Петима забравени българи – първите хирург, архитектка, инженер…

Първата акушерка умира в мизерия

Христина Хранова Ценкова като студентка в Киев (вляво) и като герой от войните с медалите си, е изродила 3462 бебета и накрая умира в мизерия, отказват й пенсия.

Христина Хранова Ценкова е първата практикуваща българска акушерка. „…В течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота…“, пише Ценкова, която работи над 30 години като акушерка в градовете София, Лом, Силистра, Варна.
Диплома преди нея за пръв път получава Райна Княгиня, но Христина Ценкова е първата практикуваща акушерка у нас. Както и, колкото и странно да звучи – първият морски спасител.
Родена през 1852 г. или 1851 г. (не е уточнено) в с. Клисура, софийска област. Най-малката дъщеря в семейство на овчар, в което децата са 18. Христина е най-малката от 12 сина и 6 дъщери. Пренася писма от кореспонденцията на Ловчански революционен комитет. В деня на Баташкото клане е била в черквата, където става зверството и сама казва, че се е избавила „само по едно чудо“. В Освободителната, както и в Сръбско-турската война от 1876 г. загиват десетима от братята й…
С оръжие в ръка е воювала в Освободителната война при гр. Шипка, Шейново и Стара Загора.
Заминава да учи за акушер в Русия със стипендия, завършвайки Повивалний институт, Имперски университет „Св. Владимир“, Киев. След завръщането си е назначена от Софийска община и започва работа като акушерка. По това време е трябвало да се бори с консервативните традиции, според които са били предпочитани т.нар. баби, масово израждащи бебетата. Първото отделение у нас е открито едва през 1882 г.
Получава отличие за участието си в Сръбско-българската война като доброволец,, където е ранена в лявото коляно. Сражава се при Драгоман, Сливница и Гургулят, а успоредно помага и като медицинска сестра. Доброволка е и в Балканските войни.
Ценкова притежава изумителни физически сили и издръжливост. Изключителна плувкиня, тя е спасила над 50 души от удавяне в Черно море, за което, по настояване на варненци, е наградена с медал. За съжаление в края на живота си не получава държавна пенсия и я приютяват различни познати.
„Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зъзна от студ… Никой няма да заклопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час… Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!…”.
След отчаяните й писма до българския парламент, не й отпускат дребна пенсия, която да я спаси поне от гладуване.
Борбена, патриот и със състезателен дух, личността на Ценкова безспорно заслужава изследвания. Почти забравена, на нея е кръстена единствено улица в гр. Варна.

Първият професор хирург

Асен М. Петров въвежда методите на антисептиката в България, както и изобретява различни оперативни инструменти и вид превръзки на рани, както и нови хирургични похвати. Спомага за други нововъведения в медицинската дейност като дезинфекциране на операционното пространство с йодова тинктура и йод-бензин почти непосредствено след въвеждането на практиката на световно ниво. Считан за пионер в българската пластична хирургия у нас.

Д-р Асен Петров.

„С пълно основание трябва да определим д-р Асен Петров за родоначалник не само на стомашната, белодробната, чернодробната, съдовата, неврологичната, ортопедичната, онкологичната и пластично-възстановителната хирургия, но и на реанимационната дейност в България.“, пише за него акад. проф. Дамян Дамянов
Роден е в Плевен през 1862 г., в семейство с висок възрожденски дух. Баща му Маринчо Петров е общественик, училищен и читалищен деец, съмишленик на Васил Левски. Майка му е дъщеря на свещеник. Асен Петров завършва лицея „Св. Сава“ в Букурещ, след което за известно време следва медицина в Букурещ, а завършва в Монпелие. Прекарва стажове в хирургични клиники във Виена и Париж.
През 1893 г. е назначен в хирургичното отделение на Александровска болница, а след три години започва работа в Пловдивска Окръжна Болница. Непосредствено след това се заема с ръководството на хирургичното отделение в Александровска болница – пост, на който е 25 години. Това е човекът, оперирал Стамболов, тежко ранен след фаталното нападение.
В периода 1912-1919 г., времето на националните катастрофи, Асен Петров е организатор на военни болници и полеви хирург. За активната си и добротворческа дейност получава чин подполковник.

Първата жена архитект

Мария-Луиза Константинова-Досева е сред първите практикуващи жени-архитекти в България  Седмици преди нея, в университета в Дармщат се дипломира Елена Маркова от София, но практикува за недълъг период от време, докато Мария-Луиза работи като архитект в продължение на 53 години. Родена през 1849 г. в днешно Търговище. Дъщеря е на адвоката, търговец и банкер Константин Досев, който е собственик на Търговско-банкерска кантора в града.

Арх. Мария-Луиза Константинова-Досева и една от сградите в Бургас, проектирани от нея.

