Какво кафе пие българинът или историята на Данчо Физика

Снимка: Конверсейшън ком

Казвахме му Данчо Физика. Беше завършил физика и започнал научна кариера в края на соца. По онова време не е и предполагал, че един ден ще се занимава с кафе…

Някои може би си спомнят какво кафе се пиеше във времената на соца. Или виетнамско, или анголско, или никарагуанско, понякога кубинско. Все от братски страни, с които социалистическа България поддържаше някакви връзки и подкрепяше с доставки на храни и оръжие, а оттам се отплащаха с кафе, ама нередовно. Кафето, види се, не беше някаква насъщна потребност, стока от първа необходимост за тогавашния пазар.

Никога тези видове кафе ги нямаше наведнъж. Два-три месеца по магазини и кафенета има от никарагуанското, после изчезне, появи се виетнамско, и то изчезне. Месец-два няма кафе въобще, пуснали тук, пуснали там… През това време продават печена леблебия, ръж и полски заместител от цикория. В такива периоди любителите на кафето си купуваха от „Кореком”. Там имаше 2-3 вида, съвсем не най-добри марки. Но ухаеха невероятно, в сравнение с онова, което се появяваше по другите магазини, макар и дефицитно. Който беше любител на кафето, купуваше от „Кореком”. Или кой откъдето може от чужбина. Не че имам чак такива подробни спомени от соца, ами като се заех да пиша за това преди години, се срещах с хора, работили в „Билкокооп“, където се печеше кафето по онова време. И те ми разясниха картината. Оказа се, че от доста места още е внасяно сурово кафе, но съвсем нередовно. И не са им давали да смесват различните видове, защото са с различна цена и да не стават някакви шашми, от каквито се страхуваха по време на соца.

В онези условия нямаше такова масово пиене на кафе, като сега – сутрин, обед, вечер, от кафене или капанче на всеки ъгъл. Но в заведенията на „Балкантурист” в края на соца навсякъде имаше машини за еспресо – няма как да се развива туризъм, пък да няма кафе. И в по-представителните заведения на София – също. Кафето беше дефицитно, не достигаше, въпреки снабдяването специално за заведенията. Затова барманите правеха номера – смесват употребявано вече кафе, изцедено на машината, с малко прясно смляно. Нещо като втора цедка. И се носеха шеги и легенди за кафето тогава. Някои ходеха специално в едно или друго заведение, защото там правели по-истинско кафе… А на много места барманите по този метод заделяха кафе за себе си и за свои хора. Разреждането и кражбите бяха ежедневие в обслужването и магазините.
Така че, нямаше как тогава нашенецът да познае истинското кафе, да си изработи вкус и предпочитания към него.
А в някои сладкарници нямаше въобще машини за еспресо, правеха турско кафе. Оттогава е забележителният надпис в някои от тях „Турското кафе е виетнамско”.

Точно тогава, в края на соца, Данчо Физика започна работа в някакъв институт на военните, по оптика или нещо такова. Беше престижно за онова време, и забавно, колкото и да беше секретно всичко свързано с военните тогава. Беше донесъл вкъщи от института някакъв лазер, подобен на пушка с оптически мерник и с него вечер с един художник от общата ни компания светеха от балкона на седмия етаж по колите на улицата. Големи вече мъже си играеха като деца.

И така дойде краят на комунизма, настъпиха гладни времена, а кафето не излезе масово на пазара в началото. По сергии се появяваха спорадично два-три вида, от онези, станали познати от „Кореком”. После се оказа, че някакъв наш предприемач си направил цех край София, пече го там и го опакова в опаковките на познатото виенско кафе от „Кореком”. Менте, с една дума. Ама пак по-добро от другото дотогава, което …го нямаше. И кой да ти познае, че е менте? Прясно опечено кафе, макар и не от високо качество.

Някъде тогава, в онези гладни времена, Данчо смени работата. Институтът му го закъса, съкращения, парите не стигат, а той семейство храни. Къде и как се беше запознал с някакъв от новопоявилите се предприемачи, не запомних, но мина на работа при него. Никаква физика повече, занимаваше се с изчисления на инвестиции и финанси, прогнози за печалби, доставки, такива неща. Изглежда е бил добър, защото предприемачът, когото в компанията всички наричахме с прозвището Чичо, му беше дал големи права и отговорности, и му плащаше добре. Данчо черпеше всички от компанията, а ние благославяхме Чичо.

