Безсрамието на една каста
Аз отдавна знам че те са оперирани от усещането за срам.
Знам, че такива люде с парчета лед вместо сърца няма никъде другаде.
Знам, че те си пазят един друг гърба. И със страст смучат като кърлежи болната отдавна снага на народа си.
Но никога не бях и предполагал, че никой от тези не ще изохка през тези шест месеца на рутинно председателство на ЕС за тъжното битие на пенсионерите, болните, инвалидите…
Нито един от кастата!
Шест месеца – стотици срещи с елита на Европа, милиони поклони, вечери за по 500 лева на човек, проекти за стотици милиони – цветя, рози, евксиноградска…
И нито дума, че в толкова гостоприемната и щедра на софри България живеят най-бедните пенсионери на света!
Нито дума за тези пенсии от по 80-100 евро, които са срам за всяка власт и опозиция!
Дори се стигна до ужасния факт, непознат на света, майки на болни деца ангелчета да стачкуват със сетни сили, да реват от мъка на жълтите плочки, а в същото време една зам.-министърка, анонимна бурмичка от алчната каста, да пътува за Америка с билет от 16 хиляди парички, за да убеждава гордо света, че България се грижи добре за инвалидите си!?!
Как не се е отворила земята?
Та в България няма и един автобус с помощна платформа за инвалиди…
Хора, забравили какво значи срам!
Пиявици, които са случили на народец.
Сега тези ще си починат по елитните курорти на света. Защото според тях и слугинажа им те са си свършили перфектно работата!
После от септември ще започнат отново театъра, в които играят уж разделени, а са едно цяло.
Защото идват евроизборите.
Изборите за поредните скъпоплатени анонимници.
Които ще възпроизведат тъгата на България.
И така – до края на света…
Простете, майки и татковци!
Просто не сте случили на синове и дъщери.