Гений ли е 7-годишната Марла?
Сравняват нюйоркската художничка Марла Олмстед с гении на абстрактното изкуство като Пикасо и Джаксън Полок. От картините си тя вече е спечелила 300 хиляди долара. Огромните й платна носят имена като „Рибките”, „Танцуващият Зейн” (Зейн е по-малкият й брат) и „Къщата на близалките”. В това няма нищо странно. Защото Марла е само на 7 години.
Родителите на Марла твърдят, че тя започнала да рисува малко преди да навърши 2 години. Баща й Марк, който също е художник, един ден й дал боички и четки, за да се занимава. Картината, нарисувана от нея, била изложена в кафенето на приятел на семейството. Един от клиентите я харесал и платил за нея 250 долара. Когато Марла навършила 3 години, картините й вече се продавали в местна галерия. А на 4-годишна възраст тя открила собствена изложба.
Голяма част от творбите й били продадени за 5-цифрени суми. Това, което най-много впечатлявало купувачите, било умението на Марла да рисува няколко слоя и да запълва празните пространства, вместо, подобно на другите деца на нейната възраст, да прави само един слой и да оставя по-голямата част от рисунката незапълнена. Започват да я сравняват с Кандински, Пикасо и Полок, а в. „Ню Йорк Таймс” и сп. „Тайм” посвещават на нея и изкуството й обширни статии.
През февруари 2005 г. обаче балонът се пука. Семейство Олмстед разрешава на екип на предаването на Си Би Ес „60 минути” да постави скрита камера в дома им, която да снима дъщеря им по времето, когато рисува (виж записа по-долу). Убеждава ги психоложката Елън Уинър, която им казва, че Марла е единственото дете, рисуващо абстрактни картини, което е виждала.
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/xGmo3Gg-AxU&rel=1″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Но когато впоследствие гледа записите, Уинър заявява нещо съвсем различно. „Не видях нито едно доказателство, че Марла е дете-чудо на изобразителното изкуство, отсича тя. Видях просто едно нормално, очарователно и страхотно дете да рисува по начина, по който рисуват всички деца в предучилищна възраст.” Според Уинър картината, нарисувана от Марла пред камерата на Си Би Ес, изглежда „по-малко завършена от другите й картини”.
В резултат на заключенията на психоложката се прокрадва версията, че бащата на Марла й помага в рисуването. Продажбите на картините й спадат светкавично, а семейството е засипано с възмутени писма и имейли. В много вестници се появяват публикации, намекващи, че цялата история с творчеството на Марла е просто перфектно скроен план от страна на родителите й, който да им носи купища пари.
През 2006 г. режисьорът Амир Бар-Лев се заема да разбере истината. Той прекарва месеци наред с Марла и семейството й и снима документалния филм „My Kid Could Paint That” („Детето ми може да нарисува това”), който се появи по екраните в САЩ преди по-малко от месец (виж по-долу трейлър).
[swf] data=“http://www.youtube.com/v/j46V9wclBaw&rel=1″, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Във филма си режисьорът Бар-Лев нарочно не дава категоричен отговор на въпроса дали Марла сама рисува картините, а оставя зрителите да решат това. Собственото му мнение по въпроса е доста противоречиво. „Истината е, че ми е много трудно да повярвам, че 4-годишно дете може да нарисува такива картини, казва Бар-Лев. Но в същото време ми е трудно да повярвам и, че родителите й биха я ескплоатирали по такъв начин.”