Тогава бизнес се правеше с кредити, а кредити можеше да вземе някой с връзки. Банките даваха щедро, особено на свои хора, защото банкерите взимаха комисиони от кредитите, които отпускаха. Оправяше се кой както може. А народът и досега живее с мисълта, че всеки забогатял е получил тайно куфарче с пари отнякъде, от Луканов и прочее. Като че ли няма банки, които да ти дадат, стига да знаеш как да си поискаш. И както се пееше в една песен от онова време: „Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета. А котараците подхвърлят досиета и си пият кафето…” Да се отбележи – в песните пиенето на кафе в началото на 90-те се смята за нещо важно или престижно като табиет.
И тогава Данчо Физика се захвана с кафето. Към онзи момент се занимаваше с минерална вода – част от бизнеса на неговия Чичо. Данчо разработи инвестицията и пазара на една от най-прочутите днес минерални води, от Родопите. Да не й споменавам марката, че оттогава досега е сменила 3-4 пъти собственика си.

И един ден Чичо решил да направи инсталация за кафе в безмитната зона в Русе. Не помня дали идеята беше на Данчо, но той разработи всичко, развитието на този бизнес беше негова заслуга. Започнаха да внасят истинско кафе от Бразилия и да го пекат там, направиха своя марка, една черна луксозна опаковка, с малко елипсовидно изображение на възрастен мъж с млада жена на маса в кафене, сигурно някъде в Бразилия. Кафето се казваше „Рандеву” и беше хубаво. Но и странно на вкус, за девствения откъм истинско кафе вкус на българина. Затова повече го изнасяха някъде за Източна Европа. Данчо беше направил рецептата, подбрал видовете, разработил марката. Тогава някъде ходи за пръв път в Бразилия. Като физик опозна кафето в дълбочина. Сортове, реколти, технологии на печене, рандемани, блендове , начини на смилане, различни видове еспресо екстракции и т. н. Тогава у нас нямаше експерти по кафето. Хората от „Билкокооп”, които по соца печаха кафето за пазара, не бяха излизали навън и не бяха виждали истинско висококачествено кафе. Данчо Физика беше пионер.

В тези първи години се позагубихме с него, всеки навлязъл в своята работа. Аз работех в „24 часа”, по време, когато един куп млади журналисти се състезавахме да се доказваме какво можем. В това се състоеше и успехът на вестника. Някъде по това време още имаше свобода на печата. И с вестниците се съобразяваха, собствениците им имаха някаква тежест и започнаха „да си го мерят” с политиците. Свободата на печата я приключиха някъде към края на 90-те. Към 2000 година всичко вече беше улегнало, подредено, медийните олигарси се търкаха задниците с другите олигарси и т. н.

Някъде в края на 1995 г. се виждаме с Данчо Физика, седнахме да пием по нещо, да си кажем едно-друго. И той почна да ми разправя какво кафе се продава на пазара. Вече беше приключил със своя Чичо, който продал целия си бизнес. Сега Данчо работеше като консултант или агент към някаква фирма, занимаваше се с внос и износ, кафето му беше само част от работата. А на пазара на кафе бяха навлезли ливанците… Навсякъде се продаваше „Нова Бразилия” в едни прозрачни целофанени опаковки, по 1 кг, по 0,5 кг и по-малки разфасовки. Ливанска фирма. И течаха едни реклами по телевизията всяка вечер. „Нова Бразилия”, „Нова Бразилия” – Вкусът на истинското кафе”… Даже една от рекламите на „Нова Бразилия” гласеше „Гордостта на българската индустрия” – защото направили някаква нова пекарна край София. В страната затваряха или западаха предприятия и производства, заводи за тежко машиностроене, за електрокари, корабостроителници. Ама по телевизията тече реклама, че гордостта на българската индустрия е някаква пекарна за кафе. Абе, добре се развивахме.

