили на „Атомстройексрпорт” оборудването. Въпреки приказките, че едва ли не Иран ще купи блоковете за АЕЦ „Белене”, седмица след посещението на Борисов в Иран през юли 2016 г., от иранска страна съобщават, че няма да ги купуват.

Първа китайска атомна в ЕС

През декември 2016 г. Борисов се опитва отново да съживи проекта, с обещания за китайски инвеститор. На среща с китайски представители в министерския съвет от правителството са представени условия държавата няма да се ангажира с финансиране и с изкупуване на ток. Първа частна китайска АЕЦ в Еропа…  Какво излиза? Че за България остава ядреният риск, съхраняването на силно радиоактивни отпадъци, строителство на електродалекопроводи, а за китайския инвеститор печалбата?

През декември 2016 премиерът Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърката на енергетиката Теменужка Петкова приеха в министерския съвет представители на Индустриалната търговска банка на Китай, която проявява готовност да финансира АЕЦ „Белене“. Седмица преди това пак в министерския съвет е имало среща и с представители на Китайската национална ядрена корпорация, които са заявили готовност да довършаат АЕЦ „Белене“. Снимка: Пресслужба на министерския съвет

През юни миналата година Борисов обяви пред журналисти, че „Единственият шанс да се реализира АЕЦ “Белене” е приватизация.” И отново заговори за китайски инвеститори. „Имаме стока за 3 милиарда”, каза Борисов.

В началото на европредседателството през пролетта Борисов лансира идеята да направим „Балканска АЕЦ”, с участието на Албания и други балкански страни, като повтори, че „имаме стока за 3 милиарда”. Никоя балканска страна не прояви интерес, очевидно за тях нуждата от мощности за производство на ток не е голяма, и нямат финансова изгода.

След балканския вариант Борисов пак заговори за китайски. Гласуваното през юни тази година решение в парламента да се размрази проектът „Белене”, беше свързано с китайски инвестиционни интереси, макар да не се споменаваше изрично в парламента.

Някои експерти прогнозират, че АЕЦ „Белене” пак няма да се строи, защото има финансов риск, а дори китайските инвеститори да намерят евтин начин, от ЕС няма да има подкрепа за китайска АЕЦ в Европа. Така се изрази и бившият финансов министър Дянков – че ЕС няма да позволи китайска АЕЦ.

И какво, в края на краищата, ще стане?
Едно е ясно – че ако продължат да строят АЕЦ „Белене”, това ще бъде голяма набутване за държавата по няколко причини. Основната вече е, че в днешно време технологиите се развиват много бързо и докато бъде построена за 5-6 години, ще е морално остаряла и финансово по-неизгодна от други източници на енергия, които се развиват.

Защитниците на АЕЦ сега са се хванали за един ефектен аргумент – електромобилите постепенно изместват колите с двигатели с вътрешно горене, нуждата от ток става все по-голяма. Да, ама… Защо тогава Германия, голям производител на автомобили, които постепенно замества с електромобили, ще закрива своите АЕЦ? А България, която едва ли ще има и малък процент от алектромобилите на Германия, ще има нужда от АЕЦ заради тях?

Досега всички предвиждания и

заплахи за недостиг на ток,

които са разпространявали защитниците на АЕЦ, са се провалили. Обещаваха недосгиг на ток след закриването на блокове 1 и 2 в Козлудуй след 2002 г., не се случи. Заплашваха с недостииг на ток и след закриването на блокове 3 и 4 в Козлодуй, пак не се случи. Заплашваха за недостиг след 2015 г., когато щели да спрат някои ТЕЦ-ове и др., пак не се случи. България и в момента има над 12 хил. мегавата производствени мощности за ток, от които на разположение са 9,5 хил. мегавата, другите са потенциални, при нужда могат да се подготвят за действие. Т. нар. студен резерв на България е над 30%, а в други страни поддържат студен резерв 10-15%. От наличните готови да произвеждат ток 9,5 хил. мегавата, се използват не повече от 4,5 хил. мегавата, а през най-студените зимни дни разходът се движи около 6-6,5 хил. мегавата. Имаше няколко отделни рекордни дни през последните години, когато консумацията в пиковите часове в най-студените дни надхвърли 7 хил. мегавата. Но това са кратковременни изключения. Консумацията през лятото пада до 3 хил. мегавата.
Какво ще стане, ако се построи още една АЕЦ с 2 хил. мегавата мощност? Ще трябва ли да спират старата АЕЦ в Козлодуй с евтиният ток, за да се изкупува от новата АЕЦ и тя да се изплаща?
И още – в бъдеще има много неизвестни във финансовото уравнение на АЕЦ – конкурентни източници на ток, непредвидени увеличения на разходи за сигурността и застраховки, за съхранение на силно радиоактивни отпадъци, за закриване и консервиране на централата, и др.
Както и да го смятат инвеститори, управляващи, ядрени лобисти, много ще им бъде трудно да построят АЕЦ „Белене”, защото има голям риск да не им излезе сметката. Освен ако не стоварят загубата на държавата.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.