Безопасно ли е „маркирането“ на хора с микрочипове?
Възможно е и да не знаете какво точно представляват RFID, но е сигурно, че използвате тази технология почти всеки ден. RFID (radio frequency identification) означава радиочестотна идентификация и се използва в паспортите, в дебитните и кредитните карти, в картите за метро, за библиотеки и в ключовете за кола. Подобно на обичайните баркодове, RFID-чиповете съхраняват и предават информация. Те позволяват идентификацията на комерсиални продукти, а от доста време и на домашни любимци и хора.
“Маркирането” на хора в САЩ беше одобрено от Комисията по храни и лекарства през 2004 година, като трябваше да улесни обработката на персоналната медицинска информация, но процедурата намери и други приложения. Засега тя все още е напълно доброволна, а преди месец губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер подписа законопроект, който забранява на работодателите да принуждават работниците си да си имплантират микрочипове за радиочестотна идентификация като условие за получаване на заплата или държавни помощи.
През това лято обаче в West Palm Beach, Флорида, стартира обширна пилотна програма, която включва стотици пациенти на Агенцията за подпомагане на болни от Алцхаймер. Производителят на RFID-чипове – VeriChip Corporation – спонсорира инициативата и има намерение на разпростре “маркерите” до приблизително 45-те милиона пациенти с висок риск в САЩ, боледуващи от болести като Алцхаймер, диабет, рак и сърдечно-съдови заболявания. От компанията твърдят, че тези пациенти могат само да спечелят от това, че ще има бърз и точен достъп до медицинските им досиета, които ще се съхраняват в чиповете. “Медицинската общност осъзнава нуждата от изчерпателни медицински данни, които са лесно преносими,” заяви председателят на VeriChip Скот Силвърман. “Случващото се в спешните отделения и дори в медицинските кабинети е архаично. Днес на хартия се съхраняват 97 процента от медицинските данни. А през миналата година в спешните отделения е имало 98 000 смъртни случая поради липсата или заради неточна информация.”
Днес 2000 души в целия свят са си имплантирали доброволно чиповете на VeriChip – в горната част на дясната ръка. Сред тях са пациенти с хронични заболявания, но също така ВИП-посетители на нощни клубове в Барселона и следователи от Министерството на правосъдието в Мексико, за които се изисква специален достъп до данни за трафик на наркотици. През следващите две години VeriChip и Агенцията за подпомагане на болни от Алцхаймер възнамеряват да инжектират чипа на 110 пациенти с деменция или с Алцхаймер. През септември, малко след като първите 90 болни от Алцхаймер във Флорида бяха оборудвани с имплантанти, компанията беше атакувана за това. Асошиейтед прес публикува доклад, според който чиповете предизвикват рак у животни в лабораторни условия. Две седмици след публикацията акциите на VeriChip се сринаха от малко под шест долара до 3,50.
Асошиейтед прес цитира три изследвания, публикувани между 1996 и 2006 година, които “разкрили, че лабораторни мишки и плъхове, инжектирани с микрочипове, понякога развиват подкожна саркома – злокачествен тумор – който обвива имплантите.”
Скот Силвърман отговори със списък от 34 изследвания, които са включени в документите, подадени пред Комисията по храни и лекарства, включително и трите, цитирани от Асошиейтед прес. Всички те показват, че по-малко от един процент от 4279 имплантирани мишки са развили тумори, “безспорно дължащи се на имплантираните микрочипове”, но иначе били здрави. Освен това животните не проявили “клинични симптоми, с изключение на малки възелчета по гърбовете им”. Второто изследване, проведено във Франция през 2006 година – две години след като били одобрени документите на FDA – констатирало, че въпреки че четири процента от 1260 мишки развили тумори, нито един от тях не бил злокачествен. За третото изследване Силвърман каза, че е било извършено върху мишки, специално отгледани за развиване на тумори, и затова е било пропуснато в документите до Комисията. Останалите изследвания, изпратени до регулатора, също показали увеличение на туморите, но то се отнасяло само до мястото на инжектирането. Д-р Лаурънс МакДжил, ветеринар и водещ експерт по патология на животните, който оценявал изследванията за VeriChip, твърди, че развитието на туморите у гризачите не е изненадващо. “Дори да инжектирате обикновено парче пластмаса, то пак ще предизвика тумор у плъховете и мишките,” твърди той. Според него откритието трябва да се изследва върху котки или кучета – или дори върху хора – които са с много по-сложни организми.
Официалните проучвания за ефекта на имплантираните микрочипове върху домашни любимци са малко, но нито едно от тях не е доказало връзката между импланта и развитието на рак. Според Джил, ако съществува проблем, “щяхме да регистрираме много случаи на рак у близо 10-те милиона животни, маркирани през последните 15 години.” А според Силвърман “в Комисията по храни и лекарства няма данни за развитието на рак.”
В действителност, според изследване, публикувано във Veterinary Pathology (ветеринарна патология) през 2006 година, е регистриран един случай на рак. Той се е появил у френския булдог Леон. Не е ясно обаче дали ракът е причинен от микрочипа или е резултат от инжекцията, нито пък кой е производителят на чипа. Туморът на кучето е отстранен през 2004 година, а направеното по-късно изследване не е констатирало метастази. По всичко личи, че Комисията по храни и лекарства не е била информирана за случая „Леон”, но това като че ли не притеснява регулатора. Оттам заявиха, че “продължаваме да считаме, че имплантите на VeriChip са безопасни за хората. В цялата информация, която сме получили за това устройство, включително данните за животни, не виждаме доказателство за токсични или канцерогенни ефекти.”
Новината за изследванията засега не е разубедила организациите, включително Агенцията за болните от Алцхаймер и Американската асоциация на ветеринарите, да насърчават използването на чиповете за радиочестотна идентификация. “Като имаме предвид многото болни от Алцхаймер в южна Флорида и опасността от природни бедствия като урагани и наводнения, считаме чиповете на VeriChip за много удобни,” каза Мери Барнс, президент на Агенцията за подпомагане на болни от Алцхаймер. “Защото, за разлика от медицинските медальони, те не могат да бъдат загубени или свалени. В окръг Палм Бийч и южна Флорида сме съставили списък от 200 000 болни от Алцхаймер. А когато рискът за членовете на семействата ни е голям, подобна технология е благодат.”
През следващите две години Барнс ще наблюдава колко често се променят медицинските данни за всеки от пациентите, включени в програмата за RFID-имплантиране. Ще бъде следено също как социалните работници си служат с новата технология. “Не трябва да си мозъчен хирург, за да разбереш, че чиповете дават големи възможности,” казва тя.
Междувременно група загрижени за домашните си любимци собственици настояха чиповете за радиочестотна идентификация да бъдат извадени от животните им. Засега от VeriChip няма отговор. Американската асоциация на ветеринарите се обяви срещу премахването на чиповете и увери собствениците, че ще наблюдава ситуацията. “Ще наблюдаваме внимателно,” каза д-р Розмари Льогюдис от асоциацията. “Предимствата за животните, които имат микрочипове, са огромни. Много от тях са върнати на собствениците им точно заради това.”
Така перспективите пред VeriChip изглеждат благоприятни. Компанията ще отговори на негативния натиск с нов набор изследвания, които ще тестват безопасността на продукта им. И въпреки че обществеността все още не е готова да се маркира с чипове за радиочестотна идентификация, фирмата отбелязва все повече продажби и очаква през тази година да продаде двойно повече чипове, от 1,7-те, продадени през 2006-та.