40 години след първата трансплантация – „дефицит“ на сърца

Трансплантация на сърце в Презвитерианската болница в Колумбия, САЩ. Светът отбеляза 40 години от първата сърдечна трансплантация с повишена смъртност сред претърпелите операцията и с все по-малко органи. Снимка: Презветарианска болница, Колумбия

Изминаха 40 години от първата сърдечна трансплантация, извършена от д-р Кристиан Барнард в Кейп Таун, Южна Африка. Изчислено е, че пациентите му са живели средно малко повече от две седмици, но пък оттогава медицината напредна неимоверно. Какви са ползите от трансплантациите 40 години по-късно?

Във Великобритания сърдечните трансплантации достигнаха пика си преди десетина години. Тогава бяха извършвани повече от 350 подобни операции на година. През 2006 г. обаче бяха направени по-малко от 170 трансплантации.

Вече умираме различно

Новите технологии позволяват на хората с несъвършени сърца да живеят по-дълго без да имат нужда от трансплантация. Но без съмнение цифрите отчитат намаляване на достъпните органи за трансплантация, въпреки че броят на хората, които се регистрират като донори, расте.

Един от проблемите (от гледна точка на пациентите) е, че започнахме да умираме по-различно. Преди време катастрофите осигуряваха голям брой органи. Жертвите обикновено бяха здрави, много често млади, а травмите традиционно бяха в главата, без да засягат други части от тялото.

Кампаниите за сигурност по пътищата обаче дадоха ефект и броят на пътните инциденти намаля значително. Това се отрази сериозно на броя на органите, които са на разположение на хирурзите. Преди време типичният донор беше 20-годишен мъж, паднал от мотора си. Сега той по-често е 55-годишен мъж, пристрастен към пушенето.

Органът, който не е “перфектен” може да бъде “поправен”, но ситуацията не е идеална. Съвсем скоро в Papworth Hospital – най-голямата болница във Великобритания, която предлага терапия на сърдечни и белодробни заболявания и където през 1979 г. беше направена първата сърдечна трансплантация в страната – беше бит отбой, след като беше проведено разследване защо седем от 20-те пациенти, оперирани тази година, са починали в рамките на 30 дни след операцията.

Това може да се дължи на най-разнообразни фактори, но смъртността повдига въпроси за качеството на органите, които се даряват.

Болен и чакащ

Комисията, която разследваше смъртните случаи, подчерта, че оперираните били “много болни”, за да бъдат подложени на подобна процедура. Това обаче не е наследство от миналото. “Преди оперирах хора, които имаха още няколко години живот. Сега липсата на органи означава, че сърца се предлагат само на пациенти, които са в критично състояние”, казва проф. Джон Дарк, сърдечен хирург в болницата „Фрийман“ в Нюкасъл.

В момента надеждите на сърдечно болните са в механичната сърдечна помпа. Тя трябва да се усъвършенства, а размерът й да бъде намален десетократно. Снимка: saoref.org

“Списъкът на чакащите стана по къс, но по принуда. Вече работим само с много, много болни пациенти.”

През миналата година в списъка е имало 307 души. 28 от тях са починали, докато са чакали новото си сърце, а други 32-ма са били извадени от него, защото били прекалено зле, за да бъдат оперирани.

“Тези 32-ма души спокойно могат да бъдат прибавени към онези, които са починали, докато са чакали сърцето си. Най-вероятно им се е случило точно това”, заяви говорител на асоциацията на чакащите за присаждане на сърце UK Transplant.

Какво предстои?

Дори през 90-те години, когато човешки сърца се даряваха относително често, надеждите бяха насочени към свинете като донори на бъдещето. Тогава се говореше за “ферми за органи”, където трябваше да бъдат отглеждани генетично модифицирани свине и така да бъдат осигурени на практика неограничен брой сърца, черни дробове и бъбреци. Проектът обаче криеше познатите проблеми с отхвърлянето на органи и пренасянето на вируси. Оказа се, че сме по-малко прасета, отколкото предполагахме.

Друга алтернатива е механичната сърдечна помпа, която тепърва трябва да се разработва. В момента тя е сравнително успешна и в нея са заложени най-много надежди. За да се усъвършенства обаче, трябва да бъдат преодолени технически трудности, но с достатъчно воля и средства в обозримо бъдеще може да бъде предложена напълно ефективна версия. Стволовите клетки също крият много обещания и в бъдеще е възможно да отглеждат новите ни сърца в лабораторни условия.

В момента обаче няма по-добра алтернатива от човешкото сърце. Британското правителство възнамерява да въведе системата, според която всеки поданик ще се смята за донор, стига категорично да не е подчертал нежеланието си. Този път е труден и много хора са убедени, че независимо от това, колко пациенти умират в списъка на чакащите, идеята държавата да поеме контрола върху човешките тела е прекалено смела.