Сергия за кафе и чай към средата на 90-те години. Тотален монопол на „Нова Бразилия“, която е евтина индонезийска робуста. Почти няма други видове на пазара. Снимка: сп. „Менте и оригинали“

Сега, да прощават днешните собственици на марката „Нова Бразилия” – голяма швейцарска компания. И днес те си рекламират тази марка, „Огън кафе”, не знам си какво. Тогава беше фирма на ливанци. Сега на пазара има голям избор от марки на швейцарските компании, и на италиански, немски и т. н. А тогава почти нямаше друга марка, освен „Нова Бразилия”, само няколко. И както се оказа, когато се заех да проучвам, другите 2-3 марки, като „Ламбада“ и др., продаваха същото съдържание като „Нова Бразилия”, само че с други имена. А марките бяха на същите ливанци и на техни братовчеди, съименници. И, нали се разбрахме, тогава още имаше свобода на печата, можеше да се казват някои неща за марките на пазара. Не като сега, да ти говорят в медиите за някакви измами или извращения с потребителя, пък да не казват марката.

И седим с Данчо Физика и си приказваме, а той вика за кафето – „Абе, това „Нова Бразилия” няма нищо общо с Бразилия, това е евтин сорт от Индонезия, индонезийска робуста.” „А стига, бе”, викам. Тогава пишех едни страници „Менте”, имаше много ментета на алкохол на пазара, на цигари и др. И веднага ме засърбяха ръцете – сега ще напиша за „Нова Бразилия”, дето е от Индонезия… Всички наивно вярваха, че това е бразилско кафе. Едно черно, едри зърна, силно изпечено, мазно. А Данчо се смее – „Едрото кафе не означава непременно, че е хубаво. Има кафета с дребни зърна, пък са от най-скъпите. И това, че е мазно – като го препекат повече, мазнината от зърното избива на повърхността, става и по-черно, ама и по-изгоряло на вкус.” Започнах да навлизам „в материята” и слушах със зяпнала уста.

Данчо очерта една смешна картина – цял народ наивници пие „Нова Бразилия”, с пълен монопол на тогавашния пазар, може би над 80% от продаваното кафе, а това се оказва кафе от Индонезия, най-евтин сорт, който се продаваше доста скъпо за качеството си. И от вида робуста. Когато седнах да пиша статия после, направих едно такова сравнение – има захарно цвекло и фуражно цвекло. Така при кафето има арабика и робуста. Ние, журналистите, често трябва да обясним някои сложни неща с думи прости, и не винаги може да сме точни. Да не говоря, че може и да лъжем, или пък съвсем да не сме разбрали за какво става дума. Но, както е казал лорд Нортклиф, един от основателите на масовия печат във Великобритания – „Журналистът е човек, който обяснява на другите неща, които сам не разбира”.

Снимка: Кофишоп

Така или иначе, но на най-хубавите кафета с гордост изтъкват на опаковката си „100% арабика”. А робуста не се използва 100%, само като по-малък процент в бленд, смеска с други видове арабика. И по-евтините кафета имат повече робуста, по-малко арабика. Арабиката е по-ароматна, с по-малко кофеин, с характерната горчивина, но с различни вкусове, според произхода. Робустата е с повече кофеин, без типичната горчивина, с по-плътен вкус, но и по-блудкав. Пък ако го препечеш повече, става съвсем блудкав и на изгоряло.

И така, тогава „Нова Бразилия” беше 100% индонезийска робуста (за сега не коментирам), прекалено препечено, мазно, блудкаво на вкус, но силно, плътно. И народът пие, а никога не е опитвал хубаво кафе. При соца е пил каквото падне, и то когато го има. Дори от „Кореком” кафето не е било от най-доброто. Таман си отишъл соца, появяват се ментета оттук-оттам, после идват ливанците и засипват с телевизионни реклами, каквито при соца не е имало. Народът гледа с отворена уста, после вижда кафето на сергиите, едно едро, мазно,… Бразилия, бе.
Като писах после, си спомням, че и това написах – когато става дума за домати, боб или цици, българинът налита на по-едри. Само че с кафето греши…

И девственият откъм кафе български вкус свиква с „Нова Бразилия”, тази марка става еталон за вкус, най-предпочитаното, около 10 години монопол на пазара, най-продаваното.
А в бизнеса с кафето, като акцизна и всекидневна стока от първа необходимост, навлязоха и мутрите.

(Следва – Какво кафе пие българинът – мутри, фирми, вестници)

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.