По политически убеждения либерал, той е български депутат в продължение на над две десетилетия с малки прекъсвания. Не е за учудване, че дъщеря му е наследила упоритостта му.
Мария-Луиза записва гимназия във Велико Търново, но завършва гимназиално образование във Варна, като е наградена за отличие на випуска с награда от Министерство на образованието. Подразбира се, че за времето у нас, а и не само у нас, е било нечувано жени да следват архитектура. Тя обаче счупва табуто, като кандидатства през 1913 г. за тази „мъжествена“ специалност в Технически университет в Мюнхен. Кандидатурата й е отхвърлена, тъй като дотогава образованието си там са получавали само мъже. Младата жена обаче не се отказва и кандидатства в Дармщат, където със специално разрешение успява да се запише редовно обучение и успешно се дипломира през 1917 г. След първата година от обучение се връща у нас, за да премине летен стаж в Хасково. На следващата година от завършването си се оженва за архитекта Минко Георгиев и двамата се преместват в родното място на Георгиев Стара Загора, където се ражда първото им дете. В търсене на по-добро препитание двамата се преместват в Бургас, където съпругът й е назначен за държавен архитект.
През 1920 г., едва 26-годишна, Мария-Луиза открива собствено архитектурно бюро в града. Фирмата ще се прочуе и извън областта с коректността и успешните си проекти на училища, жилищни сгради, магазини, фурни, мелници, маслобойни. Мария-Луиза е архитект на известни сгради като хотел „Булевард“, хотел „Чехословакия“, както и на красиви старинни къщи в Бургас. Повечето днес са съборени.
През 1968 г. е провъзгласена за „Почетен член на Съюза на архитектите в България“ и е наградена със златната значка на съюза и почетна грамота за цялостна дейност.

Строител на съвременна България

Слабо познат днес и без написана цялостна биография, Григор Василев е сред строителите на съвременна България. Известен за времето си общественик – адвокат, журналист и политик от Демократическата партия, той е министър на земеделието в кабинета на Андрей Ляпчев през 1930-1931 г.

Григор Василев.

Дългогодишен редактор на партийния „Пряпорец“, както и на в. „Илинден“. Автор е на множество публицистични текстове.
Григор Василев сам успява да изгради себе си от нулата, той е т.нар. self-made. За него казват, че е побрал в живота си няколко живота и епохи. Произхождащ от дребния селски бит и станал част от сърцевината на българския интелектуален елит през първите десетилетия на XX век до 40-те години. Роден е през 1883 г. в с. Радово, област Трън. Следва право в Софийски университет, което завършва в Женева.

Григор Василев, портрет от Константин Щъркелов.

Либерал по убеждения, поддържа множество контакти и приятелства с бележити български общественици и артисти. Близки до семейството са били Йордан Йовков (с когото били съученици), Константин Щъркелов, Панчо Владигеров, проф. Александър Балабанов, Симеон Радев и много други.  Григор Василев, ценител на изкуството, събира в дома си една от първите частни колекции на картини в България. Баща на четири деца, Василев е бил отдаден съпруг и баща.
„Домът на Весела не беше дом нито на натрупаните пари – наследствени чорбаджии у рентиери, нито на трупащите се пари – на крупни индустриалци и търговци, вносители и износители. Издържал се е от приходите – немалки, но неравномерни – на бащата“, пише в спомените си Искра Панова за дома на Василеви. Това не е семейство, белязано от материалното богатство, а обединено от благородството на духа. Тук извоюваното със собствени сили състояние е само средство – за образование на децата, поддържане на домакинство и принос към културния и обществен живот.
Василев впрочем е един от ранените при атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. покрай блестящата си адвокатска кариера и десетилетна парламентарна дейност, той е известен оратор.

Пионер в инженерството

Инж. Христо Станишев е един от пионерите и изтъкнати строители в следосвобожденска България.  Един от учредителите на Българско инженерно-архитектурно дружество. Станишев е сред председателите на Върховния македоно-одрински комитет; организиратор е на учредяването и е председател на македонското дружество „Пирин планина“. През Първата световна война е в ръководството на Съюза на македонските емигрантски дружества в София.
Роденият през 1863 г. в гр. Кукуш Станишев е част от сложно разкроения и известен род Станишеви. Получава стипендия, за да учи в Класическата гимназия в София, като след завършването през 1885 г. заминава да следва инженерни науки в Белгия (за последните години от следването си получава държавна стипендия). Дипломира се като първенец на випуска. Григор Василев се оженва за дъщеря му Мара.
„У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения“, пише Станишев, който допринася за силното разширение с почти 10 пъти на инфраструктурата до 1939 г.
След завръщането си започва строителство на пътища, мостове, жп линии и обществени сгради. много от построеното от него е останало и досега. Само част от неговото дело е изграждането на Северното крило с колонадите на Народното събрание; проект за водоснабдяване на Търговище; инженерно-техническото решение на Паметника на Цар Освободител‘; възстановяването на църквата „Свети Неделя“ в София. По негов проект и изпълнение са и българските павилиони на Световното изложение в Лиеж (1905) и Милано (1906).
Назначен е за специалист-инженер на Бургас. Създава собствена строителна школа, има много ученици. На него е кръстена улица „Христо Станишев“ в кв. Орландовци.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.