25 години Thriller: как Майкъл Джексън направи революция в попмузиката
Едва ли някой ще оспори, че Майкъл Джексън отдавна се срина от трона на Крал на попмузиката, на който стоеше дълги години. Сега споменаването на името му предизвиква повече възмутени коментари, отколкото възхищение. Съдебните дела за блудство с малолетни, непрекъснатите му пластични операции, от които в крайна сметка остана без нос и слуховете, че е тотално разорен, разбиха имиджа му на пух и прах.
В началото на 80-те години обаче Джексън не правеше и една погрешна стъпка. И беше идол на милиони. Мъжете искаха да бъдат като него, жените мечтаеха да родят децата му, а много музиканти се опитваха да повторят успеха му. Превръщането на певеца в суперзвезда има точна дата – 1 декември 1982 г. – точно преди 25 години. Тогава излезе албумът му “Thriller”, за който се смята, че е променил завинаги лицето на попмузиката.
“Thriller” е записан в Книгата на Гинес като най-продавания албум на всички времена. От него в света са продадени 104 милиона копия. Албумът се задържа цели 37 седмици на върха на американските музикални класации. Освен това държи рекорда за най-много награди “Грами”, спечелени наведнъж – цели 8.
Но “Thriller” не е само музикален феномен, а и културен. След появяването му на пазара хората по целия свят започват да искат да приличат на Майкъл Джексън и да танцуват като него. За пръв път в историята чернокож певец става идол на милиони.
“Това никога не се беше случвало преди, не и на такова ниво, казва диджеят Тревър Нелсън, който по онова време е бил на 16 години. Чернокожи, бели, мъже, жени – всички бяха луди по Майкъл. Когато гледах клиповете му, се вълнувах толкова, колкото и момичетата.”
Джаксън показва, че музикалните жанрове могат да се смесват, като започва да работи с рок китариста Еди Ван Хален. Затова после печели “Грами” в категориите за поп, рок и R&B.
И това не е единственото правило, което той нарушава. Интрото към парчето “Billie Jean” за онова време е нечувано дълго. А в нощните клубове в САЩ и Великобритания диджеите въртят “Thriller” непрекъснато – от началото до края.
Видеоклипът към едноименната песен от албума е дълъг цели 14 минути и прилича повече на мини-филм (виж го по-долу). Хореографията, гримът и специалните ефекти са изцяло новаторски. И днес много хора си спомнят момента, в който са гледали видеоклипа за пръв път.
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/sFRKOyT3BfA&rel=1″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
“Това беше нещо страхотно, казва диджеят Нелсън. Спомням си, че премиерата на видеоклипа по телевизията беше късно вечерта и нашите позволиха на мен и сестра ми да останем будни и да го гледаме. Беше направо истерия.”
Албумът привлича интереса и на по-младите меломани. “За пръв път го чух през 1997 г., разказва 22-годишният Мохамед Ризван. Всичките песни ми харесват, а видеото към “Billie Jean” направо ме разби. Върхът е!”
Естествено, “Thriller” има и своите критици. Много музикални експерти са на мнение, че, за да създаде толкова успешен албум, на Майкъл Джексън му се е наложило да направи доста компромиси – и то не само в творчески план. “Точно по онова време той започна да демонстрира нежеланието си да бъде с тъмен цвят на кожата”, казва Тим Уорнър, професор по история на музиката.
Все пак повечето музикални критици са на мнение, че “Thriller” наистина заема особено място в историята на попмузиката. Защото не само я е променил, а е станал и образец за това как трябва да се прави тя. “Днес хората се възхищават на Ъшър и Джъстин Тимбърлейк и почти никой не забелязва, че техните песни, танци и цялото им сценично поведение са повлияни от Майкъл Джексън, казва диджеят Тим Уестууд. Но никой съвременен музикант не може дори да се доближи до величието на Майкъл.”
(по Би Би Си)